За няколко дни един американски политик и един британски дипломат повдигат въпроса за подялбата на Македония.
Това ме плаши.
Плаши ме, защото са прави донякъде и защото знаем какво се случва, когато България започне да гледа към Македония с онзи мазен поглед.
Хората са видели, че на Балканите има проблем. Само албанците от всички балкански народи, все още не са постигнали националното си обединение и поради това ще продължават да го искат, докато не се случи. То може да стане по начините на 19 век или с ум и мъдрост.
Днес американец предлага подялбата на Македония, като едно възможно решение, предлага и размяната на територии между Сърбия и Косово. Днес сърбите няма да искат, така предполагам. Те ще искат подобно нещо след 20 години, когато сръбските общини в Косово ще бъдат заселени преобладаващо от албанци и на практика няма да има предмет за сделка.
Но повече ме притесняват българите. Честно, тревожно ми е, че някой патриот-шкембетист ще реши да ни "саможертва" в името на мечтата си да има къща на Охридското езеро.
Простичката истина е, че днес в македония няма какво да дирим. Там днес нама българско мнозинство. Имало е, вече няма. Това е положението.
Показват се публикациите с етикет Национализъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Национализъм. Показване на всички публикации
четвъртък, 9 февруари 2017 г.
четвъртък, 23 октомври 2014 г.
Мнението на една безгласна буква
Мен ме притеснява обучението по родолюбие, ако преди това не е дадена ясна дефиниция на фундаменталното понятие "нация". Според мен трябва да се почне от това и с него да се свърши, а любовните отношения към родината да бъдат оставени на всеки сам да реши.
Така, както са поставени нещата от страна на el debiles, е все едно всички да кажат, че искат цената на тока да падне, но едните да си го представят посредством свободен пазар и конкуренция, а другите чрез национализация.
Така, както са поставени нещата от страна на el debiles, е все едно всички да кажат, че искат цената на тока да падне, но едните да си го представят посредством свободен пазар и конкуренция, а другите чрез национализация.
понеделник, 1 септември 2014 г.
Не ми е целта да ви скандализирам
От няколко дни върви възмутителен пост или статус срещу учебника по история за трети клас, ако не се лъжа. Честно казано не разбирам ропотите, пък били те и родолюбски. Какво иска този? Във въпросния възмутен ропот на колегата историк, аз виждам класическото промито и тесногръдо отношение към историята ни. Ще взема за пример частта, отнасяща се до един от малкото исторически българи, които харесвам - Левски. В недолюбения учебник за ТРЕТИ КЛАС, за Левски е казано малко - лек щрих на фактите и никаква оценка за тях. Напълно липсва стереотипното представяне. Изцяло е премахнато и не съществува. Липсват оценки и квалификации, като това, че Левски е добър и българин, както и това, че турците са лоши. Казано е, че полицията го е заловила, съдът го е осъдил, а присъдата е била изпълнена в покрайнините на София. Страхотно, бих казал. И не се шегувам. ЗАЩО?
Само факти, без емоции, няма драматизъм. Точно така трябва да се чете историята. Конкретно в случая фактите са малко, но и публиката, за която е предназначен учебника е малка. На по-късен етап ще се запознаят по-подробно, тъй като това се учи и по-нагоре. Лично аз се радвам, че от този учебник липсва частта с мозъчната промивка. Липсва натрапването на изводи и заключения. Това е добра предпоставка, идващото сега поколение да успее някак си, въпреки гнилата среда, да усвои умението да мисли, разсъждава и прави собствени изводи и оцвнки на миналото.
Знам, че вероятно мнозина от вас ще бъдат шокирани от казаното по-горе, но помислете кое е по-добре. Кое е по-добре за нас - изкараното на конвейер поредно поколение овци или развити мислещи индивиди.
Само факти, без емоции, няма драматизъм. Точно така трябва да се чете историята. Конкретно в случая фактите са малко, но и публиката, за която е предназначен учебника е малка. На по-късен етап ще се запознаят по-подробно, тъй като това се учи и по-нагоре. Лично аз се радвам, че от този учебник липсва частта с мозъчната промивка. Липсва натрапването на изводи и заключения. Това е добра предпоставка, идващото сега поколение да успее някак си, въпреки гнилата среда, да усвои умението да мисли, разсъждава и прави собствени изводи и оцвнки на миналото.
Знам, че вероятно мнозина от вас ще бъдат шокирани от казаното по-горе, но помислете кое е по-добре. Кое е по-добре за нас - изкараното на конвейер поредно поколение овци или развити мислещи индивиди.
вторник, 22 октомври 2013 г.
Антибългарската партия АТАКА
След днес всички съмнения за характера на партия Атака следва да отпаднат. Това е една антибългарска, антидемократична и антинационална партия.
Обяснявам защо е така.
Първо
Практикуването на демокрация е най-висшата форма на национализъм. Логиката е, че държавата е на народа и той е онзи, който държи правата да решава. Така пише и в Конституцията на РБ. Член първи, алинея втора гласи:
Отнемането на правото на българите да решават сами е антидемократично. То е и антибългарско, тъй като именно народа в цялост и всяка от отделните му части в лицето на всеки български гражданин, е онзи, който знае кое е най-добре за него. Властта е негова, негово е и правото на избор.
Второ
Това е директна обида към цялата нация - какви ни изкарва с мораториума си? Недееспосбни, невменяеми, неможещи да преценим кое е най-добро за нас?
Национализмът е нещо друго.
Обяснявам защо е така.
Първо
Практикуването на демокрация е най-висшата форма на национализъм. Логиката е, че държавата е на народа и той е онзи, който държи правата да решава. Така пише и в Конституцията на РБ. Член първи, алинея втора гласи:
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."В това число влизат и правата за разпореждане със собствеността.
Отнемането на правото на българите да решават сами е антидемократично. То е и антибългарско, тъй като именно народа в цялост и всяка от отделните му части в лицето на всеки български гражданин, е онзи, който знае кое е най-добре за него. Властта е негова, негово е и правото на избор.
Второ
Това е директна обида към цялата нация - какви ни изкарва с мораториума си? Недееспосбни, невменяеми, неможещи да преценим кое е най-добро за нас?
Национализмът е нещо друго.
понеделник, 21 октомври 2013 г.
Син съм на юнашко племе
Време е, ако не да го направим, поне да опитаме да зачеркнем това патетично-патриотично "син съм на юнашко племе". Всъщност сме н-то поколение на поколения страхливци и в това няма нищо лошо.
Защото за смелите знаем, гледали сме филма - жената, децата, слугите и до девето коляно.
Защото за смелите знаем, гледали сме филма - жената, децата, слугите и до девето коляно.
понеделник, 7 октомври 2013 г.
Национализмът, който се продава
Кризата във високата политика, изразяваща се в наличието или липсата на парламентарен кворум тези дни, е само връх на айсберга на цялостната криза на политическото у нас. В България политиката не е средство за решаване на проблемите, а точно обратното и това се дължи на масовто неразбиране на функцията й. Страна, в която политиката повсеместно се възприема, като средство за реализиране на тесни икономически интереси и обръщането им в парична печалба, е нормално да деградира до степен даваща добра храна за всякакъв популизъм, в това число и на националистическия. Именно национализмът е единствената идеология във възход и повишаване на получената електорална подкрепа, в условия на спадане на цялостния интерес към участие в политическия процес. Гласуващите хора намаляват, а гласовете за определящи се за националистически партии вървят нагоре (2005 г. - ок. 300 хил. гласа; 2009 г. - ок. 400 хил. гласа; 2013 г. - ок 455 хил. гласа).
Случва се да ме упрекват, че липсва ясна и категорична позиция за/против в публикациите, които качвам в блога си. Липсва, щото я прикривам, но този път няма да е така. При положение, че има ясна неблагоприятна тенденция, ще си позволя да кажа директно, какво мисля за вида на продавания национализъм в момента.
Национализмът, който се котира повече от добре, национализмът, който върви нагоре от години е гаден, мръсен, долен и извратен. Този национализъм няма нищо общо с национализмът на Васил Левски. Това само по себе си е абсурдно, тъй като за всеки българин, в това число и за подкрепилите с гласовете си трите националистически партии, Левски е безспорен авторитет, а споделяните от него възгледи се приемат, като положителни и правилни. Нали е така? Или може би бъркам.
Национализмът на Левски и този, който се продава тук и сега нямат нищо общо. Национализмът на Левски, ако и да е от деветнайсти век, е национализъм изпреварил времето и мястото с много. Той е напредничав, либерален, демократичен и модерен. Стандартите на онзи национализъм надминават с много дори щатските от онова време, независимо от факта, че именно от САЩ тръгва разбирането за модерната демократична държава. Национализмът на Левски е основан на принципа "една държава - една нация". Днешният добре продаваем национализъм е някакъв друг национализъм. В него липсва чистата и свята република. В него отсъсътват равните права и възможности. За сметка на това могат да се видят цял куп други неща.
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
Случва се да ме упрекват, че липсва ясна и категорична позиция за/против в публикациите, които качвам в блога си. Липсва, щото я прикривам, но този път няма да е така. При положение, че има ясна неблагоприятна тенденция, ще си позволя да кажа директно, какво мисля за вида на продавания национализъм в момента.
Национализмът, който се котира повече от добре, национализмът, който върви нагоре от години е гаден, мръсен, долен и извратен. Този национализъм няма нищо общо с национализмът на Васил Левски. Това само по себе си е абсурдно, тъй като за всеки българин, в това число и за подкрепилите с гласовете си трите националистически партии, Левски е безспорен авторитет, а споделяните от него възгледи се приемат, като положителни и правилни. Нали е така? Или може би бъркам.
Национализмът на Левски и този, който се продава тук и сега нямат нищо общо. Национализмът на Левски, ако и да е от деветнайсти век, е национализъм изпреварил времето и мястото с много. Той е напредничав, либерален, демократичен и модерен. Стандартите на онзи национализъм надминават с много дори щатските от онова време, независимо от факта, че именно от САЩ тръгва разбирането за модерната демократична държава. Национализмът на Левски е основан на принципа "една държава - една нация". Днешният добре продаваем национализъм е някакъв друг национализъм. В него липсва чистата и свята република. В него отсъсътват равните права и възможности. За сметка на това могат да се видят цял куп други неща.
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
събота, 14 септември 2013 г.
БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ
Бурно и със скандали
започна настоящият политически цикъл след изборите от 12 май. В действителност скандалите тръгнаха на 10 и 11 май - първо в Костинброд, а след това с изявленията на различни политически лидери по този повод. Събития показващи ясно, че в страната господстват хаосът и беззаконието по отношение на политическите и обществените процеси. Станахме свидетели на опит за престъпление срещу гражданските и политически права на българите, видяхме политически агитации в деня за размисъл, гледахме пряко сбиването пред НДК в изборната нощ и за финал протести, започнали буквално в първия ден след изборите с искане за касиране.
Вниманието на медии и наблюдатели
разбираемо се насочи към породените от скандалите протести. Гледаме и обсъждаме най-шумното, най-силно привличащото вниманието ни събитие - протестите. Опити за протести с искания за касиране на изборите и предизвикване на нови, се случиха още в деня след изборите, но те не набраха нито маса, нито скорост и изглеждаше, че леко-полеко всичко ще утихне, въпреки всекидневните медийни изяви на недоволните от резултата. В същото време предварителните резултати вещаеха парламентарна криза и невъзможност да се състави стабилно мнозинство, което да осигури добре работещо правителство. Хронологията е ясна, затова няма да се спирам в подробности. Така или иначе в определен момент се стигна до очакваната коалиция между ДПС и БСП с подкрепата на Атака и правителството стана възможно. Коалицията от своя страна предизика нови скандали, този път между две от националистистките партии - влязлата в парламента Атака и останалата извън властта НФСБ. Обвиненията и нападките в "еничарство" и подобни в същия стил, се приеха с насмешка от наблюдателите и медиите. Скоро поредният скандал в държавата съвсем приглуши драмите на националистките партии.
Случаят "Пеевски"
изигра ролята на търсения катализатор. Комбинацията между нередностите около изборите, недоволството на някои от партиите от разминаващото се с желанията им положение и цялото тягостно усещане, породено от чувството на беззаконие и липса на перспектива, намери идеалния отдушник в лицето на Пеевски и акта на неговото номиниране, избиране и назначаване за директор на ДАНС. Протестната вълна се заформи вечерта на 14 юни. Хиляди българи - гневно, справедливо и спонтанно заляха площада пред сградата на правителството с искане назначението на Пеевски да бъде незабавно отменено. На 14 юни хората излязоха за първи път, а на 15 юни се сложи край на спонтанността, като беше направен опит за подмяна на искането за оставка на Пеевски, с искане за оставка на правителството и нови избори.
Междувременно
минаха четири месеца от изборите и три от начлото на протестите, а през това време се случиха доста неща - депутатите от Атака тръгнаха срещу протестиращите граждани с намерението да ги арестуват, каквото и да значи това; самоопределящите се, като десни политически партии, които електората не пожела да обзаведе с политическа власт, се сдушиха и обявиха създаването на квазипартия с името Реформаторски блок; опитът за подмяна на протеста беше осъществен в полза на новопоявилите се реформатори; основната част от протестиращите се пръсна някъде. Вниманието на медии и наблюдатели беше насочено изцяло към събитията произлезли непосредствено от изборните резултати и като че ли всичко друго остана извън полезрението ни. Концентрирахме вниманието си основно към властта и извънпарламентарната опозиция, към партийните проблеми на левите и десните и към техните властови амбиции, но концентрирайки се в тези макар и мащабни, но частни случаи, ние проспиваме особеностите на средата и оформилите се дългосрочни тенденции.
Възходът на национализма
беше проспан, може би заради минорното присъствие в парламента на самоопределящата се за националистическа партия Атака, може би заради нелепото поведение на тази партия, може би по друга причина. Национализмът не е една или друга кичеща се с прозвището партия, национализмът, както всяка друга идеология са хората стоящи на определени позиции и имащи определени разбирания. Фактите говорят, че национализма е във възходяща тенденция от краха на тоталитарния режим насам. Близо четвърт век национализмът бавно и стабилно върви нагоре, за разлика от нестабилното положение на другите класически идеологии - лявата и дясната, затова не бива да го неглижираме.
Скоро след последните избори една специалистка определи потенциала на националистическия вот в размер на 400 хиляди гласа. В същото време на 12 май, партиите разпознати от елктората, като националистки (Атака, НФСБ и ВМРО), са получили подкрепа от порядъка на 455 хиляди гласа или почти 13 процента от действителните гласове. За сравнение на изборите през 2009 година този вот е бил около 400 хиляди гласа, а през 2005 - 300 хиляди.
Тенденцията е видна. В началото на демокрацията, партии проповядващи националистка идеология не можеха и да се надяват за присъствие във властта, докато днес състоянието е друго. Средата се е променила, част от хората са се променили, а значителна част буквално са се сменили. Обстановката е друга, други са и политическите разбирания на големи групи хора.
Интересни са групите хора, които генерират възхода на националисткия вот. В столицата този вид вот е малко по-нисък от средния за страната - около 11 процента в трите многомандатни района. Но столицата представлява само една шеста от цялото население с право на глас. Основната подкрепа за националистките партии идва от областните и малките градове. И по-специално от нормалните секции в тези населени места, където търговията с вот не е възможна и където хората гласуват, според разбирането си. В тези секции подкрепата за националистки партии е от порядъка на над 20 процента, а на някои места надхвърля 36 процента. Това е секция с население на възраст малко под средната, с образование малко над средното и с доходи доста под средните за страната. В известен смисъл няма да е пресилено, ако направя заключението, че национализма вирее по-добре върху финансово по-бедна почва.
Национализмът и демокрацията - смъртни врагове или първи приятели
Зависи преди всичко от вида на национализма и демокрацията. Трудно е да бъде дадено кратко и еднозначно обяснение на двете понятия. Те поемат прекалено голям товар от съдържание и често това води до конфликти и противоречия. Съществуват различни видове национализми и демокрации. В определена конфигурация национализмът и демокрацията могат да са в пълно противоречие, докато в други случаи те се покриват напълно по смисъл и значение.
От една страна национализмът може да означава ксенофобия, расизъм и дори нацизъм. В този случай демокрацията във всичките й форми се явява негов смъртен враг.
Другата гледна точка към национализма е, че се действа в интерес на нацията/народа, тоест се прави онова, което е в изгода на народа, а никой освен самия народ не знае по-добре кое е най-добре за него, следователно се слуша и изпълнява народната воля. В този случай демокрацията и национализма не само, че не са в противоречие, но и тяхното значение се покрива напълно. В този ред на мисли бих казал, че демокрацията е висша форма на национализъм. За съжаление българските политически субекти, които се кичат с националистки прозвища често забравят тази връзка, както във вътршнопартийните си отношения, така и в отношенията им към суверена. Независимо от това тази идеология бележи стабилен ръст през годините. Добра или лоша и независимо от подвидовете й, националистката идеология е една от класическите политически идеологии, в конкретния момент е във възход и неглижирането й не е препоръчително.
започна настоящият политически цикъл след изборите от 12 май. В действителност скандалите тръгнаха на 10 и 11 май - първо в Костинброд, а след това с изявленията на различни политически лидери по този повод. Събития показващи ясно, че в страната господстват хаосът и беззаконието по отношение на политическите и обществените процеси. Станахме свидетели на опит за престъпление срещу гражданските и политически права на българите, видяхме политически агитации в деня за размисъл, гледахме пряко сбиването пред НДК в изборната нощ и за финал протести, започнали буквално в първия ден след изборите с искане за касиране.
Вниманието на медии и наблюдатели
разбираемо се насочи към породените от скандалите протести. Гледаме и обсъждаме най-шумното, най-силно привличащото вниманието ни събитие - протестите. Опити за протести с искания за касиране на изборите и предизвикване на нови, се случиха още в деня след изборите, но те не набраха нито маса, нито скорост и изглеждаше, че леко-полеко всичко ще утихне, въпреки всекидневните медийни изяви на недоволните от резултата. В същото време предварителните резултати вещаеха парламентарна криза и невъзможност да се състави стабилно мнозинство, което да осигури добре работещо правителство. Хронологията е ясна, затова няма да се спирам в подробности. Така или иначе в определен момент се стигна до очакваната коалиция между ДПС и БСП с подкрепата на Атака и правителството стана възможно. Коалицията от своя страна предизика нови скандали, този път между две от националистистките партии - влязлата в парламента Атака и останалата извън властта НФСБ. Обвиненията и нападките в "еничарство" и подобни в същия стил, се приеха с насмешка от наблюдателите и медиите. Скоро поредният скандал в държавата съвсем приглуши драмите на националистките партии.
Случаят "Пеевски"
изигра ролята на търсения катализатор. Комбинацията между нередностите около изборите, недоволството на някои от партиите от разминаващото се с желанията им положение и цялото тягостно усещане, породено от чувството на беззаконие и липса на перспектива, намери идеалния отдушник в лицето на Пеевски и акта на неговото номиниране, избиране и назначаване за директор на ДАНС. Протестната вълна се заформи вечерта на 14 юни. Хиляди българи - гневно, справедливо и спонтанно заляха площада пред сградата на правителството с искане назначението на Пеевски да бъде незабавно отменено. На 14 юни хората излязоха за първи път, а на 15 юни се сложи край на спонтанността, като беше направен опит за подмяна на искането за оставка на Пеевски, с искане за оставка на правителството и нови избори.
Междувременно
минаха четири месеца от изборите и три от начлото на протестите, а през това време се случиха доста неща - депутатите от Атака тръгнаха срещу протестиращите граждани с намерението да ги арестуват, каквото и да значи това; самоопределящите се, като десни политически партии, които електората не пожела да обзаведе с политическа власт, се сдушиха и обявиха създаването на квазипартия с името Реформаторски блок; опитът за подмяна на протеста беше осъществен в полза на новопоявилите се реформатори; основната част от протестиращите се пръсна някъде. Вниманието на медии и наблюдатели беше насочено изцяло към събитията произлезли непосредствено от изборните резултати и като че ли всичко друго остана извън полезрението ни. Концентрирахме вниманието си основно към властта и извънпарламентарната опозиция, към партийните проблеми на левите и десните и към техните властови амбиции, но концентрирайки се в тези макар и мащабни, но частни случаи, ние проспиваме особеностите на средата и оформилите се дългосрочни тенденции.
Възходът на национализма
беше проспан, може би заради минорното присъствие в парламента на самоопределящата се за националистическа партия Атака, може би заради нелепото поведение на тази партия, може би по друга причина. Национализмът не е една или друга кичеща се с прозвището партия, национализмът, както всяка друга идеология са хората стоящи на определени позиции и имащи определени разбирания. Фактите говорят, че национализма е във възходяща тенденция от краха на тоталитарния режим насам. Близо четвърт век национализмът бавно и стабилно върви нагоре, за разлика от нестабилното положение на другите класически идеологии - лявата и дясната, затова не бива да го неглижираме.
Скоро след последните избори една специалистка определи потенциала на националистическия вот в размер на 400 хиляди гласа. В същото време на 12 май, партиите разпознати от елктората, като националистки (Атака, НФСБ и ВМРО), са получили подкрепа от порядъка на 455 хиляди гласа или почти 13 процента от действителните гласове. За сравнение на изборите през 2009 година този вот е бил около 400 хиляди гласа, а през 2005 - 300 хиляди.
Тенденцията е видна. В началото на демокрацията, партии проповядващи националистка идеология не можеха и да се надяват за присъствие във властта, докато днес състоянието е друго. Средата се е променила, част от хората са се променили, а значителна част буквално са се сменили. Обстановката е друга, други са и политическите разбирания на големи групи хора.
Интересни са групите хора, които генерират възхода на националисткия вот. В столицата този вид вот е малко по-нисък от средния за страната - около 11 процента в трите многомандатни района. Но столицата представлява само една шеста от цялото население с право на глас. Основната подкрепа за националистките партии идва от областните и малките градове. И по-специално от нормалните секции в тези населени места, където търговията с вот не е възможна и където хората гласуват, според разбирането си. В тези секции подкрепата за националистки партии е от порядъка на над 20 процента, а на някои места надхвърля 36 процента. Това е секция с население на възраст малко под средната, с образование малко над средното и с доходи доста под средните за страната. В известен смисъл няма да е пресилено, ако направя заключението, че национализма вирее по-добре върху финансово по-бедна почва.
Национализмът и демокрацията - смъртни врагове или първи приятели
Зависи преди всичко от вида на национализма и демокрацията. Трудно е да бъде дадено кратко и еднозначно обяснение на двете понятия. Те поемат прекалено голям товар от съдържание и често това води до конфликти и противоречия. Съществуват различни видове национализми и демокрации. В определена конфигурация национализмът и демокрацията могат да са в пълно противоречие, докато в други случаи те се покриват напълно по смисъл и значение.
От една страна национализмът може да означава ксенофобия, расизъм и дори нацизъм. В този случай демокрацията във всичките й форми се явява негов смъртен враг.
Другата гледна точка към национализма е, че се действа в интерес на нацията/народа, тоест се прави онова, което е в изгода на народа, а никой освен самия народ не знае по-добре кое е най-добре за него, следователно се слуша и изпълнява народната воля. В този случай демокрацията и национализма не само, че не са в противоречие, но и тяхното значение се покрива напълно. В този ред на мисли бих казал, че демокрацията е висша форма на национализъм. За съжаление българските политически субекти, които се кичат с националистки прозвища често забравят тази връзка, както във вътршнопартийните си отношения, така и в отношенията им към суверена. Независимо от това тази идеология бележи стабилен ръст през годините. Добра или лоша и независимо от подвидовете й, националистката идеология е една от класическите политически идеологии, в конкретния момент е във възход и неглижирането й не е препоръчително.
Абонамент за:
Публикации (Atom)