Мамят ли те политиците?

Народът е казал "дай на прост човек власт, за да видиш колко му е простотията", обаче и народа не е много с акъла си, защото упражнението по правило му излиза през носа. Ще перефразирам горната сентенция - дай на някакъв човек власт, за да го видиш колко е откачен. На някой обикновен човечец или необикновен, все тая. Колкото повече власт му дадеш, толкова повече има да гледаш. И най-вероятно няма да ти е много смешно, но да се върна на въпроса - мамят ли те политиците. Мамят те. Като си глупав ще те мамят, затова спасението е да бъдеш по-малко глупав и да ги усещаш навреме. Политиците имат специални магии за ловене на глупаци. Ползват заклинателни думи и точно по това можеш да ги усетиш. Един вид ти трябва а-то, бе-то и це-то за предпазване от измами. Като чуеш политик да ти говори за: a - морал, b - принципи и c - идеали, на момента трябва да ти светне лампичката. Ако не е изгорела, разбира се.
Най-важното е първо да се научиш, как да не те мамят. Другото е лесно, но първо трябва да се научиш да не лапаш на гола кука.

Значка "Аз съм идиот"

Ако си политически активен и подкрепяш партията Х, но не можеш да кажеш "Думата ми се чува в тази партия", значи спокойно можеш да си сложиш значка "Аз съм идиот".

Убиват ли търговските вериги българския производител? - краткият отговор е "не"

От няколко години слушам представители на различни асоциации свързани с производството на бързооборотни стоки, да се оплакват от негативното влияние на големите търговски вериги върху бизнеса им. Следва едно хленчене за протекционизъм и квоти, и какви ли не глупости. Един вид се иска производството им да бъде купувано в определени количества и на подходящите цени, пък след това онези да си го бият в главите. Казано с други думи, тези производители искат същите условия, по които работят електрическите компании - държавната НЕК купува скъпия им ток, пък после си го бие в главата, или не? Всъщност не - НЕК намира на кого да го продаде.

Големите търговски вериги им били извивали ръцете.
По всички писани и неписани правила на икономиката, ако за дадено нещо няма пазар, то следва да не бъде произвеждано. Под пазар разбирам не просто да бъде продадено накак си, а да може да се продаде на цена, която да покрие цялата му себестойност и да остави печалба за производителя. Къде са тръгнали да произвеждат, като няма къде да го продават. Съветският съюз отдавна го няма, за да си пазарува ненужни неща с идеята да прави стокооборот на някого.

Дадена търговска верига е една възможност повече да се намери пазар на продукта. Никой не те насилва да продаваш на загуба, нито да произвеждаш, че след това да продаваш на загуба. Нали така? Това го знае всеки селянин, който изкарва зеленчуците си на пазара. Знае и че прекратява градинарските си занимания, ако не може да изкара достатъчно за да покрие разходите и да осигури прехраната си. Селянинът го знае, големите бизнесмени се правят на откачени и пускат разни промоции с призиви да се купува българското. Да, да се "лайкват" подобни глупости може и да е модерно, но след това отивам в магазина и купувам онова, което ми трябва, ако мога да си го позволя.

Целият проблем идва от две дълбоко вкоренени неща.
Сред тях е готованщината и чакането някой да друг да свърши нашата работа. Другото е липсата на икономика и в частност на развити пазари. Недостатъчната търговска мрежа е проблем. И тук традицията в мисленето сочи в посока на антиапазрни настроения, за сметка на абдалски влагания труд, без никаква перспектива за реализация на произведения продукт.




the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Кръц ръцете, а после - извинявай

Дядо Нено разказва добри истории за едно време и винаги го слушам с удоволствие. Тия дни пак имах щастието да чуя нещо интересно.
Случката е станала в тъмните дебри на "едното време". Някакъв човек бил счетоводител на "Наркооп", "Селкооп" или ТПК. По някое време правили ревизия в предприятието и разкрили кражби. Някой бил краднал пари. Имало следствие, после съд и човека отишъл в затвора. Прекарал там около година и половина. През това време бил разкрит истинския крадец и нашия герой получил, както си му е реда - помилване, реабилитация и както е било някога по процедура. Бил напълно оневинен и пуснат на свобода. Разказвал, че не са го мъчили или нещо такова, но му е било много криво, че са го обявили за престъпник без да е виновен.
По тоя повод се заговорихме с дядо Нено за Крумовите закони или за иранските. Какво би станало с тоя човек, ако за кражба режеха ръце.

Когато се каляваше железото и се развиваше транспорта

Машиностроително предприятие в някогашния Михайловград трябвало да си набави желязо. Било свършило в склада и решили да отидат да вземат от Лом, но някой казал: "Не може, ще идете до Варна!". Дядо Нено ги разказва тия истории. Бил по онова време във въпросното предприятие и лично е видял как стават нещата. Имало било директива да се развива транспорта, затова михайловградските машиностроители трябвало да купуват желязото от Варна. Тогава не се е казвало директива, друго е било, но бистрите умове седящи зад съответния документ са били досущ сегашните. Лом е на има-няма 50 километра, а Варна е на пичка си майчина, но като има директива - трябва. Не знам, ако се беше случило дядо Нено да е бил на работа във варненската корабостроителница в оня момент, дали нямаше да ми разказва как са експедирали камази до Лом за ламарина. Най-вероятно.
Здраво се е работило някога, а не като сега. Здраво и залудо (смех).

Има някакви заслуги все пак

За правителството става дума.
Почнаха да ме упрекват, че само негативно се изказвам за героичните усилия на гербавото правителство и реших да се поправя. Което е верно, верно е и е редно да се отдаде заслуженото на това правителство. То има някои забележими постижения, като това например, че успя да разбие тютюневия монопол. Не е обещавало да прави такова нещо, но монополът е разбит.

Като радетел за свободен пазар с минимална държавна намеса, не мога да не оценя резултата от акцизната политика на ГЕРБ. Резултатите са повече от категорични, когато става дума за постиженията по линия на разбиване на тютюневия монопол. Преди основните количества вървяха под контрола на правителството и то успяваше някак да събере акциз, ДДС и данък печалба от търговията с цигари, докато с повишаване на акцизите делът на държавата в този сектор се стопи няколко пъти. Преди незаконни цигари се търгуваха от, да го наречем мафията, а днес с незаконни цигари, хартии за свиване и тютюни търгува кой ли не, като почнем от старите организирани канали внасящи безмитни американски и канадски цигари, минем през новите с китайския внос и свършим с цигарените туристи, тираджиите, мюсюлманите от Западните Родопи и софийската цигания, които са се качили на тютюневия клон. Реално правителството само сдаде позицията.

Единствено ме притеснява малко цената платена за правителствените успехи срещу монополите. Вярно, че свободният пазар отлаби малко правителствената примка около пушаческото гърло, обаче нито стотинка от извънмонополното търгуване не влиза в бюджета. От търгуваните на черно количества не постъпва нито акциз, нито ДДС, нито се плаща данък печалба и почвам да си мисля, че малко се поизхвърлих с тази хвалба за героичните подвизи на гербавото правителство. Да не излезе само, че сега държавата прибира по-малко от търговията с цигари, отколко, когато струваха наполовина да речем.