Неведнъж съм казвал, че българите са безобразно слаби търговци и в случая с предстоящата либерализация на пазара на електрическия ток положението не е по-различно, но нека вие сами си прецените.
Известно е, че от следващата година започва свободното търгуване на електроенергията за битови нужди. За това се говори от много време и най-накрая изглежда ще стане. Но изглежда, че само изглежда - защо?
Защото по нищо не личи, че свободния пазар на електричество ще се случи в действителност. Наистина по нищо. Като изключим говоренето по телевизията, нищо друго не подсказва, че предстои появата на такъв вид пазар. Пак от телевизията успях да науча, че и в момента на пазара съществували 160 търговски дружества, които продават ток. Признавам си, че проучване за количеството, сртуктурата и разпределението на фирмите не съм правил, защото не ми е и работа аз да ги търся, но изглежда те не го знаят и ме чакат да им ида на крак, да подам една молбичка и нищо чудно, като се има предвид, че това са предимно кадри на някогашното енерго, да очакват и шише ракия да им занеса, за да благоволят да ме направят свой клиент. Последното изречение е сарказъм.
Казано е, всъщност е популярна либертарианска максима, ако трябва да съм докрай честен (не, че трябва), та либертарианците казват следното: свободен пазар - свободни хора. И са прави. Аз обаче, като не чак толкова затънал в либертарианството, ще добава и обратното - само свободните хора могат да имат свободен пазар.
Представете си, че подобен процес се случи някъде в развития капиталистически свят. Някъде там в продължение на години е имало строго регулиран квазипазарен механизъм за търгуването с електрическа енергия и един ден става ясно, че от следващата година пазарът се отваря. Просто си го представете. Представете си, че на този пазар вече има 160 съществуващи компании. Какво би станало. Ще предположа, че куцо, кьораво и сакато ще бъде заливано постоянно с реклами отвсякъде. Така правят хората в развитите капиталистически общества - борят се за пазарен дял. Тук да виждате подобно нещо?
Показват се публикациите с етикет Търсене и предлагане. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Търсене и предлагане. Показване на всички публикации
петък, 18 декември 2015 г.
вторник, 7 октомври 2014 г.
Бърз тест за политическа грамотност
Вярно или грешно е следното твърдение:
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.
В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.
В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.
вторник, 20 май 2014 г.
Изкупувам акции на ЦСКА по 1 ст. за брой
Ако случайно нещата с обратното изкупуване се закучат, но успеете някак да се сдобиете с нужната документация удостоверяваща собственост и решите, че искате да продавате, моля използвайте формата за контакт в горната дясна част на блога.
понеделник, 14 април 2014 г.
Защо ни излиза скъпо руския газ?
Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
петък, 14 юни 2013 г.
Рекетът на търговските вериги - мит или реалност?
Преобладаващото обществено мнение за рекетьорските практики на чуждите търговски вериги над българските производители, може да се окаже лошо скалъпен мит. Какво имам предвид. Всички сме ги чували да мрънкат и да се оплакват, но тези дни съм свидетел на нещо, което по никакъв начин не се вписва в публично представеното.
Ето и конкретния случай. Действието се развива на Северозапад.
Голяма търговска верига (Кауфланд) продава български кашкавал в магазина си. Продажната цена е 15 лева. В същото време значително по-малък магазин (Жизел) продава същия този кашкавал с 2,50 по-евтино. Този по-малък магазин няма никакъв ресурс и възможност да упражнява, какъвто и да било натиск върху производителя и да му извива ръцете, но въпреки това продава значително по-евтино - с около 16% по-евтино от големия си конкурент.
Ето и конкретния случай. Действието се развива на Северозапад.
Голяма търговска верига (Кауфланд) продава български кашкавал в магазина си. Продажната цена е 15 лева. В същото време значително по-малък магазин (Жизел) продава същия този кашкавал с 2,50 по-евтино. Този по-малък магазин няма никакъв ресурс и възможност да упражнява, какъвто и да било натиск върху производителя и да му извива ръцете, но въпреки това продава значително по-евтино - с около 16% по-евтино от големия си конкурент.
понеделник, 3 юни 2013 г.
Безработицата ще продължи да расте
СЕГА >> ПЪРВА СТРАНИЦА >> 80 000 българи остават без работа в края на годината >>
Нужни са 60 млн. лв., за да се осигури нова заетост на хората, чиито договори изтичат, изчисли социалният министър
Анонсът от заглавието представя горе-долу ситуацията, както и визията на министъра, министерството, правителството и предходните няколко правителства за решаване на проблема, чрез субсидирана заетост. Безработицата няма как да бъде преборена така и всеки, който казва, че това е възможно със субсидиране, се е объркаЛ. Трудът е стока/услуга, като всяка друга и пазара на труда е пазар, подобен на всеки друг. А това означава, че и на този пазар важат всички известни пазарни зависимости, като: търсене-предлагане-цена.
Трудът не е краставица или домат, които може да се пипнат, премерят и оценят обективно, но е стока/услуга, която се търгува по същите правила, така както се търгува зарзават. Да си го представим, за по-добра образност пазарът е на домати.
Пазарът на домати е залят от продукция. Има много повече, отколкото е търсенето. Има повече, отколкото изобщо е възможно да се продаде на дадения пазар. Стоката за продан е много, качеството е разнообразно, а купувачите са ограничени като брой и като покупателни възможности и нужди. Максималното, което въобще е възможно да се прададе на този пазар, е по-малко от всичко, което се предлага в момента. Респективно цената на доматите е ниска - всеки опитва да продаде, пред възможността да си изхвърли стоката. Такава е ситуацията на пазара на домати в този момент. В същото време производители и търговци са недоволни от обема на продажбите и от нивото на цените - искат държавата да се намеси, за да се подобри положението им. Държавата бърка в резерва и вади от там още домати. След това ги пуска на пазара и започва да раздава на купувачите, като им дава и пари за това, че са решили да си вземат.
В този пример доматите са труда, а пазара на домати е пазара на труда. Всеки може да се сети за последствията върху пазара от тази държавната "помощ". Да се наводнява пазара, при положение, че е на лице свръхпредлагане, е меко казано малоумно.
Субсидирането не само е безрезултатно, но и вредно за пазара на труда и нивото на заплатите в посока нагоре.
Нужни са 60 млн. лв., за да се осигури нова заетост на хората, чиито договори изтичат, изчисли социалният министър
Анонсът от заглавието представя горе-долу ситуацията, както и визията на министъра, министерството, правителството и предходните няколко правителства за решаване на проблема, чрез субсидирана заетост. Безработицата няма как да бъде преборена така и всеки, който казва, че това е възможно със субсидиране, се е объркаЛ. Трудът е стока/услуга, като всяка друга и пазара на труда е пазар, подобен на всеки друг. А това означава, че и на този пазар важат всички известни пазарни зависимости, като: търсене-предлагане-цена.
Трудът не е краставица или домат, които може да се пипнат, премерят и оценят обективно, но е стока/услуга, която се търгува по същите правила, така както се търгува зарзават. Да си го представим, за по-добра образност пазарът е на домати.
Пазарът на домати е залят от продукция. Има много повече, отколкото е търсенето. Има повече, отколкото изобщо е възможно да се продаде на дадения пазар. Стоката за продан е много, качеството е разнообразно, а купувачите са ограничени като брой и като покупателни възможности и нужди. Максималното, което въобще е възможно да се прададе на този пазар, е по-малко от всичко, което се предлага в момента. Респективно цената на доматите е ниска - всеки опитва да продаде, пред възможността да си изхвърли стоката. Такава е ситуацията на пазара на домати в този момент. В същото време производители и търговци са недоволни от обема на продажбите и от нивото на цените - искат държавата да се намеси, за да се подобри положението им. Държавата бърка в резерва и вади от там още домати. След това ги пуска на пазара и започва да раздава на купувачите, като им дава и пари за това, че са решили да си вземат.
В този пример доматите са труда, а пазара на домати е пазара на труда. Всеки може да се сети за последствията върху пазара от тази държавната "помощ". Да се наводнява пазара, при положение, че е на лице свръхпредлагане, е меко казано малоумно.
Субсидирането не само е безрезултатно, но и вредно за пазара на труда и нивото на заплатите в посока нагоре.
неделя, 2 декември 2012 г.
Маркетингов патриотизъм
Напоследък вкарват патриотична нотка в рекламите на яденье и пиенье - славен народ, велики битки, завладени територии и други.
Да умреш за земя ли е величието?
Докато интелектуално по-слабите народи се гордеят с броя жертви, които са облагородили плодородната им почва, великите са разширявали териториите си покупка на земя и суверенитет. Една-единствена държава в цялото човешко съществуване е успяла да добие повече територия с търговия, отколкото с война. И това я прави най-велика от всички, защото да живееш е по-велико, от това да умреш.
Ръсел казва, че не би умрял за убежденията си, защото може и да греши. С територията е същото. А на ония, които си обясняват величието с многото територия и голямата военна мощ... Грешите, ей - те са резултат на самото величие, а не негови създатели.
Да умреш за земя ли е величието?
Докато интелектуално по-слабите народи се гордеят с броя жертви, които са облагородили плодородната им почва, великите са разширявали териториите си покупка на земя и суверенитет. Една-единствена държава в цялото човешко съществуване е успяла да добие повече територия с търговия, отколкото с война. И това я прави най-велика от всички, защото да живееш е по-велико, от това да умреш.
Ръсел казва, че не би умрял за убежденията си, защото може и да греши. С територията е същото. А на ония, които си обясняват величието с многото територия и голямата военна мощ... Грешите, ей - те са резултат на самото величие, а не негови създатели.
понеделник, 26 ноември 2012 г.
Никой не е по-голям от хляба
Поговорката за мнозина изглежда пресилена. Други я приемат прекалено буквално. За трети звучи демоде. Хлябът като метафора за храна е бил и си остава водеща мотивираща сила в икономиката. Пряко или косвено по-голямата част от икономиката се върти около храната - добив на суровини за хранителната промишленост, средства за производство, транспорт, метали, горива, руди, търговия, опазване и защита на изброените - оръжейна индустрия и военни структури, и така нататък. Ако има нещо сигурно, освен смъртта и данъците, то несъмнено е това, че храна винаги ще се търси.
петък, 9 ноември 2012 г.
Негърската лотария и мазните жабарски свине
Било е някъде през 30-те във времето на голямата депресия. Чикагските негри организирали своя лотария. По онова време негрите в Америка били наричани просто негри. Лотарията била по-скоро благотворителна, отколкото чиста търговийка. През седмицата организаторите продавали билети от по няколко цента, а накрая някой късметлия грабвал печалбата от няколко десетки хиляди долара. За другите оставала надеждата, че може би те ще са щастливците другия път. И всчико вървяло много добре, докато един ден Ал Капоне и мазните му жабарски свине не ги огряло прозрение, че това са много пари, за да оставят въртенето им от някакви си негри. По онова време на италианците в Америка им казвали просто жабари. Всичко било вече направено, само трябвало да им го вземат и да сложат ръка на парите. Започнало се с побоища, убийства, заплахи и в крайна сметка жабарите успяли да вземат бизнеса с лотарията, но нещо се объркало. Негрите разбрали, че тяхната негърска лотария, същата лотария, която те създали с трудно изкарания си четвърт долар сега била присвоена от жабарите. И престанали да участват. Просто спрели да купуват билетите, а на Капоне му останало да духа супата. Това не било обикновен бизнес със собственици, които можел да бие, ако не му платят или да заплаши с унищожение на имуществото. Било повече от това - било идея, лъч надежда за по-добър живот на негрите от онова време. Не било възможно Капоне и мазните жабарски свине да принудят стотици хиляди хора да купуват от тях, това вече не било негърската лотария и негрите не искали да дават своя четвърт долар за нея.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.
петък, 10 август 2012 г.
Лятото на големите държавни промоции
С това ще го запомним, ако изобщо го запомним, но сигурно е, до следващата година по това време ще се нагледаме на всякакви промоции - от тъпа, по тъпа. Поменът с чуждата пита, който правителството пробута, като ценова промоцоя е само начало на предстоящата серия от тъпотии. Що така - ще попиптате, ами идват избори, затова е всичко. Изобщо, чака ни едно повсеместно масово ощастливяване. Чакат ни промоция след промоция, поне до следващото лято. След това ще видим. Някак набързо и отдалеч почнаха, та не е ясно де ще му излезе края. Железничарите бяха задоволени със субсидия от 14 млн. на месец и няма да ги уволняват (до изборите). Трябва да са доволни (и благодарни). Феновете на ЦСКА, Левски, Локо, Боко и ко, също трябва да бъдат доволни (и благодарни). Сигурно и тока ще поевтинее за зимата - няма, но нищо чудно да отложат поредните 20-25 процента поскъпване за другата есен. Всички трябва да са доволни, иначе к'ви избори, к'ви пет лева. А сметката ще се плаща после.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?
Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.
Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.
Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.
Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?
Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.
Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.
Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.
Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.
вторник, 22 май 2012 г.
191
Да, хората ще кажат, че работата на депутатите е да ги представляват и тук разговорът ще свърши. Ако погледнем обективно депутатите, ще видим...
Какво ще видим всъщност?
Ще видим, че де факто нямат възложена политика, която да следват. Имам предвид политика възложена им от хората, които казват, че депутатската работа е да ги представляват. Тоест, депутатите имат доста свободно време от тази гледна точка, време плачещо да бъде уплътнено.
Ще видим и друго - малките им заплати.
Ще видим липса на граждански контрол, какъвто практически няма и е трудно да бъде осъществяван извън партиите, а в същото време партиите не работят и гражданите са прекалено "деполитизирани" и над нещата, за да участват в политическия процес.
И всякакви подобни деформации по линия на представителството ще видим, ако умеем да гледаме.
Случващото се е нормално при сегашното развитие на обществото.
Едно добре формулирано лично обобощение за политиката. Повод е грубият лобизъм, който от "Капитал" са успели да фиксират между многото законодателна плява.
понеделник, 12 март 2012 г.
Спекулация с нули, запетайки и щастливи яйца (157)
За проблема с яйцата от така наречените "щастливи кокошки" се изписа и изговори много от началото на ценовата сага, но като че ли все нещо оставаше неизказано. Бяха казани и много лъжи за причините, за директивите, за стойността, себестойността, търговската надценка, пазарната и антипазарната логика, но пак си остана трудно да се види на едно място всичко. Най-доброто, на което попаднах до този момент по темата, е публикация на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Там е обърнато внимание на споменатите вече разминавания между действителността и публичното изказаните тези на разни съмнително отговорни политически фактори. Препоръчвам ви да я прочетете, нищо че е дългичка и има много числа. Статията е добра и единствената забележка, която ще си позволя да направя е свързана с прекаления ентусиазъм за силата на пазара - финалното изречение, което гласи дословно следното:
"С други думи, пазарът ще се справи с временния ценови шок, стига да не му се пречи."
Самият аз съм привърженик на идеята за свободния пазар, без вмешателство от страна на държавата, но си давам сметка, че пазарът не е всесилен по много причини и именно поради това ми се струва пресилено, да се очакват кой знае какви чудеса. Не че нещо може да се направи, просто да не си правим подобни илюзии, за да няма разочарования след това.
Както казах, причините пазарът да не е всесилен, дори и когато е оставен да функционира напълно свободно от страна на държавата, са много. Основният проблем е в това, че пазарът не е независим, а прекалено зависим от множество фактори и без държавна намеса или регулаторен режим.
Слуховете, очакванията и страховете са сред тези фактори - непреодолими сили извън пряката пазарна логика, които влияят на търсенето, предлагането, цените и търгуваните обеми. Да си спомним неотдавнашната диоксинова истерия в Германия или дълго време неустановената зараза, която мистериозно убиваше хора, пак в Германия и няколко съседни страни. Какво стана в двата случая - тотален срив на пазара и риск за цели сектори от икономиката.
Ако към всичко казано до момента прибавим онази дребна подробност, че икономическата логика е с по-голяма тежест от пазарната, тогава става съвсем видно, че да се чакат чудеса от пазара е нереално.
Става дума за следното.
Независимо от принципа, че търсенето е основен ценообразуващ фактор, ние не бива да забравяме, че цената на даден продукт не може да е по-ниска от своята себестойност. Или поне не може да бъде по-ниска за дълъг период от време, така че...
Засега толкова. Лек ден на всички и дано да ви е харесало.
събота, 3 март 2012 г.
Не бъдете глупави, не ставайте смешни! (151)
Скандалите с премиите в НЗОК и за цените на платените от същата институция лекарства, тръгнаха почти едновременно. Причина и за двата са обществените пари, които са се харчили за едно или друго. В случая с бонусите става дума за малко пари, ако съпоставим сумата с онази разходвана за плащане на лекарства, но като че ли бонусите предизвикаха по-голямо обществено напрежение.
От една страна причината е в дълбоко залегналата завист или страх на българина - страх от чуждото материално благополучие, както и от солидните дози политически популизъм, които се леят от страна на премиера и от опозиционните политици. От друга страна е конфликтът, в който се оказа, че е попаднала шефката на НЗОК.
Казва тя "работила съм добре, заслужавам". Хубаво, права е да иска повече за труда си и е глупаво да си мислят, че ще я ограничат. Свалям й шапка, че има куража да го каже, за което си плати цената.
В същото време тя е наемен служител, макар и много на високо. Трудно ми е да си представя как някой наемник сам си определя премията. Това не е нормално. Точно тука е конфликта.
В същото положение попадна и друга шефка на държавна агенция - тази на вписванията. Била си писала по 4000 на месец над заплатата. Мисля, че горе-долу толкова е нормалната заплата за такава висока длъжност с такива големи възможности.
Народа нема да иска, така че не може. И хората (шефовете на агенции) си ги взимат сами.
Истината е, че шеф на държавна агенция (каквато и да е) да се подписва срещу 1500 лева е смешно, когато управлява десетки милиони.
Заплатата е малка за нормално битуване в София, а възможностите за злоуопотреба са големи.
Ама нали знаем, че никой не може да получава повече от Него (премиера Борисов).
Това е положението около големия скандал с малкото пари. В резултат на популистките брожения от страна на управляващи и опозиция, се очертава да бъдат правени законови промени, които да регламентират раздаването на премии. Президентът Плевнелиев също се включи в публичното говорене с някак половинчата позиция за "прозрачност при ясни критерии".
Предстои замазване на очите - първо ще съчинят поредния неработещ закон, а след това критериите...
При по-малкия от двата скандала, този за разходването на обществени средства за плащане на медикаменти, положението върви при далеч по-малка яснота. Липсва политическа категоричност и всички са се концентрирали около идеята за повече регулация, което е поредния глух коловоз.
Народа масово иска регулация. Искат я и от опозицията, и от властта, и от неправителствените и пациентските организации.
Държавата да казва на каква цена да се продава, на каква цена да се купува, колко да е печалбата. Най-вече народа го е страх някой да не спечели (смех)
И е готов за сбора.
Точно това ще стане с допълнителните регулации - нищо. Ще се пошуми до следващата "тема" и край. Накрая пак всичко ще се намести, както си е било. Някой да е чул случайно, да е казано нещо по същество - няма такива работи. Иначе е правилно всеки продавач/производител да иска да продава с повече печалба, както е нормално и купувача да иска ниска цяна, но ме съмнява, че с регулация, на което и да било, би могло да се постигне ефект. То пазар на лекарствата няма. Основните количества се доплащат от касата. Сигурно са 5-600 милиона на година само за това перо, може и повече да са.
Известно е, че пазарът е добър регулатор и няма капчица милост към продавач или купувач - където се засече цената, това е и край. В момента какво е? Някакви търгове, някакви конкурси, поръчки - цената зависи от един или десетина човека в комисия. Когато има пазар, тогава цената зависи от няколко милиона потребители. Мисля, че втората система е много по-трудна за корумпиране. В момента обществените настроения са в обратната посока - към повече регулация и доубиване на пазара, вместо да се иска обратното. Ако държавата следи качествените показатели на лекарствата, това би било съвсем достатъчно при наличието на работещ пазар.
Вземайки под внимание всички обстоятелства, както и житейската, политическата и търговската логика смятам, че двата казуса ще се рашават по начина, по който обществото иска и ще доведат до резултати различни от онези, които същото това общество желае.
От една страна причината е в дълбоко залегналата завист или страх на българина - страх от чуждото материално благополучие, както и от солидните дози политически популизъм, които се леят от страна на премиера и от опозиционните политици. От друга страна е конфликтът, в който се оказа, че е попаднала шефката на НЗОК.
Казва тя "работила съм добре, заслужавам". Хубаво, права е да иска повече за труда си и е глупаво да си мислят, че ще я ограничат. Свалям й шапка, че има куража да го каже, за което си плати цената.
В същото време тя е наемен служител, макар и много на високо. Трудно ми е да си представя как някой наемник сам си определя премията. Това не е нормално. Точно тука е конфликта.
В същото положение попадна и друга шефка на държавна агенция - тази на вписванията. Била си писала по 4000 на месец над заплатата. Мисля, че горе-долу толкова е нормалната заплата за такава висока длъжност с такива големи възможности.
Народа нема да иска, така че не може. И хората (шефовете на агенции) си ги взимат сами.
Истината е, че шеф на държавна агенция (каквато и да е) да се подписва срещу 1500 лева е смешно, когато управлява десетки милиони.
Заплатата е малка за нормално битуване в София, а възможностите за злоуопотреба са големи.
Ама нали знаем, че никой не може да получава повече от Него (премиера Борисов).
Това е положението около големия скандал с малкото пари. В резултат на популистките брожения от страна на управляващи и опозиция, се очертава да бъдат правени законови промени, които да регламентират раздаването на премии. Президентът Плевнелиев също се включи в публичното говорене с някак половинчата позиция за "прозрачност при ясни критерии".
Предстои замазване на очите - първо ще съчинят поредния неработещ закон, а след това критериите...
При по-малкия от двата скандала, този за разходването на обществени средства за плащане на медикаменти, положението върви при далеч по-малка яснота. Липсва политическа категоричност и всички са се концентрирали около идеята за повече регулация, което е поредния глух коловоз.
Народа масово иска регулация. Искат я и от опозицията, и от властта, и от неправителствените и пациентските организации.
Държавата да казва на каква цена да се продава, на каква цена да се купува, колко да е печалбата. Най-вече народа го е страх някой да не спечели (смех)
И е готов за сбора.
Точно това ще стане с допълнителните регулации - нищо. Ще се пошуми до следващата "тема" и край. Накрая пак всичко ще се намести, както си е било. Някой да е чул случайно, да е казано нещо по същество - няма такива работи. Иначе е правилно всеки продавач/производител да иска да продава с повече печалба, както е нормално и купувача да иска ниска цяна, но ме съмнява, че с регулация, на което и да било, би могло да се постигне ефект. То пазар на лекарствата няма. Основните количества се доплащат от касата. Сигурно са 5-600 милиона на година само за това перо, може и повече да са.
Известно е, че пазарът е добър регулатор и няма капчица милост към продавач или купувач - където се засече цената, това е и край. В момента какво е? Някакви търгове, някакви конкурси, поръчки - цената зависи от един или десетина човека в комисия. Когато има пазар, тогава цената зависи от няколко милиона потребители. Мисля, че втората система е много по-трудна за корумпиране. В момента обществените настроения са в обратната посока - към повече регулация и доубиване на пазара, вместо да се иска обратното. Ако държавата следи качествените показатели на лекарствата, това би било съвсем достатъчно при наличието на работещ пазар.
Вземайки под внимание всички обстоятелства, както и житейската, политическата и търговската логика смятам, че двата казуса ще се рашават по начина, по който обществото иска и ще доведат до резултати различни от онези, които същото това общество желае.
петък, 24 февруари 2012 г.
Къде управляващите се издъниха най-много (149)
Българските управляващи са се дънили най-много по отношение на три от сферите с голяма обществена значимост - здравна, социална и пазар/цена/ на труда. В останалите не е много различно, но българите обичат да се самообразоват и така компенсират слабото образование, знаят, че полицията трябва да бие и са свикнали на беззаконие, което води до лекото приемане на липсата на адекватно правосъдие.
По отношение на здравето, социалната сфера и пазара/цената/ на труда не е така обаче. Свиква се трудно, защото негативите се усещат веднага. Човек веднага усеща, че не му стигат парите и веднага усеща, че няма добро здравеопазване, а така също бързо разбира и че социалната система не работи, когато опре до нея.
По тези три направления не беше направено нищо от цяла поредица български правителства (те затова и си отидоха). Малко и некачествено се работи и от сегашното правителство. Вероятно и то ще си отиде поради същата причина.
Здравната и лекарствената политика са обект на общественото внимание от няколко дни и какво от това. Какво от това? Нищо. Специално в здравния сектор през половината време след промените се наблюдава засилващо се ограничаване на достъпа до медицинска помощ и петнайсетократно нарастване на административното и експертно обслужване за периода от 1989 година до наши дни. В момента здравния сектор - министерство и каса, надхвърлят 3000 души чиновници, което не е довело до количествени или качествения подобрения за ползвателите на медицински услуги. В същото време цената, която се плаща от всеки нараства непрекъснато.
Това не е нито от днес, нито ще приключи скоро, ако системата не бъде подложена на цялостна ревизия. Изглежда малко вероятно сега съществуващата система на здравеопазване да е възможно да се реформира, по-скоро е нужно да се направи изцяло нова.
Подобно нещо прави ли се - НЕ. Същото е положението при социалния сектор и пазара/цената/ на труда. Пълна приемственост без значение кой е на власт и колко честни са били изборите. Явно нещо не достига.
понеделник, 2 януари 2012 г.
126
Изглежда 2012 ще мине под знака на въпроса "къде изчезнаха парите". Според Дневник 6,3 трилиона долара са изчезнали от пазара. По данни на Световната банка, за 2010 година китайската икономика възлиза на $5,926,612,009,750. Споменаването на Китай е необходимо, за да се добие по-точна представа за размера на бедствието. Все едно някой да протегне ръка и да извади Китай и няколко балкански държави от световната икономика - това се е получило. Изглежда светът навлиза в дългосрочна депресия.
Самите пари естествено не са се изпарили - прибрани са. Прибрани са и не от някаква невидима ръка, която се протяга и взима от купчинката - прибрани са от хората и са заделени на страна. Бели пари за черни дни, както казва народа. Не е случайно, че спестяванията се увеличават. Човешкото поведение е такова, че когато има очакване за несигурност всеки гледа да задели някакви резерви. Не че тези пари са излишни и няма за какво да бъдат изхарчени, напротив - нужни са повече от всякога, но страхът главно от неадекватно политическо вмешателство в икономиката, е този, който задвижва процеса. За съжаление, както показва историята, в края на такива икономически цикли има война.
В случая човешкото поведение определя какво ще се случи. Реално тези пари са извадени от икономиката. Обикновено е добре, когато в банките влизат пари, които след това биват раздаване във вид на кредити и захранват икономиката, но в този случай не е така.
На първо място трябва да се отбележи един прост факт. Сега хората не спестяват излишъците си, а увеличените спестявания са главно в резултат на лишения. Всеки се свива и гледа да харчи по-малко, за да му остане нещо, което да задели за черни дни. Следователно купуват по-малко, а това води след себе си свиване на цялата икономика - производство, търговия, транспорт, развлечния, всичко се свива. И парите в банковите влогове стават ненужни - никой не иска да тегли кредити за да прави бизнес при това положение.
Втората важна особеност е, че много пари излизат от икономиката, но изобщо не влизат в банките, а отиват под дюшека. Това от своя страна крие рискове за банковата система, като цяло.
Друг голям риск за банковата система е от самото свиване на икономиката, но по линия на раздадените вече кредити. Как ли, ето как - компаниите свиват производствата и спират погасяването на кредитите си, хората губят работата си и спират да плащат ипотеките на домовете си. Следват масови разпродажби на активи, които не покриват вземанията по заемите и идват фалитите по примера на Исландия и САЩ.
За пореден път наблюдаваме двоен ефект - веднъж има вадене на парите от икономиката, заради лошата или несигурна перспектива и втори път има вадене на парите от банковата система, заради страховете от лошата перспектива за банките в резултат от лошата икономическа среда.
Положението не изглежда добре, а и всеки опит да му се правят подобрения влошава нещата. Общо взето, усещането ми е, че в САЩ се справят много по-добре, отколкото в Европа и по-скоро ще регистрират ръст. Това е условно, разбира се и много зависи от това да не стане нещо извънредно междувременно, като непредвидено бедствие или война. За втори път споменвам думата и това не ми харесва, но ще бъде цяло чудо, ако до края на десетилетието не стане някой сериозен сакатлък. Локалните и гражданките войни изобщо не ги броя - изглеждат неизбежни.
Самите пари естествено не са се изпарили - прибрани са. Прибрани са и не от някаква невидима ръка, която се протяга и взима от купчинката - прибрани са от хората и са заделени на страна. Бели пари за черни дни, както казва народа. Не е случайно, че спестяванията се увеличават. Човешкото поведение е такова, че когато има очакване за несигурност всеки гледа да задели някакви резерви. Не че тези пари са излишни и няма за какво да бъдат изхарчени, напротив - нужни са повече от всякога, но страхът главно от неадекватно политическо вмешателство в икономиката, е този, който задвижва процеса. За съжаление, както показва историята, в края на такива икономически цикли има война.
В случая човешкото поведение определя какво ще се случи. Реално тези пари са извадени от икономиката. Обикновено е добре, когато в банките влизат пари, които след това биват раздаване във вид на кредити и захранват икономиката, но в този случай не е така.
На първо място трябва да се отбележи един прост факт. Сега хората не спестяват излишъците си, а увеличените спестявания са главно в резултат на лишения. Всеки се свива и гледа да харчи по-малко, за да му остане нещо, което да задели за черни дни. Следователно купуват по-малко, а това води след себе си свиване на цялата икономика - производство, търговия, транспорт, развлечния, всичко се свива. И парите в банковите влогове стават ненужни - никой не иска да тегли кредити за да прави бизнес при това положение.
Втората важна особеност е, че много пари излизат от икономиката, но изобщо не влизат в банките, а отиват под дюшека. Това от своя страна крие рискове за банковата система, като цяло.
Друг голям риск за банковата система е от самото свиване на икономиката, но по линия на раздадените вече кредити. Как ли, ето как - компаниите свиват производствата и спират погасяването на кредитите си, хората губят работата си и спират да плащат ипотеките на домовете си. Следват масови разпродажби на активи, които не покриват вземанията по заемите и идват фалитите по примера на Исландия и САЩ.
За пореден път наблюдаваме двоен ефект - веднъж има вадене на парите от икономиката, заради лошата или несигурна перспектива и втори път има вадене на парите от банковата система, заради страховете от лошата перспектива за банките в резултат от лошата икономическа среда.
Положението не изглежда добре, а и всеки опит да му се правят подобрения влошава нещата. Общо взето, усещането ми е, че в САЩ се справят много по-добре, отколкото в Европа и по-скоро ще регистрират ръст. Това е условно, разбира се и много зависи от това да не стане нещо извънредно междувременно, като непредвидено бедствие или война. За втори път споменвам думата и това не ми харесва, но ще бъде цяло чудо, ако до края на десетилетието не стане някой сериозен сакатлък. Локалните и гражданките войни изобщо не ги броя - изглеждат неизбежни.
понеделник, 17 октомври 2011 г.
055
Може би трябва да променят задължителния текст в края на всеки предизборен репортаж - Купуването и продаването на гласове е унижение! Подаряването им също не е най-умното нещо, но пак е за предпочитане пред търгуването с правото на глас. Да се гласува има смисъл по принцип, а най-много го има, когато перспективите изглеждат добри. Има смисъл да се гласува, когато има подходящ кандидат, който знае какво, как и кога да се прави, а когато не знае умее да чува. За точно такъв кандидат съм решил да дам гласа си на тези избори за местна власт. Няма да му го продавам или подарявам, а ще му го дам, за да върши работа и от мое име.
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.
В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.
В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.
В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.
В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!
неделя, 9 октомври 2011 г.
048
Какво се контрабандира най-често?
Контрабандират се две неща - за които има търсене и върху които тегне частично или пълно ограничение. Контрабандират се цигари и сланина ще започне да се контрабандира, ако сложат данък на мазното. Щом има търсене, винаги ще се намери кой да достави.
Контрабандират се две неща - за които има търсене и върху които тегне частично или пълно ограничение. Контрабандират се цигари и сланина ще започне да се контрабандира, ако сложат данък на мазното. Щом има търсене, винаги ще се намери кой да достави.
събота, 1 октомври 2011 г.
037
Напоследък обърнах внимание, че всеки път когато седна да почета какво ново в икономиката, все до политика опира накрая. Това стечение на обстоятелствата ме заинтригува и се опитах да го визуализирам, да си представя откъде започва преплитането и кой е неговия първоизточник. Вината се падна на политиците. Съществен момент е това, че икономиката винаги е рационална, докато политиката често се повлиява от разни отвеяни каузи, принципи и идеологии. При икономиката всичко се завърта около това да се изкарат повече пари. Не се получва всеки път, но винаги целта е тази. Животът върви добре, когато икономиката е добре. Добре върви и когато политиката е добре. За жалост прекалено често пътищата на икономиката и политиката се пресичат и тогава икономиката тръгва на зле, а след нея и политиката, а животът започва да става недобре.
Сега например лобениците са внос, картофа е внос, всичко е внос. Това всичкото е от държавната намеса, тоест от ЕС. На гръцкия бостанджия му плащат не помня колко цента на кило продадена диня и тоя я продава за 2 цента за да лапне субсидията, която е много повече. Нашите фалираха. Продава, взема си бумагите и отива да си прибере субсидията. Нещо като нашия соц едно време се получава - хората не бачкат за да са конкурентни, а колкото да покрият изискването за помощи. Нашата земя пустее, щото няма пазарен смисъл да се работи, а субсидиите са малки, заради лошото договаряне. Няма пазарен смисъл да се работи и не се работи. Няма и субисдия.
Като няма смисъл да се работи земята - пустее, а хората седят без работа, нямат пари и не купуват. Икономиката е зле. Политиката също.
Първоизточник на преплитането между икономика и политика са политиците и вината е тяхна. Те са активната страна при взаимодействието между двете. Те са тези, които залагат препятствия пред икономиката, често пъти непреодолими без тяхната "помощ". Понякога го правят и по ирационални причини. Сещам се за скандалите около едни ски писти. Навремето човек е можел да промени предназначението на земята си без да се моли на някой чиновник. Сега не е така. Съществуват разни закони сякаш излезли от някаква паралелна реалност, които не кореспондират с действителността. В случая с пистите те се явяват пречка и така се почват обвиненията в корупция, в лобизъм и в какво ли не още. Всичко е пряко следствие от определено политическо решение в даден момент. Втори пример за това как политиката спъва икономиката.
Не се съмнявам, че когато са били взети политическите решения за субсидиране или за защита на екологията, това е било продиктувано от добри намерения. Малоумно, но все пак добронамерено, което не го прави по-малко вредно. Като добрите намерения по пътя за ада.
Сега например лобениците са внос, картофа е внос, всичко е внос. Това всичкото е от държавната намеса, тоест от ЕС. На гръцкия бостанджия му плащат не помня колко цента на кило продадена диня и тоя я продава за 2 цента за да лапне субсидията, която е много повече. Нашите фалираха. Продава, взема си бумагите и отива да си прибере субсидията. Нещо като нашия соц едно време се получава - хората не бачкат за да са конкурентни, а колкото да покрият изискването за помощи. Нашата земя пустее, щото няма пазарен смисъл да се работи, а субсидиите са малки, заради лошото договаряне. Няма пазарен смисъл да се работи и не се работи. Няма и субисдия.
Като няма смисъл да се работи земята - пустее, а хората седят без работа, нямат пари и не купуват. Икономиката е зле. Политиката също.
Първоизточник на преплитането между икономика и политика са политиците и вината е тяхна. Те са активната страна при взаимодействието между двете. Те са тези, които залагат препятствия пред икономиката, често пъти непреодолими без тяхната "помощ". Понякога го правят и по ирационални причини. Сещам се за скандалите около едни ски писти. Навремето човек е можел да промени предназначението на земята си без да се моли на някой чиновник. Сега не е така. Съществуват разни закони сякаш излезли от някаква паралелна реалност, които не кореспондират с действителността. В случая с пистите те се явяват пречка и така се почват обвиненията в корупция, в лобизъм и в какво ли не още. Всичко е пряко следствие от определено политическо решение в даден момент. Втори пример за това как политиката спъва икономиката.
Не се съмнявам, че когато са били взети политическите решения за субсидиране или за защита на екологията, това е било продиктувано от добри намерения. Малоумно, но все пак добронамерено, което не го прави по-малко вредно. Като добрите намерения по пътя за ада.
четвъртък, 22 септември 2011 г.
032
За първите е било истинско предизвикателство да оживеят. Изхранвали са се с лов и събирачество, но един ден на някой му просветнало, че това е жив хазарт. Появили се първите земеделци и скотовъди, а когато вече не се налагало да тичат след храната си, започнали да се застояват на едно място. Започнали да оставят следи - сгради, гробища и сметища. Първите цивилизации.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.
събота, 10 септември 2011 г.
023
Преди няколко дни разбрах, че сладоледа е сезонно ядене. Отидох в магазина и във фризера нямаше. Сезонът бил приключил. Тука местните производители го раздават хранителни шерифи някак, те ше ми казват кога да ми се яде. Некои хора на северозапад все още трудно правят разлика между сериозния бизнес и фирмаджийството на дребно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)