Показват се публикациите с етикет медиен геноцид. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет медиен геноцид. Показване на всички публикации
вторник, 29 април 2014 г.
Най-качествената национална телевизия е:
Преди няколко дни приключи анкетата в блога. Резултатите са, каквито са.
неделя, 6 април 2014 г.
Йебем ти журналистиката
Първата ми мисъл беше да излея кофата с говната върху клетото журналистче, но после ми дожаля за него. Помислих още малко и спря да ми жалее. Дано и него да запалят, малоумника му с малоумник. Не за пръв път виждам подобно нещо по телевизията. Мога само да се надявам това да се промени. Някак си. Някога.
По-рано през седмицата върви тема в сутрешния блок на една от националните телевизии. Темата - много ли пребива пернишката полиция. Полицаите млатили жестоко някой и се анонсираше директно включване от мястото. Междувременно по телефона се обажда зрител, който споделя патилата си. "Завлекоха ме в полицията и ме утрепаха от бой", казва, "Направо ме размазаха. Биха ме с каиши.". И журналиста му подхвърля, че сигурно е правил нещо и затова са го били... И други телевизионни идиоти правят така. Трябва ли да обяснявам кое не е наред?
Не знам докъде ще стигнем с такъв бракуван материал. Просто не знам.
По-рано през седмицата върви тема в сутрешния блок на една от националните телевизии. Темата - много ли пребива пернишката полиция. Полицаите млатили жестоко някой и се анонсираше директно включване от мястото. Междувременно по телефона се обажда зрител, който споделя патилата си. "Завлекоха ме в полицията и ме утрепаха от бой", казва, "Направо ме размазаха. Биха ме с каиши.". И журналиста му подхвърля, че сигурно е правил нещо и затова са го били... И други телевизионни идиоти правят така. Трябва ли да обяснявам кое не е наред?
Не знам докъде ще стигнем с такъв бракуван материал. Просто не знам.
неделя, 9 март 2014 г.
Неделни глупости по телевизора
Целият ми ден вчера беше ангажиран и когато се прибрах у дома към шест и половина вече бях гроги. Към осем и нещо полегнах да отдъхна за няколко минути и се събудих около девет часа по-късно. Последното се оказа добре, тъй като благодарение на него ви разказвам сега. Събудих се отлично наспал се, направих си кафе, огледах се из нета за нещо да не съм изпуснал и седнах да гледам телевизия. Гледах всякакви неща, някои си струваше да бъдат видяни, а други не. Няма да ви разказвам за документалния филм за ВСВ, а за останалото, за големия идиотизъм, който се лее от ефира за добро утро. Препържиха ми се картофките, докато ви разказвам. Да се върна на основната си мисъл за неделните глупости по телевизора. Говориха се и се показхва обичайните в последно време неща, като барека, гоцето и сидерака, както и такива, които представляват сериозен интерес за средностатистическия олигофрен - врачки, мистерии и мистификации. Пълно малоумие. По един от каналите засякох директно излъчване от дома на популярна предсказателка. Малко по-късно, май беше по друг канал, станах свидетел на разсъждаване по проблемите на Людмила Живкова и манията и да пилее народната пара за дивотии. И ако споменатите включвания могат да минат за относително безобидни, то новия любемец на телевизиите изобщо не попада в тази категория. По някое време, може би след девет цъкнах на би ти ви и хванах поредния гост на Хекимян. Става дума за набиращият медийна слава професор по нещо си, който ходи от телевизия в телевизия и заплашва, че българите ще се свършат. Всичко това щеше да е смешно, ако не е потенциално опасно. С всяко следващо гледане на негово учстиие по демографската тема, ми е все по-трудно да го приема на сериозно, което интуитивно ми подсказва, че обществените нагласи вървят в точно обратната посака. Този образ е абсолютен демагог в прекия смисъл на думата. Казва един верен или звучащ достоверно факт, след което започва свободните съчинения и преиначаване, както му е удобно. Нищо чудно, че от НСИ и БАН не исакт да влизат в едно студио с него. То аз разбирам от статистика и демография повече от него, което ще рече, че тоя е пълен профан и това е ясно на всеки, който малко от малко има понятие за какво става дума. Разбираемо е да не искат да го легитимират. Това, че излиза по телевизията и говори глупости е едно, но патетиката, с която го прави буди притеснение. А най-лошото е, че подобно нещо се радва на голям медиен интерес. На практика въпросния професор е навсякъде, а като знам колко е трудно е да се пласираш в медиите, почвам да си мисля, че има нещо съмнително около цялото пропагандиране на демографската истерия. Искам да наблегна на пропагандиране и истерия, защото се случва точно това. И не само се случва, а се случва по един мръснишки и демагогски начин. Ще дам пример - говори човека за свършека на българина и буквално прищраква на разликата между минималната пенсия в провинцията и средната заплата в София, която разлика е, забележете - десетки пъти; след това довършва - пенсиитге в провинцията са малки, заплатата в София е голяма, българите свършват.... Съдейки по риториката, мога да предположа какви са му мотивите, както и някои други неща, но да не спекулирам. Само ще споделя нещо в същия ред на мисли, което видях в минаващата 11000 численост групичка на евразистите във фейсбук - българите свършват, спасението е България да влезе в Евразийския съюз.
петък, 10 август 2012 г.
Лятото на големите държавни промоции
С това ще го запомним, ако изобщо го запомним, но сигурно е, до следващата година по това време ще се нагледаме на всякакви промоции - от тъпа, по тъпа. Поменът с чуждата пита, който правителството пробута, като ценова промоцоя е само начало на предстоящата серия от тъпотии. Що така - ще попиптате, ами идват избори, затова е всичко. Изобщо, чака ни едно повсеместно масово ощастливяване. Чакат ни промоция след промоция, поне до следващото лято. След това ще видим. Някак набързо и отдалеч почнаха, та не е ясно де ще му излезе края. Железничарите бяха задоволени със субсидия от 14 млн. на месец и няма да ги уволняват (до изборите). Трябва да са доволни (и благодарни). Феновете на ЦСКА, Левски, Локо, Боко и ко, също трябва да бъдат доволни (и благодарни). Сигурно и тока ще поевтинее за зимата - няма, но нищо чудно да отложат поредните 20-25 процента поскъпване за другата есен. Всички трябва да са доволни, иначе к'ви избори, к'ви пет лева. А сметката ще се плаща после.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?
Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.
Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.
Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.
Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?
Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.
Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.
Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.
Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.
четвъртък, 12 юли 2012 г.
Бойко Борисов и новините
В новините трябва да казат вместо "Похвала за България от Ангела Меркел...", това - "Бойко Борисов си измисли похвала за България от Ангела Меркел";
или - "Бойко Борисов си измисли приятелство с Дейвид Петреас";
или, или, или.
Най-добре да прекръстят новините на - "Басни бойкови"...
P.S. Временно, докато журналистите не се научат да не пускат непотвърдена информация.
или - "Бойко Борисов си измисли приятелство с Дейвид Петреас";
или, или, или.
Най-добре да прекръстят новините на - "Басни бойкови"...
P.S. Временно, докато журналистите не се научат да не пускат непотвърдена информация.
понеделник, 2 юли 2012 г.
Публичната среда, Свободна Европа, медиите, twitter и facebook, Арабската пролет и бългрската "разрешена алтернатива"
Кратко въведение
Протестите на Орлов мост и налудничавото поведение на една от националните телевизии поставиха пред обществото въпроса за медийната независимост и за свободата, като цяло. Другият въпрос е, възможно ли е съществуването на гражданско общество в условията на медиен геноцид. Следващата тема, която излиза на преден план е за медийната алтернатива в лицето на социалните мрежи.
Съдейки по изказаните мнения на активно борещите се за гражданско общество у нас, бих стигнал до заключението, че интернет може да пробие матрицата, но дали наистина е така. Не вярвам. Не, че не го желая, но не смятам, че интернет, като цяло или някоя от социалните мрежи има капацитет да разруши медийната матрица. Да, фактите еднозначно подкрепят тезата за могъществото на социалните мрежи, когато става дума за организиране на обществени и граждански движения, както това се случи в няколко арабски страни, но тук и сега реалността е друга, а това по-скоро пречи, отколкото помага.
Като историк проявявам интерес към обществените процеси в Европа и Северна Америка, както и в арабските държави напоследък и винаги съм се опитвал да гледам на конкретните ситуации в контекста, в който са се случили. Ето защо смятам, че в България въпреки голямата нужда от формиране на работещо гражданско общество и необходимостта от непрекъснато генериране на нови и нови политически алтернативи, интернет и социалните мрежи не са в състояние по примера на арабските движения да пробият информационната стена наложена от медиите. Тук и сега условията са други и в пъзела има повече части, отколкото са нужни да се нареди картината. А това всява объркване.
Когато няма риба и ракът е риба
Мисля, че "Свободна Европа" сама по себе си не се нуждае от представяне. Значението на радиостанцията е голямо за времето непосредствено преди и веднага след края на комунистическия тоталитаризъм. Чрез това радио хората научаваха, че има и други, на които им е дошло до гуша. Почти непробиваемата информационна стена от времето на Свободна Европа е съизмерима с положението в Египет непосредствено преди Арабската пролет. Държавното радио, държавната телевизия и един вестник под маската на десетина различни заглавия - това беше в България през 1989 година. Комуникационни канали йок, освен Свободна Европа. Египтяните бяха поставени в същото положение на медийно затъмнение, но нямаше кой да им направи станция, а както излезе и не е било нужно. Вместо радиостанция използваха друго средство - интернет. Без посредник, без филтриране, бързо, мобилно и много подходящо решение. И единственото възможно бих добавил. Не е медия, но е медиатор и върши някаква работа.
"Медийно многообразие.беге"
Циганията на медийния пазар у нас е извън съмнение. Твърдението важи с пълна сила, както за електронните медии, така и за печатните издания. Телевизии, радиостанции и вестници - колкото щеш, но количеството не прави качество. Ти можеш ли да си представиш, ако не можеш ще ти помогна, за каква липса на качество става дума.
Онези с класациите за медийна свобода с право недоумяват, като гледат какво става тук. Говорим за частни национални телевизии, които по дефиниция би следвало да са свободни от намесата на държавата и така нататък, и които нямат нито едно публицистично предаване за публично обсъждане или дискусия по общество-политически теми. Или имат едно - про форма. Визирам БТВ и Нова телевизия. Продуцират три неща - бльоч формати, лизачество и сапунени сериали. Най-качествената им продукция се изчверпва с холивудски филми, единсвеното им качествено впрочем. Програми в мащаб едно към едно с продукцията на провинциалните кабеларки. То е направо парадоксално, че при наличието на няколко национални телевизии, единствената, която си позволява да излъчва публицистични, коментарни и дискусионни предавания е БНТ. Наистина, до голяма степен всичко е доста казионно, но чат-пат между капките може да се провре и някое мнение извън разрешените. Добре, че имаме БНР. Националното радио открай време чупи шаблона. Там няколко храбри журналистки нищят темите-табу, като тази за престъпния генезис на част от властта и всякакви други, за които няма да се намери ефир в никоя частна телевизия или пък в БНТ. Стотици телевизионни и радиостанции, от които само една свободна и следователно само една, на която може да се има доверие. Медиите са силни, когато са свободни. Забравили са го.
При печатните издания е същата порнография, че и по-зле. Има няколко привидно независими вестника, а останалите се занимават основно в клеветене срещу конкуренцията или с обслужване на икономическите интереси на собственика. Така читателят може би ще научи защо на оня му казват Пъпката или пък, че каолина бил варовик, но не и нещо вярно.
В тези условия активните борци за гражданско общество, а и ние - простосмъртните си мечтаем за нормална публична среда. Ще има да почакаме.
Ситуацията в момента: намираш се в стая без врати и прозорци, имаш трион и дървена маса - оправяй се.
В действителност е по-зле. Намираш се в стая с безброй бутафорни врати и прозорци... Споменах ли, че нашия пъзел има прекалено много части, излишни части. За българина от 1989 е било лесно, имал е едната Свободна Европа. За египтянина от миналата година е било лесно - интернет. И в двата случая задачата е с един възможен отговор. Тук и сега не е така. Има прекалено много разсейващи вниманието имитации, затова арабите са могли да използват twitter и facebook в стремежа си да намерят алтернатива, а на българите това е невъзможно. Не става въпрос да се правят революции, няма такава необходимост, но нуждата от отпушване на гражданското общество е голяма, както и нуждата от лесен достъп до средствата за масова комуникация в полза на обществения, а защо не и на политическия интерес.
"Разрешената алтернатива"
Така ни тръгна на нас още преди време. На някои толкова им хареса модела, че хората на ключовите позиции се сменят, но следващите го пазят, все едно е първородната им рожба. Практиката да се дава "разрешение" за обществена или политическа изява тръгна от Кръглата маса и беше подчинена на принципа "разделяй и владей". От тогава минаха много години и някои неща се промениха. Промени се субекта издаващ разрешителното. В самото начало това беше социалистическата партия(БКП), която вдигна ръка и посочи с пръст кои трябва да бъдат опонентите, след това седнаха на една маса и затвориха вратите пред останалите желаещи. С времето процедурата по даване на разрешение за политика или друга обществена дейност се поразпредели между, който е на власт в момента и медиите. Да, същите медии без предавания касаещи общесвено значими въпроси. Те започнаха да посочват, кой може и кой не може да присъства в публичната среда.
Епилог
Исторически прочетено никоя обществена инициатива не е минала без подкрепата на медиите, а още повече това се отнася за следващия етап на обществената изява - политическата. Затова медиите са важен фактор в обществените отношения и имат водеща роля за вертикалната комуникация между отделния гражданин и някакви организирани структури - НПО, партии и така нататък. По начало смисълът на медията е да посредничи в отношенията между общото и частното, което в България от години не се случва. Това обяснява много неща, като започнем от чисто нашите си обществено-политически недоразумения и свършим с постоянно влошаващия се имидж на страната ни, когато стане дума за граждански права и медийна свобода. Медиите постепенно иззеха функцията на обществото, на политическите и неполитическите организации и така вместо да посредничат, започнаха сами да продуцират "обществено значими фактори" - конкретни подходящи за политическа реализация хора и подходящи идеи и идеологии от всякакъв характер. Все едно забравиха, че ролята им е да представят наличното и нищо повече от това. Нищо чудно, че при така развилите се обстоятелства, днес българските медии устойчиво губят общественото доверие. За пореден път сме свидетели на онзи прословут парадокс на противоречието - колкото по-силни стават, толкова повече губят влиянието си. Като в онази приказка: Един си пожелал да има в джоба си толкова пари, колкото и тези насреща му. Веднъж седнали да играят комар и взело, че му провървяло...
Протестите на Орлов мост и налудничавото поведение на една от националните телевизии поставиха пред обществото въпроса за медийната независимост и за свободата, като цяло. Другият въпрос е, възможно ли е съществуването на гражданско общество в условията на медиен геноцид. Следващата тема, която излиза на преден план е за медийната алтернатива в лицето на социалните мрежи.
Съдейки по изказаните мнения на активно борещите се за гражданско общество у нас, бих стигнал до заключението, че интернет може да пробие матрицата, но дали наистина е така. Не вярвам. Не, че не го желая, но не смятам, че интернет, като цяло или някоя от социалните мрежи има капацитет да разруши медийната матрица. Да, фактите еднозначно подкрепят тезата за могъществото на социалните мрежи, когато става дума за организиране на обществени и граждански движения, както това се случи в няколко арабски страни, но тук и сега реалността е друга, а това по-скоро пречи, отколкото помага.
Като историк проявявам интерес към обществените процеси в Европа и Северна Америка, както и в арабските държави напоследък и винаги съм се опитвал да гледам на конкретните ситуации в контекста, в който са се случили. Ето защо смятам, че в България въпреки голямата нужда от формиране на работещо гражданско общество и необходимостта от непрекъснато генериране на нови и нови политически алтернативи, интернет и социалните мрежи не са в състояние по примера на арабските движения да пробият информационната стена наложена от медиите. Тук и сега условията са други и в пъзела има повече части, отколкото са нужни да се нареди картината. А това всява объркване.
Когато няма риба и ракът е риба
Мисля, че "Свободна Европа" сама по себе си не се нуждае от представяне. Значението на радиостанцията е голямо за времето непосредствено преди и веднага след края на комунистическия тоталитаризъм. Чрез това радио хората научаваха, че има и други, на които им е дошло до гуша. Почти непробиваемата информационна стена от времето на Свободна Европа е съизмерима с положението в Египет непосредствено преди Арабската пролет. Държавното радио, държавната телевизия и един вестник под маската на десетина различни заглавия - това беше в България през 1989 година. Комуникационни канали йок, освен Свободна Европа. Египтяните бяха поставени в същото положение на медийно затъмнение, но нямаше кой да им направи станция, а както излезе и не е било нужно. Вместо радиостанция използваха друго средство - интернет. Без посредник, без филтриране, бързо, мобилно и много подходящо решение. И единственото възможно бих добавил. Не е медия, но е медиатор и върши някаква работа.
"Медийно многообразие.беге"
Циганията на медийния пазар у нас е извън съмнение. Твърдението важи с пълна сила, както за електронните медии, така и за печатните издания. Телевизии, радиостанции и вестници - колкото щеш, но количеството не прави качество. Ти можеш ли да си представиш, ако не можеш ще ти помогна, за каква липса на качество става дума.
Онези с класациите за медийна свобода с право недоумяват, като гледат какво става тук. Говорим за частни национални телевизии, които по дефиниция би следвало да са свободни от намесата на държавата и така нататък, и които нямат нито едно публицистично предаване за публично обсъждане или дискусия по общество-политически теми. Или имат едно - про форма. Визирам БТВ и Нова телевизия. Продуцират три неща - бльоч формати, лизачество и сапунени сериали. Най-качествената им продукция се изчверпва с холивудски филми, единсвеното им качествено впрочем. Програми в мащаб едно към едно с продукцията на провинциалните кабеларки. То е направо парадоксално, че при наличието на няколко национални телевизии, единствената, която си позволява да излъчва публицистични, коментарни и дискусионни предавания е БНТ. Наистина, до голяма степен всичко е доста казионно, но чат-пат между капките може да се провре и някое мнение извън разрешените. Добре, че имаме БНР. Националното радио открай време чупи шаблона. Там няколко храбри журналистки нищят темите-табу, като тази за престъпния генезис на част от властта и всякакви други, за които няма да се намери ефир в никоя частна телевизия или пък в БНТ. Стотици телевизионни и радиостанции, от които само една свободна и следователно само една, на която може да се има доверие. Медиите са силни, когато са свободни. Забравили са го.
При печатните издания е същата порнография, че и по-зле. Има няколко привидно независими вестника, а останалите се занимават основно в клеветене срещу конкуренцията или с обслужване на икономическите интереси на собственика. Така читателят може би ще научи защо на оня му казват Пъпката или пък, че каолина бил варовик, но не и нещо вярно.
В тези условия активните борци за гражданско общество, а и ние - простосмъртните си мечтаем за нормална публична среда. Ще има да почакаме.
Ситуацията в момента: намираш се в стая без врати и прозорци, имаш трион и дървена маса - оправяй се.
В действителност е по-зле. Намираш се в стая с безброй бутафорни врати и прозорци... Споменах ли, че нашия пъзел има прекалено много части, излишни части. За българина от 1989 е било лесно, имал е едната Свободна Европа. За египтянина от миналата година е било лесно - интернет. И в двата случая задачата е с един възможен отговор. Тук и сега не е така. Има прекалено много разсейващи вниманието имитации, затова арабите са могли да използват twitter и facebook в стремежа си да намерят алтернатива, а на българите това е невъзможно. Не става въпрос да се правят революции, няма такава необходимост, но нуждата от отпушване на гражданското общество е голяма, както и нуждата от лесен достъп до средствата за масова комуникация в полза на обществения, а защо не и на политическия интерес.
"Разрешената алтернатива"
Така ни тръгна на нас още преди време. На някои толкова им хареса модела, че хората на ключовите позиции се сменят, но следващите го пазят, все едно е първородната им рожба. Практиката да се дава "разрешение" за обществена или политическа изява тръгна от Кръглата маса и беше подчинена на принципа "разделяй и владей". От тогава минаха много години и някои неща се промениха. Промени се субекта издаващ разрешителното. В самото начало това беше социалистическата партия(БКП), която вдигна ръка и посочи с пръст кои трябва да бъдат опонентите, след това седнаха на една маса и затвориха вратите пред останалите желаещи. С времето процедурата по даване на разрешение за политика или друга обществена дейност се поразпредели между, който е на власт в момента и медиите. Да, същите медии без предавания касаещи общесвено значими въпроси. Те започнаха да посочват, кой може и кой не може да присъства в публичната среда.
Епилог
Исторически прочетено никоя обществена инициатива не е минала без подкрепата на медиите, а още повече това се отнася за следващия етап на обществената изява - политическата. Затова медиите са важен фактор в обществените отношения и имат водеща роля за вертикалната комуникация между отделния гражданин и някакви организирани структури - НПО, партии и така нататък. По начало смисълът на медията е да посредничи в отношенията между общото и частното, което в България от години не се случва. Това обяснява много неща, като започнем от чисто нашите си обществено-политически недоразумения и свършим с постоянно влошаващия се имидж на страната ни, когато стане дума за граждански права и медийна свобода. Медиите постепенно иззеха функцията на обществото, на политическите и неполитическите организации и така вместо да посредничат, започнаха сами да продуцират "обществено значими фактори" - конкретни подходящи за политическа реализация хора и подходящи идеи и идеологии от всякакъв характер. Все едно забравиха, че ролята им е да представят наличното и нищо повече от това. Нищо чудно, че при така развилите се обстоятелства, днес българските медии устойчиво губят общественото доверие. За пореден път сме свидетели на онзи прословут парадокс на противоречието - колкото по-силни стават, толкова повече губят влиянието си. Като в онази приказка: Един си пожелал да има в джоба си толкова пари, колкото и тези насреща му. Веднъж седнали да играят комар и взело, че му провървяло...
Абонамент за:
Публикации (Atom)