Няма нужда от много коментари

В условия на отсъстваща държавност - част от 2012 през погледа на един тридесет и шест годишен страничен наблюдател

Част първа


Отсъстващата държавност е това, което остава, като трайно впечатление от отишлата си вече 2012 година. Държавността отсъства и за първи път това е ясно забележим факт. Положението не е така от вчера, но през миналата година, главно поради технически причини се видя същинското състояние на нещата. Липсват механизми за осигуряване на минималната сигурност, която следва да бъде гарантирана от съществуването на една държава. Всеки прави, каквото си поиска или не прави, което му е вменено и никой не е в състояние да го накара да върши друго. Липсват елементарни механизми, гарантиращи следването на вече написаните правила, от което следват произвол и тежка инвалидизация на държавността. Примерите за това са безброй, само в рамките на изминалите дванадесет месеца.

Дали става дума за доктор Танков от пернишката ТЕЛК, за анонимния катаджия, за премиера Борисов и действията на президента Плевнелиев или за изпълнението на съдебните актове, е едно и също, защото на всички нива отсъства държавността. Няма механизми, с които да се гарантира силата на правото в най-общия смисъл. Няма начин някой, който не желае да свърши онова, което му е вменено като задължение, да бъде накаран да го направи - примерно да освидетелства медицинското състояние на пациент или да потвърди с присъствието си избора на конституционен съдия, да не говорим, че е невъзможно при това положение да се очаква образуване на дело срещу министър-председателя за извършено престъпление, въпреки констатациите в присъдата на ЕСПЧ срещу България.
Изминалата година еднозначно доказа, че никой не е в състояние да накара президента, прокурора или доктора да си свърши работата. Никой не може да ги накара и никой не може да им търси сметка.

Ако му е кеф ще присъства на клетвата на конституционен съдия, ако не му е кеф ще се тръгне и с действието си ще анулира цяла институция, чието съществуване е императивно по силата на действащата в момента конституция. Колко му е. Може би трябва да променят конституцията - чл. хх "Конституционен съд съществува, ако тоя ден Росен Плевнелиев е на кеф." Фактът, че след достигане на определено ниво в сферата на обществените услуги (след постъпване на държавна работа), отделни хора могат безконтролно да се разполагат със служебно делегираните им права, е достатъчен за заключението, че държавността отсъства напълно.

Държавността чисто и просто е заритана под обкръжаващата мебелировка, заметена е под килима и повече така не бива.



__________
Във втора и трета част ще има за: Орлов мост; протестите в частност и по принцип; ролята на медиите; ярките личности

141

"Гледам по БТВ човека, който през 2005 г спаси от водния ад в Елин Пелин, 32 души!
Никой от тези хора не го е потърсил до момента.
Той е безработен и има проблем с жилище, но общината няма общинско за него!!!
Питам се що за хора сме!!!!!!"

FB-приятел

Интересен въпрос наистина - що за хора сме? Добри, лоши или просто говна. Да се опитаме да разберем.

Този от Елин Пелин не го помня, но се сетих за един друг от наводненията във врачанско преди време. Беше млад несретник, който скачаше във водата и спасяваше бабички, деца, животни и всичко, което му попаднеше пред погледа. На журналистите им беше интересен и го питаха - какъв е, що е, с какво се занимава. Човекът беше съвсем обикновен от северозапада - без някакво сериозно занимание, без добра перспектива за бъдещето. Несретник. Думата е подходяща, макар и грозна. Не че човека за нищо не ставаше или нещо такова, просто не му беше провървяло в живота.
В един момент този обикновен човек направи много необикновени неща, докато останалите стояха и гледаха. Истински герой, въпреки че не беше ходил да завладява чужди земи или да убива в името на родината. В онзи момент се беше случило така, че нашия обикновен човек, попаднал в една необикновена ситуация направи много необикновени неща. Два или три дни, след като беше спасил десетина човешки живота или повече - не помня, същият този герой влезе за пореден път в новините. Този път искаше да подари един от бъбреците си на изпаднало в нужда момиче, за което вървеше поредния зов за помощ по националните телевизии. И медиите пак го навестиха.

Добре си спомням какво си помислих тогава - този иска да спечели от вниманието към него. Иска да се уреди, да се измъкне от калта, да оправи живота си. Поне така изглеждаше от всяческите му напъвания да издрапа от житейската яма, в която се намираше. Всички са си го помислили и са си казали - не, откъде-накъде ще печели, щото е спасил някого. И медиите си помислиха същото, а после го отсвириха и обърнаха камерите в друга посока.
Ще ми печели той, от чуждото нещастие...
Всички дружно - държавни институции, медии, общество и съседи го поставиха на мястото му - заметоха човека под килима при останалия боклук.

Историята на героя от Елин Пелин не е много по-различна, както изглежда. Пълен несретник, който не може да се оправи с живота си - няма дом, няма работа...
Ние имената на тия хора не ги знаем, а може би щеше да е добре да беше обратното, защото това са истински герои в най-прекия смисъл. Когато някой обикновен човек направи нещо необикновено, това е героизъм.


Тези обикновени хора, тези несретници, които не могат да сколасат свой дом да направят и да си осигурят някакво сносно препитание, тези същите са хората, които отиват и те вадят, ако започнеш да потъваш, докато останалите стоят и гледат. Те не получават ордени, не получават уважение. Не получават нищо, ако не броим гласните и негласни упреци към тях, че искали да спечелят от чуждото нещастие.
НО ЗАЩО ДА НЕ ИСКАТ? И защо да не спечелят от героизма си.


Тия дни след поредното престъпление с жертви се чу, че държавата щяла да "компенсира" умрелите с по 10,000 лева. Толкова струва смъртта или живота на един човек за държавата, когато самата тя го е затрила. Защото десетте убити в село Бисер бяха убити от държавата. На човек му идва да направи молебен, ако се случи да го трепе някой, това да е частник, та поне близките му да получат сносно обезщетение - 100 до 400 хил. лева, както често отсъжда съда.
Дори чисто счетоводителски да погледнем на героизма на нашите несретници, би следвало проблемите от материално-битов характер на тези хора да престанат да съществуват от момента, в който са скочили във водата и са извадили първия давещ се. Дори по държавната тарифа за човешкия живот, онзи от Елин Пелин е снижил щети за минимум 320,000 лева, като е спасил тридесет и двама давещи се. Най-малкото една къща можеха да му направят и това е най-малкото, защото героите не падат от дърветата.
Наистина не всеки е роден да бъде герой и да спасява давещите се. Винаги е било така и винаги ще бъде. Докато един се бори за своя и чуждия живот със стихията, останалите ще стоят и ще го гледат. Нормално е не всеки да го може, но поне могат да бъдат хора.
Защо човека да не спечели от това, което е направил? ЗАЩО?

Хората казват, че по време на трагедия най-добре си проличава, кой колко струва, но не са прави. Най-добре си проличава след трагедията. Една трагедията може да покаже кой е героят, а след нея изплуват и говната.
Той излиза от водата и те полепват по него.

139

И на мен ми искаше да пиша за Анонимуса, но ме достараша от това, да не би да ме хакнат, затова ще разкажа нещо, което ме впечатли неотдавна.

Нали убиването на хора е лошо нещо и се наказва от правосъдието, нали така. Наскоро гледах "Закон и ред ЛА" и там се случи точно обратното. Някакви хора бяха убили трима - двама скитници и активист срещу собствениците в квартала, до който се беше настанил катуна. Единият беше убит брутално и преднамерено, а другите двама за да се прикрие първото убийство. Полицаите успяха да съберат един куп доказателства и сглобиха цялата картинка (без да мъчат заподозрените за пълни самопризнания). Случаят влезе в съда и започна процес със заседатели. По време на процеса беше разкрита цялата истина за това как просяците тормозели жителите на квартала, как им ровели из боклуците, как уринирали и онанирали навсякъде, а когато ги подгонели ставали агресивни. Беше разкрито и какво са вършили тези от квартала за да се предпазят - слагали негасена вар в контейнерите при боклука, нападали натрапниците с водна струя и други такива. Властта в щата Калифорния не била в състояние да се справи с проблема и да прогони навлеците. Аналогията с незаконните гета в София и по другите градове е очевидна. И така един ден избухнал горски пожар и била обявена евакуация, но собствениците на жилища в квартала се върнали пренебрегвайки щатските разпоредби. Върнали се за да се опитат да опазят домовете си от огъня, рискувайки по този начин собствения си живот. В същото време, докато бягали от огъня, бъдещите жертви на убийство разбили една от къщите и влезли вътре да търсят спасение. Един от собствениците ги заплашил с пистолет, на което активистът отвърнал, че ще ги съсипе, ще ги прогони от домовете им, задето гонят скитниците. Последвала саморазправа. Първият бил застрелян, а другите две жертви били убити от съседите, докато се опитвали да се спасят с бягство. Убили ги с брадви и градински инструменти.
За всичко случило се в този ден полицията беше събрала всякакви възможни доказателства и въпреки това, в края на съдебния процес журито обяви подсъдимите за невинни и ги пуснаха да си ходят. нищо че бяха извършили три предумишлени убийства.

016

Битовизми завършили с кръвопролития. Единия ден имаше убийство и самоубийство с пистолет, а на следващия тийнейджър наръга друг с ножле, на по-следващия гледахме чист бандитизъм с обир, похищение на кола с пътници и полицейска гонка. Във времето, когато имаше една телевизия, а интернет беше нещо чудновато от холивудските филми, нямаше и да разбера за клането или за стрелбата. И щеше да ми бъде спокойно - без престъпност.
Част от изговорените думи през миналата седмица ме подразника - същинската причината да продължа поста си от онзи ден. Благодарение на телевизионния екран и интернет станах свидетел на няколко брутални престъпления. Всички са разбрали и обсъждат.
Достойно място между всичко изговорено заема отъждествяването на обществено-политическата реалност с понятия, като правосъдие и справедливост. Подобен полъх идваше, както от думите на един полицейски началник, така също и от тези на майката на шестнайсет годишния убиец. По улиците и във форумите е същото.
Хората не са длъжни да правят разлика, но щеше да е добре, ако все пак я правеха, защото, вече го казах - справедливост и правосъдие не са едно и също. Вида държавност и обществено-политическите реалности също нямат кой знае колко общо с правосъдието и справедливостта.
Гледам на ситуацията исторически и правя няколко констатации.
Въпреки идеята, че правосъдието трябва да дава справедливост, това често не е така. Правосъдието е твърде конкретно, справедливостта е прекалено разтеглива. На правосъдието може да му се съшие дреха и да бъде облечено в нея. За да има правосъдие е достатъчно да има закон. Бъде ли спазено написаното в закона, значи правосъдието е на лице. За да има справедливост трябва повече. Или по-малко, зависи. От друга страна политическата реалност или обществената система не е от голямо значение за наличието или липсата на правосъдие.
Пак исторически погледнато в България никога не е имало произлизаща от правосъдието справедливост. И сега в демокрацията, и по комунистическо, и през царско е било все така. Народът мрази лиспата на справедливост и очакваше, че демокрацията ще му я донесе, и сложи знак за равенство между двете. Като не му я донесе, народът й се разсърди. Ще й накриви капата, ама карай.
Като историк знам, че в България сме видяли само демокрацията, но знам и друго - раздаването на правосъдие не е предметът й на дейност.

015

Пия си съботното кафенце и разглеждам дали има ново тук и там. Коментарите в Дневник успяха да ми вдигнат градуса на настроението. Следя с повишен интерес истерясването покрай изказването на Цветанов пред bTV. Има и няколко добри попадения, но повечето нямат връзка с тази вселена. Да кажа, че съм се изненадал - не съм.
В интернетските коментари, на улицата и от малкия екран се прокрадва тезата, че в България няма правосъдие, няма справедливост, няма демокрация.
Мога да взема отношение от позицията си на историк.
Първото, което ми идва на ум е, че правосъдие и справедливост не означават едно и също. Справедливостта се събира в библейското "око за око", а най-справедливо е, ако някой ти извади едното око, ти да му изкараш и двете. Няма да е много пресилено, ако кажа, че вендета и мъст са най-точните синоними на справедливостта.
Обаче това е неприемливо и са измислили правосъдието с идеята то да дава справедливост.

Офффф, омръзна ми. Ше го довършвам друг път.