Една леличка, дето прилича на скумрия

- Вуйчо, запали запалката.
- Опитай да запалиш сама.
- Ъъъъъъъъъъ - напъва се - не мога.
- Леле как ти почервеняха пръстчетата...
- Вуйчо, защо ги правят толкова твърди?
- Преди не ги правеха така, но после една леличка, дето прилича на скумрия го измисли...
- Кметката на София!?
-... за да не могат децата да палят. Защо реши, че е кметицата на София?
- Леличка, дето прилича на скумрия. Тя ли го е измислила така?
- Не, друга една.


Седемгодишните са голяма работа, няма скрито-покрито.

Мачле над околовръстното

Трябва да сме били четвърти клас и като всички деца от средата на оседемдестте обичахме да ритаме мач. Веднъж се бяхме събрали да играем над околовръстното, да поиграем на трева. То там беше пълна мизерия, но като няма къде става. Спарихме се в жегата, изгоряхме за вода, но кой да се сети да вземе. Някой фиксира, че в локвата откъм пътя блика вода. Спуканият водопровод изкарваше струйка нагоре. И почнахме да се чудим, става ли или не става за пиене. А то една тиня. По едно време стигнахме за заключение, че водата, като блика нагоре минава бързо през калната локва и излиза чиста...
Чудя се как сме оживяли изобщо (смех)

За политиката по принцип и в некои частности (163)

И така, приятели мои, ще се постарая перото ми да извае един хубав разказ за онова, което мисля за политиката - по принцип и в некои частности. Надявам се да се получи малко по-добре от последния път за инвестиционния климат, когато, признавам си не ми хареса как стана.
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.


Начало

Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.

С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.


Малко пикантерия

Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.


Лично и някак безсрамно

Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.


Лизане на сол по симпатизантски

Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.

Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.


Захар

Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.


Маджунясване

Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Тогава на бабите и дядовците на село им просветна, че бихме могли да си правим "маджун", както правили едно време. Речено-сторено.
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).

071

Предимството на интернет е във възможностите за комуникация и контакт с хора имащи различни интереси. Всичко се случва в реално време или с минимално закъснение и е много лесно. Вчера се бях сетил за последствията от липосукцията и попитах във фейсбук. Отговор не получих най-вероятно, защото са ми малко контактите. Онзи ден направих четиресе(дни) от присъствието си там и по тоя повод помолих фб-приятелите да ме запознаят със своите приятели. Искам да имам повече, защото когато попитам за липосукцията или някое друго странно нещо, е много по-вероятно да се нямери някой, който да ми отговори. Няколко човека препратиха съобщението, още няколко го "лайкнаха", но така или иначе никой не се отзова и не използва функцията "Предложете приятели". За липосукцията отговор не получих, както вече споменах, но ме питаха как така съм се сетил точно за това.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.

055

Може би трябва да променят задължителния текст в края на всеки предизборен репортаж - Купуването и продаването на гласове е унижение! Подаряването им също не е най-умното нещо, но пак е за предпочитане пред търгуването с правото на глас. Да се гласува има смисъл по принцип, а най-много го има, когато перспективите изглеждат добри. Има смисъл да се гласува, когато има подходящ кандидат, който знае какво, как и кога да се прави, а когато не знае умее да чува. За точно такъв кандидат съм решил да дам гласа си на тези избори за местна власт. Няма да му го продавам или подарявам, а ще му го дам, за да върши работа и от мое име.
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.

В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.

В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!

054

Бях забравил за случката и едва ли щях да се сетя скоро за нея, но прочетох нещо и това ме върна във времето, когато бях малък. Е, не чак толкова малък, но, абе малък съм бил, ученик.
Един ден влязохме в кабинета по практика и видяхме, че на дъската има чертеж на странна машина. Групата от предния ден била нарисуавала машината, докато умували по въпроса за перпето мобиле. Учителят ни по практика Слави Георгиев беше пич и поради това, когато видеше, че някой се опитва да мисли, винаги поощряваше това желание. Ние също се включихме и стигнахме до същите заключения - не е възможно да се направи. За тази малко странна случка ме подсети поста на Владо. В живота няма как любопитството да задвижи нещо реално, но то е онова, което често ни бута напред и ни кара да се развиваме и все пак точно тази машина не може да тръгне с енергията на човешкото любопитство. Дали да не пробваме с котешко?
Години по-късно, вече бях студент, когато една вечер се прибрахме в квартирата и не знам изобщо как се е случило, сигурно съм видял нещо, което да ме подсети, но в този момент реших, че съм го измислил. Ей така, напълно безпричинно и без никаква връзка с ежедневието ми. Някои любители на бирата казват, че тя действа стимулиращо. Само така ще да е, щото освен бирата, друго не ми идва като смислено обяснение за случилото се. След това спах и съм забравил, но години по-късно се сетих за това и реших да проверя. Оказа се, че бирено стимулираното ми прозрение, не противоречи на никой от познатите физични закони. Поне на теория изглежда, че би могло да работи и се уплаших. Животът ми беше беден откъм пари, но за сметка на това доста спокоен и реших, че положението ме устройва напълно, за да го усложнявам излишно. Може да се окаже, че това е било най-правилното ми решение изобщо.
Така или иначе по тоя повод ме напъна любопитство, онова същото от приказката на Владо и погледнах какво има по темата в гугъл. Оказва се, че страшно много хора са работили по идеята за перпето мобиле и резултатите винаги са едни и същи - не се е получило. Всъщност доста от машинариите приличат на онази, която беше начертана някога на черната дъска в кабинета по практика.

052

Бил съм десетина годишен, когато за първи път видях отблизо самолет и тогава ми просветна да си направя собствен. Всъщност не беше истински самолет, беше мотоделтапланер. Като обикновените делтаплани, но с шаси, седалка и мотор. Спомням си, че най-голямата ми тревога беше, откъде да намеря двигател. Дядо ми се беше помайтапил с мен, че ако направя другото, щял ми даде двигателя на акмето. Въпрсното акме представлява пародия на селскостопанска машина или тракторчето, както му казвахме. Двуколесен мъртвец с възможност за прикачване на ремарке с една ос, много малък плуг за оране на градината и фреза. Самото му название идва от марката на двигателя - ACME. Това не е анимационен механизъм от Уорнър, а съвсем истински италиански двигател от ACME MOTORS, което не го прави по-малко смешно. Това недоразумение с мощност четири коня, трябваше да издигне въображаемия ми самолет във въздуха. След като реших болния въпрос с набавянето на двигателя, вече можех да започна правенето на другото. Лесна работа, колко му е - триъгълна рамка и малко платно, лесна работа. Спомням си, че по някое време успях да събера разни руски чертежи от Моделист-Конструктор. Така разбрах, че реално двигател нямам - наличния не ставаше за нищо, а без двигател...

022

Чета някакъв партизански екшън и по едно време един от тайната полиция пресреща нашия човек на улицата. Трябва да съм бил втори клас или някъде там. Тогава имаше Карл Май, Майн Рид и за партизаните. Срещат се партизанина и фашиста от тайната полиция и започват да се бъркат за пищовите. Партизанина вади своя, щраква предпазителя и в този момент ми беше ясно, че онзи от тайната полиция е гушнал букета. Няма как иначе, щом партизанския има предпазител. Представих си го като щит, съветска технология за предпазване от фашистките куршуми.
Хубаво се посмях като се сетих за тази случка, но и ме хвана яд. С какви ли не небивалици ни пълнеха главите.