Ескалиращ олигофренизъм

Постъпката на президента е може би най-смисленото действие от този политически цикъл, изпълнен с толкова много олигофренски прояви. След неуспеха на натрапчивите му намеци, че Марковска още има време да вземе (правилното) решение, единственото смислено действие беше това, въпреки че стана в разрез с добрия тон и конституцията, за което е много вероятно отново да си платим.
Още от сега изглежда, че България за пореден път ще бъде съдена и осъдена да плаща, този път на несъстоялата се конституционна съдийка Марковска. За олигофренията се плаща по един или друг начин.
Случилото се днес е нищо друго, освен естествен резултат от ескалиращия олигофренизъм, започнал през лятото на 2009 година. Ако проследим събитията, ще видим, че нищо не е наред. По олигофренското предложение на "независими" депутати и с олигофренските гласове на представители на няколко политически партии, беше избрано едно меко казано съмнително попълнение на конституционния съд. Фактът, че изборът беше направен с олигофренските гласове на представители на няколко политически сили, идва да покаже, че олигофренията е всеобхватна. От друга страна, зад олигофренските гласове на тези депутати стои олигофренския вот на повече от половината гласували преди три години и половина. Този политически цикъл спокойно може да се определи, като участие в конкурс по олигофренизъм, защото никой не е виновен за нищо.
Този политически цикъл тръгна на принципа - олигофренията напред и аз след нея - и така продължава. На всеки следващ етап от "конкурса" се класират, все по-способни лица и хора (по Цветанов), които показват небивали възможности в проявата на олигофренизъм. В резултат се стигна до положение, в което нацията успя да извади най-доброто от себе си във въпросния жанр - Бойко, Цецка, Цецко, Дянче, а за капак и избора на конституционен съдия. Но, ето че президента счупи шаблона. Пак казвам, че това беше единственото умно решение в случая, пък било то и в разрез с добрия тон и конституцията. Та нали всичко преди това беше сътворено според добрия тон и конституцията - и олигофренския вот на избирателя, и олигофренското издигане на въпросната съдийка, и олигофренското й избиране. Всяко от тези действия беше правено по правилата. Или ако не съвсем по правилата, поне близо до тях.
В тоя смисъл действието на Плевненлиев е напълно оправдано. Някой трябваше да опита да сложи край на олигофренията. По някое време идва момент, когато човек трябва да каже, че е дошло време да се престане и тогава оправданията, че е олигофренията е законна следва да отстъпят на заден план. Иначе в конкретния случай, ако съдя от показаното до момента поведение от страна на Марковска, няма да се учудя, ако утре дойде новина, че тя ще съди България за нарушените й намкви права. Ще съди и България, българския бюджет и българските граждани ще си платят за олигофренията. По-добре да си платим в брой, отколкото да се правим на принципни и да продължаваме с олигофренията, като я оставим на поста. И дано накрая си извадим някакъв полезен извод от упражнението.

По свой образ и подобие

Интересът ми към начина, по който хората избират не е от вчера и изводите винаги се повтарят. Има определен модел, по който решават и той е универсален за всички хора по света. Става дума за местата, където хората все пак имат право и възможност да избират. Навсякъде без изключение хората избират някой и винаги избраникът им е на средното ниво за обществото. Или малко над, или малко под, но разликата не е драстична.
Американците измислиха демокрацията, но и те не могат да избягат от защитните механизми наложени от еволюцията. След броени дни ще избират между двамата кандидати, които въпреки и различни, са близки до средното за американското общество ниво. Те не са изключителни, те са обикновени с малко повече късмет и напоритост. Един изключителен кандидат не би бил приемлив, както за отделния човек, така и за цялото общество. Прекалено умният би застрашил обществото. Човешките качества като завист, злоба и ограничесност на мисленето, действат като защитни за обществения организъм. Когато човек види някой много по-умен, много по-богат или много по-хубав от него самия, той инстинктивно реагира като на заплаха. Той вродено знае: По-умният, по-красивият и по-богат човек винаги ще има презрително и незачитащо отношение към по-долния от него. Така е навсякъде. Затова американците ще избират между Обама и Ромни и никога не биха си помислили да гласуват власт и доверие на някой, като парализирания английски учен, който има славата на човек мислещ в n-на брой измерения.
Не биха гласували доверие, власт и права на подобен човек, не заради недостатъците му, а заради неговите предимства. Никоя съвременна държава, в която населението се ползва от правото да избира не прави изключение.
Хората винаги избират някой, на когото искат да приличат. Избират себе си, каквито биха искали да бъдат и никога не избират някой прекалено различен.

069

Раздигаха изборния цирк, свърши се.
За мен изборите прикючиха миналата седмица, понеже канидат-президента, за когото гласувах отпадна, а при нас избраха кмета на първи тур. Аз също гласувах, но казвам избраха, щото това не беше моя кандидат. Иначе от медиите постоянно чувах, че оказвали натиск, заплашвали, купували гласове и така нататък. Мен никой не ме заплашвал, притискал или подкупвал да гласувам за някого. Не съм и чул много-много за такива неща от хората наоколо, като изключим един циганин, който се жалваше пред магазина миналия понеделник, че го били преебали. Трябвало да събира гласове за някой от кандидатите, ама нещо не станало по план. Един му даваше съвети да отиде при кандидат-кмета и да се оправят, обаче доколкото разбрах кандидата май не знаел, че е купувал гласове. Не разбрах за кой кандидат ставаше дума и какво са правили, а и не ме интересува, но е хубаво, че са го прецакали. А може оня просто да се прави на играч и такова нещо изобщо да не се е случило. В общи линии бъзици не липсват.
Ако взема да гледам много сериозно на изборите, сигурно ще взема да ревна. Не буквално, но някои неща понамирисват на нехубаво. Дори и с ширико затворени очи не мога да не забележа значителната аномалия на вота в нашия град. За местните избори говоря.
Има фрапантни разминавания в начина на гласуване за различните видове избори на първи тур. На ГЕРБ им се губят повече от две хиляди гласа за местната власт, към 25 процента по-малко, отколкото е получил избраният вече за президент Плевнелиев. И ако при ГЕРБ разминаването е в проценти, при БСП е в пъти - не им излизат близо пет хиляди гласа. За президент хората са гласували политически, едни за тази партия, други за онази и всичко изглежда нормално. За кмет обаче същите тези хора са нарушили партийната дисциплина и политическите си пристрастия и са гласували срещу собствените си кандидати - в полза на досегашния кмет Живков.
Тук или става дума за някаква особена проява на любов, или сме свидетели на определен вид неполитическа зависимост, което е силно обезпокоително. Деформацията на вота се набива много силно на очи, ако и да са широко затворени. Очевидно е, че нещо не е съвсем наред.
Отделно ми прави впечатление, че има деформация и при гласуването за общински съветници. За листата на кмета са подадени четири хиляди гласа по-малко, отколкото за него в качеството му на кандидат-кмет. Разминаването е характерно само за гласовете в полза на Живков, при останалите бройката съвпада плюс-минус някоя сгрешена бюлетина. Това прилича на неполитически стимулиран, нискограмотен вот. Както щете го разбирайте.
Така стават работите в Монтана. От друга страна обаче, това стечение на обстоятелствата говори ясно, че обвиненията за репресия от страна на управляващите не стъпват на здрава основа. Не се съмнявам, че във всяка от партиите е имало индивиди, които тук или там са вършили разни престъпни дела във връзка с изборите и изобщо не е задължително това да е ставало по нареждане отгоре.
Хубаво е, че изборите свършиха. Хората ще мирясат и ще престанат да се обиждат. В интернет такива неща можеха да се видят, така да се обиждат, само щото са от "ония" или "тия". Отвратително ми беше да ги гледам и ги отбягвах, доколкото беше възможно. Такова екзалтиране не е нормално. Сещам се за феновете на моя фаворит за президентските избори. Така се навиваха и нахвърляха с обиди и ругатни срещу всеки, който не засвидетелства безусловно своята любов и обич към техния (и моя) кандидат, че направо беше ужасно. Радвам се, че вчера не ми се наложи да ходя да гласувам. Радвам се и за избора, който направиха онези, дето се прежалиха и отидоха да пуснат. Избраха по-подходящия от двамата.

060

Да споделя няколко впечатления от изборите за кмет, общински съвет и президент.
Гласуването върви доста мудно и се образуват опашки. Когато отидох имаше пет човека в моята секция, а ми отне към петнайсет минути да гласувам. Пред съседните се бяха наредили значително повече хора. Чакането беше добре дошло за децата и те използваха случая да бутат колички по пода на залата. Организаторите се бяха сетили да поставят по две кабинки за попълване на бюлетините, от което пред тях нямаше навалица. Някаква жена преди мен държа поучителна реч на жените от комисията, след което се фръцна и си отиде. Влязох да гласувам. Оказа се, че бюлетината е прекалено дълга за стандартните места за попълване и това създава неудобство. Квадратите за отбелязване са прилично големи и човек трудно може да излезе извън очертанията, освен ако не се престарае. Направи ми впечатление, че от задната страна на бюлетините се вижда печатния шрифт. Не обърнах внимание, дали отбелязаното с химикалка прозира, защото в този момент започна да ми звъни телефона. Излязох и оставих трите бюлетини пред човека, който ги подпечатва. В бързината да си напипам телефона бях оставил две от бюлетините с полето за подпечатване надолу и човека от комисията малко се смути, че трябва да ги обърне. Оправихме се, след което пуснах двете в първата урна и тази за президент отделно. От ЦИК лъжат, когато казват, че бюлетината не може да се отоври в урната и да се види вота на избирателя. Това не е вярно - може и аз видях няколко отворени бюлетини в президентската урна. Видели са ги и членовете на комисията. Старата система с поставяне на бюлетината в плик е значително по-конфиденциална.
Така протече изборният ден за мен, сега ще гледаме телевизия за да научим резултатите. На сайта на ЦИК до преди малко нямаше абсолютно никаква информация, като изключим състава на самата комисия. Надявам се да кажат и за нашия град нищо, че не е сред най-големите.

057

Стана сряда, докато се наканя да седна. Изборите за президент са в неделя и мисля повече да не се затормозявам с централната власт. Реших сега да си напиша последния пост посветен на тези президентски избори. Нещата са ясни и няма какво да протакам. В неделя ще отида до урната, ще пусна бюлетината и отношенията ми със Светльо Витков ще приключат. Всъщност тe вече са приключили и единствената причина да отида е, че в същия ден се гласува и за кмет.
На изборите в неделя Светльо Витков ще събере значителен по обем вот. Дали ще са тридесет, петдесет или сто хиляди гласа е без значение за тези избори. От друга страна всеки глас е политическо доверие.
Ние историците се ориентираме за посоката на вятъра или когато има някакви несъответствия. Налице са индикации, че политическата одисея на Светльо ще завърши с опит за създаване на партия. Вероятно ще е песимистка, протестна, пънкарска или с подчертано крайна насоченост.
Както казах, след пускането на бюлетината отношенията ни приключват. Един глас подарък мога да направя, но повече от това.

053

Гледам на ситуацията през погледа на историка, но съм сигурен, че не съм единствения, който е обърнал внимание на тези метаморфози.
Светльо Витков влезе в тази кампания, като човека, който не знае за какво е там, но само от него зависи как ше излезе от нея. Все още продължава да ми бъде интересен в качеството му на политически кандидат, въпреки някои странни негови действия. Той влезе в кампанията с репутацията си на готиния пич с весел нрав, който не се притеснява от нищо. Веселяк, бъзикчия и изобщо пич, който може да ръси простотии на поразия и в същото време да не се връзва прекалено на чуждите глупости.
Нали така, Светльо е готиния кандидат в тази кампания - неполитичен, непартиен и веселяк. Поне така започна.
Не го познавам лично, но съм събирал впечатления двайсетина години, още отпреди надървените въглища и те са, каквито се е постарал да ги направи през това време. Точно затова се изненадах, когато видях как публично изруча и започна да намира маана на начините, по които е бил отразен в Господарите пред много зрители и тук пред петдесетината читатели на блога. Ако беше някой задник разбирам, но от Светльо? Първо несериозния стана сериозен, а после неполитическата кампания мина на вълна "револусион", "венсеремос", "ел президенте", пънкарската партия в Рейкявик и конспиративната теория, която всеки трябвало да прочете, но иначе е без коментар...
Като историк съм виждал много случаи на хора, които се променят при допира си с политиката. В крайна сметка от Светльо зависи дали ще излезе на плюс или ще успее да счупи глупомера с някоя екзотична простотия. Засега и двата светофара светят в зелено, накъде ли ще хване?

Напомнянето - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

044

<< Първата част

Един бърз преглед на прогнозите показва различна щедрост към определени кандидати от страна на агенциите. По отношение на Светльо Витков, явно той съществува единствено за Алфа рисърч, която му отмерва един процент подкрепа сред гласуващите. Може би е малко пресилено, но ми се струва, че резултатите ще бъдат значително по-добри с долна граница от 80,000 гласа. Не това е важното в момента.
Факт е, че симпатизанти, активисти и застъпници на някои кандидати от "по-сериозните" партии, вече започнаха да замерят Светльо Витков с фекалии в коментарите под публикациите за него в Дневник, а вероятно и на други места.
Традиция още от времето на Алеко е опонента да бъде цапан. В случая това е своебразно признание за значимост. Не най-приятното, но си е признание.
Вероятната причина за нахвърлянето се дължи на приказките за протестния вот в подкрепа на Витков и някакви страхове, че с участието си в изборите той ще им отнеме от гласовете.
В известен смисъл акцентирането върху протестния характер на вота е нож с две остриета, а и не е съвсем така. Трудно е да се прецени какви точно са хората даващи подкрепата си за Светльо Витков. Той е нов участник в политиката, който се явява за първи път на избори. Поглед върху симпатизантите във Фейсбук може да даде известна представа. Протестните се натрапват със своята експресивност, което не ги прави автоматично мнозинство. На пръв поглед преобладават сериозните хора, които до момента са страняли от политиката и сега за първи път ще намерят смисъл да отидат до урната и да пуснат за своя кандидат. Независимо от липсата на социологическа и медийна подкрепа. В крайна сметка не социолозите и медиите ще определят резултата, а хората с техните гласове.
Така или иначе участието на Светльо Витков в кандидатпрезидентската надпревара ще даде отговор на някои въпроси и същевременно ще постави нови. Трудната за премерване подкрепа ще добие числово измерение в деня на изборите. Без значение дали тя ще бъде един процент от гласувалите, както казва Алфа рисърч или ще е неколкократно повече, вероятността Светльо да стане президент точно на тези избори е малка. По-важно е какво ще се случи с подкрепата получена по време на провеждането им.
Засега Светльо Витков пази мълчание по този въпрос. Отговор липсва. Твърде вероятно е самото му поставяне на масата, отново да подразни Светльо, но няма начин, важно е да се знае какво следва да се случи с натрупания политически капитал по време на тази кампания. Повдигането на завесата ще даде профил и смисъл на вота.
Давам си сметка, че публичното обсъждане сигурно не е най-умното, което може да се направи, но ме интересува, а нямам възможност да попитам tete-a-tete, както се казва.
Независимо от всичко, както и да реши да постъпи по-нататък Витков, самото му участие в изборите и най-вече резултатите, които ще получи, ще виснат като една хубава обица на ухото на така наречените "по-сериозни" партии. На някои от тях ще се наложи да преразгледат смисъла от по-нататъчното си участие в политиката. Погледнато от този ъгъл, участието на Светльо Витков може и да не задоволи напълно очакванията на симпатизантите, особено на по-екзалтираните, но то има потенциал да даде нова тенденция в политиката. Времето ще покаже.


Припомням - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

043

Кампанията за президентските избори уж набира скорост, но върви вяло. И дебати не са проведени до момента. Няма смисъл от тях, защото какво има да си опонират - от президента нищо не зависи. Някои биха възразили на казаното и ще имат формални основания. Изглежда, че кандидатите са в патова ситуация без очевиден полезен ход. В изборната нощ всички ще се наредят в ендекато на културата и ще кажат, че са спечелили. Ще излъжат за пореден път, сякаш забравили, че кампанията вече е приключила.
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.

(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

038

Мегабрутално. Много прилича на ситуацията при нас. Само дето тоя път ще отида с кеф да гласувам и на двата вида избори. Сега за разлика от друг път не мога да кажа, че няма за кого. Не ми се случвало да давам вот "против' или за да се махне еди кой си и затова не всеки път ходя на избори, но сега се получи идеално. Сегашният кмет трябва да се маха, а си имам и кандидат, който знам, че е годен.
Малко странно се нареди при нас.
Първият ни седесарски кмет се завръща в местната политика след 16 години доброволно изгнание. Недостатък е, че се явява от името на ГЕРБ, но това мога да го преглътна. Навремето не съм гласувал за него, понеже бях малък, но мнението ми е добро за човека. От друга страна настоящия хубостник също започна като седесарски, но сега се явява от подмененото ВМРО. Съветническата им листа е под друго заглавие, ще ги питам после :D :D :D
За кмет имам избор, а за президент ще е Бате Гойко от Хиподил ;)

035

Наду ми се главата от слушане за катунските изпълнения, за това какъв е бил точно проблема и какво е трябвало да направи полицията. Едни казват, че било криминален случай, други твърдят, че е междусъседска свада, а за трети проблема е етнически и расов. Дори Георги Първанов излезе с указание да не се говори, че може и религиозен да е, както някакви екстремисти били казали. Точно този случай в Катуница е и такъв, и онакъв.
Другият аспект на проблема е поведението на полицията. Този път полицията се държа не по-различно от всеки друг такъв случай и изгледа случващото се. Видно е, че полицията изпитва сериозно затруднение да отреагира, когато някаква група успее да се разгърне преди тях. Наблюдава се внезапна загуба на боен дух и смелост. Спомням си случая Захарна фабрика, когато в подобна не и етническа свада убиха колегата Калоянов. Тогава разни десетгодишни пишлигари размахваха манарчета и крещаха "смърт за българите" и обществото беше категорично, че полицията е трябвало да вземе отношение, но не би.
Полицията очевидно има проблем при реакцията в случаи на масови безредици, когато се включва в събитията пост фактум.

025

Мене Светльо Витков ме кефи за президент. На некои може да им се стори прекалено, но Витков покрива базисните изисквания, а то повече и не е нужно. Президентите с много власт трябва да са намкви, но българския президент е фигурант. Българският е колкото да казваме, че и ние имаме и да си го показваме. Така като гледам какво може да прави българския президент, ми се струва, че по-скоро най-много го бива да не може да прави нищо. Не щото евентуално му липсват качества, а защото конституцията го е сложила на мястото му и е казала да не може.
Слушал съм как през годините разни кандидати са обещавали да правят някакви неща - социална държава, да вдигат заплатите и пенсиите, и детските, и майчинските, и на инвалидите, абе да раздават пари на калпак. Или да ни направят Швейцария на Балканите. Всякакви басни и пословици са казвали с мисълта, че така ще ги изберат.
В действителност българският президент може единствено да лала и нищо повече. Нито може да инициира политика, нито може с кирливото си вето да спре парламента, нито нищо. Затова си мисля, че няма, няма абсолютно никакво значение кой е президента, какви са му възгледите, в какво вярва и какво си въобразява.
Някои казват, че президента трябва е много възпитан, културен и примерен, за да ни представя добре пред чужденците. Пробвах да се сетя за някой примерен президент - просто така, кой е просто. Оказа се трудна задача. Кой е президент на Австрия или на Швейцария, или на Латвия, или който и да било друг президент на държавица без особена значимост. Известните са тия на Америка и на Русия, напоследък и тази на Бразилия, но то е от патриотизъм, иначе стария никой не го беше чувал. Това е то, президента е храна за местна консумация и надали някой по света го боли кура, за това кой е президента на България. От друга страна, нас тука трябва да ни интересува, защото ще му гледаме мутрата и ще му слушаме глупостите в продължение на пет години. Пенсията и заплатата няма да вдигне, нито социалното ще направи, но така или иначе няма да пропуска случай да се покаже по телевизора. Затова трябва да не е задник, за да не ни дразни.
Мене Светльо Витков ме кефи за президент, щото е пичага и не е лицемер. Щом може да каже гъз без да се подмокри от притеснение, значи става. Казва го толкова естествено, колкото всеки възпитан задник би казал аз. Щото Светльо Витков като казва гъз, все едно говори за себе си. Той си е гъз, но поне не е лицемерен задник, пък на задници съм се нагледал и ми се иска нещо различно. Работата е хубава, а пенсията е добра - Витков президент и това е.