Мамят ли те политиците?

Народът е казал "дай на прост човек власт, за да видиш колко му е простотията", обаче и народа не е много с акъла си, защото упражнението по правило му излиза през носа. Ще перефразирам горната сентенция - дай на някакъв човек власт, за да го видиш колко е откачен. На някой обикновен човечец или необикновен, все тая. Колкото повече власт му дадеш, толкова повече има да гледаш. И най-вероятно няма да ти е много смешно, но да се върна на въпроса - мамят ли те политиците. Мамят те. Като си глупав ще те мамят, затова спасението е да бъдеш по-малко глупав и да ги усещаш навреме. Политиците имат специални магии за ловене на глупаци. Ползват заклинателни думи и точно по това можеш да ги усетиш. Един вид ти трябва а-то, бе-то и це-то за предпазване от измами. Като чуеш политик да ти говори за: a - морал, b - принципи и c - идеали, на момента трябва да ти светне лампичката. Ако не е изгорела, разбира се.
Най-важното е първо да се научиш, как да не те мамят. Другото е лесно, но първо трябва да се научиш да не лапаш на гола кука.

Против "БЕЛЕНЕ" - луд антикомунизъм или следване на интереса

Забелязвам, че част от противниците на АЕЦ "Белене" продължават кампанията си за бойкот на референдума. По повод на същия този референдум, запитан за това, какво би станало, ако той се окаже недействителен, поради ниска избирателна активност, Георги Първанов неотдавна даде пример с местния референдум в Бургас. Бившият президент се позова на тежестта на резултата и неговото политическо влияние.
Както е добре известно, преди няколко години населението на Бургас организира и проведе референдум срещу изграждането на тръба. Тогава активността бе ниска, ще излъжа, ако кажа точно, но някъде около 25%. В същото време резултатите бяха повече от категорични в полза на това, да не се изгражда тръбопровод. Именно това отбеляза и Първанов, като каза горе-долу, че управляващите няма как да пренебрегнат резултата и въпреки недействителността на референдума, вече никой не поставя въпроса за изграждане на тръбопровода. Факт.

Въпросът за "Белене" е следния - искаме да решим, според интересите си или искаме да накривим капата на БСП?

Пич си търси нова работа

Здравейте.
Пичът съм аз и си търся нова работа. Идеята да пусна тази своеобразна обява не е нова, но по различни причини все я отлагах. Главно поради ангажименти и недостиг на време. Както може би вече се досещате, това не е типичния случай на някой, който си търси някаква работа за да върже двата края. Не е това. Имам си... Натиснете тук за повече подробности.

125

За чий? - питам аз. За чи хуй трябваше да възприемаме социална архитектура, харакерна за времето отпреди войната.
Напоследък си давам сметка, че представата на българина по отношение социалната структура е силно разцентрована и това се отразява зле. Ние, българите е време, като начало да си изясним какво означават следните категории - богат, беден, средна класа.

В този ред на мисли, сутринта слушах Конакчиев, който беше гост в Нова телевизия. Той спомена, че очаква през година да се увеличат бедните и много богатите, понеже в криза се случва това. Нормално явление. Всеки, който успее да отдели стотинка над екзистенциалните си нужди, ще я къта за черни дни и ще става все по-богат. Така се трупа богатството. На другия полюс са всички ония, които са под нивото позволяващо им да заделят и една троха настрана.

Другото, което се сетих е, че...
Добре си спомням, че като малък ни учеха, как в социализма няма бедни и богати. След това при демокрацията се бъзикаха със старото "учение", като мнозина казваха, как през социализма нямало бедни и богати - имало само бедни.
Днес като се замисля, първите лъжеха в реално време. Вторите също лъжеха, обаче в исторически порядък - бедни и богати винаги е имало. Дори през социализма.
Съмнява ме обяснението, че имало само бедни, да е много-много плод на преднамерена лъжа, по-скоро е резултат на някакво разкривено възприятние. Това прозира от последвалите схващания за богат, беден и средна класа.

По времето, когато в България идва края на социализма, в развития западен свят понятието средна класа е придобило по-широк смисъл и е започнало да включва всеки, който е в състояние да плаща ипотека, без значение от начина, по който си изкарва парите. Дали ще работи за собствена сметка или ще е на заплата, това постепенно отстъпило на количеството пари, които изкарва. Или казано по-така, много голяма част от някогашния пролетариат се е придвижила нагоре по социалната стълбица. По политически и икономически прични хората на запад са си направили така нещата, щото средната им класа обхваща 80-85% от населението. Разбрали са, че колкото повече хора разполагат с достатъчно пари, толкова по-производителна е икономиката - много богатите стават още по-богати, дребните наедряват и всички заедно наливат пари в разни социализми(така казвам на социалните дейности и системи - пенсия, здраве, безработица и др.), че да вдигат нивото на най-пропадналите. Просто са разбрали, че се калят, ако ги натискат в калта и вместо това са започнали да ги вадят от нея. И ги правят платежоспособни купувачи :))

От тая гледна точка българското разбиране за средна класа е напълно съвременно за годините преди войната. Надявам се да схващате сарказма ми.
По онова време в тази категория са влизали дребни(натъртвам на дребни) занаятчии, земеделци, търговци, предприемачи и държавните чиновници. Всички останали наемни работници, било в индустриалното производство, услугите, търговията, земеделието или в някаква друга дейност, са минавали под обобщаващото пролетариат - под нивото на средната класа.

Констатациите и изводите се натрапват от самосебе си.

119

Ще разкажа две истории в подкрепа на идеята всеки да плаща сам осигуровките си изцяло. Едната случка е съвсем конкретна, а другата е добре позната от масовата практика.


Първа история
Преди време познат започна работа в относително коректна малка търговска компания със 100-150 служители, от белия сектор. Водиха преговори за условията на труд, за работното време и за размера на заплатата. Мениджърът и собственик на фирмата беше приложил много директен подход, като попитал направо познатия ми, колко иска да получава чисто. От компанията си бяха направили труда да изчислят колко точно трябва да бъде брутната работна заплата, така че след удържане на всички видове данъци и осигуровки да остане сумата, за която са се договорили.
Имах възможност да погледна трудовия договор и записаната в него сума беше с поне 20 процента над онова, за което се бяха разбрали, че трябва да излезе като чиста заплата след всички удръжки.
Това е от практиката на компания, която се движи почти изцяло в светлия сектор.

Едно пояснение преди да мина към масовата история.
Задължително е да се отбележи това, че разхода за труд на компанията е значително над този, който е записан в трудовия договор, тъй като върху всеки лев от брутната работна заплата, фирмата разходва допълнително средства за осигурителни плащания.
Реално се получава, че всеки лев, който достига до наетия по трудов договор, струва на работодаля към 1,50, може би и малко повече.


Втора история
За разлика от първата случка, тази не е някаква конкретна с точно определени участници, но за сметка на това е почти масово явление.
Кандидатът за работа се договаря за всичко, в това число и за размера на заплатата си, обаче за разлика от първия случай се подписва договор на стойност, според определения минимум от страна на държавата - 270 лева или повече, ако има някакви специални изисквания.
В този случай работодаля, както и в първата история разходва около 1,50 лева за всеки лев, който достига до наетото лице, според официалния договор. Разликата между официално договореното и релания размер пак е за сметка на работодателя, но върху тази част от заплатата той не плаща допълнително за осигуровки - краде пари от държавата и от наемника.


Тук вече се налагат доста допълнителни обяснения за последствията при двата сценария.

На първо време ще отбележа, че целият официален разход по отношение на плащания за труд - осигуровки и заплати, е официално признат разход за компанията. Похарчените пари за тези неща, се признават изцяло от държавата за разход и върху тях не се плащат данъци.
Другото важно нещо, което не бива да се пренебрегва е, че цялата обявена сума за заплата, след това подлежи на данъчно и осигурително облагане.
Това означава, че в случая от първата история в бюджета и осигурителната система ще постъпят много повече пари във вид на осигуровки и ДОД.
Във втория случай бюджета и осигурителната система ще получат постъпления само върху обявеното и ще загубят разликата. Това е само прекия ефект от укриването на осигуровки, но той не е никак малък.
От гледна точка на интереса да се укриват данъци, прехвърлянето на всички осигурителни плащания за сметка на осигуряваното лице, ще доведе до повече постъпления и от осигуровки, и от ДОД.
Реално работодателите нямат интерес да помагат на наетия персонал да крие ДОД, но това се получва като съвсем естествен ефект от криенето на осигуровки.

Косвените последици от укриването на осигуровки се изразяват в осивяване на икономиката. След като работодателя веднъж е започнал да укрива признатия от закона разход, след това няма никакъв смисъл да показва спестените пари от първото укриване и започва цяла поредица от машинации, а икономиката остава невидима за държавата и за статистиката.
Хем икономиката върви и произвежда, хем не се вижда, а работодателя прибира разликата и всичко е, защото някой се е заблудил, че ще може да го принуди да плаща, без в същото време да съществува механизъм, който да осигури принудата. Тъпо.


Решението е много просто - целият дял осигуровки да се плаща от осигуряваното лице.

На онези, които ги е страх, че някой ще ги експлоатира и ще му се размине, ще кажа, че...
Социализмите се правят, както всяко друго нещо - с пари. А парите първо трябва да се изкарат, след това да са събираеми, чак тогава може да се мисли за какво да се харчат.

064

Терезето пак ще изяде мезето или кокала, или порцията власт.
Гражданските права и свободи, магистралите, реда и сигурността, правосъдието и електронното правителство не са никак маловажни и всички правителства са им обръщали внимание в последните десетина години. С различен успех и интензивност, но са го правили, а в края на мандата са си събирали нещата в кашони и у дома, както се казваше в една политическа реклама.
Сега проведените избори потвърждават тенденцията за драстичен спад на доверието към управляващите. Въпреки сигналите за нередности и злоупотреби, това е най-точната социология - кандидатът на управляващите е събрал с около 350 хиляди гласа по-малко в сравнение с изборите преди две години. Между другото и в този момент, три дни след изборите, ЦИК няма окончателните резултати. Дали не е време за връщане към старите индивидуални бюлетини?
Така или иначе спадът е очевиден, въпреки усилията по отношение на инфраструктурните проекти и по-малките съпътстващи изяви от страна на властта. Подобно на предишните три правителства и тези търпят огромни негативи и спад, който е значим след само две години управление, а причините си остават все същите.
Терезето или ТРЗ, или труд и работна заплата е в основата на политическите провали от последните десет-дванадесет години.
Досега правителствата са опитвали различни и все безрезултатни подходи за борба с безработицата, сивата икономика и нивата на работната заплата, като за целта се е прибягвало или до репресия, или до колаборация с работодатели и синдикати. А резултатите са все едни и с предизвестен край по време на избори.

043

Кампанията за президентските избори уж набира скорост, но върви вяло. И дебати не са проведени до момента. Няма смисъл от тях, защото какво има да си опонират - от президента нищо не зависи. Някои биха възразили на казаното и ще имат формални основания. Изглежда, че кандидатите са в патова ситуация без очевиден полезен ход. В изборната нощ всички ще се наредят в ендекато на културата и ще кажат, че са спечелили. Ще излъжат за пореден път, сякаш забравили, че кампанията вече е приключила.
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.

(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

032

За първите е било истинско предизвикателство да оживеят. Изхранвали са се с лов и събирачество, но един ден на някой му просветнало, че това е жив хазарт. Появили се първите земеделци и скотовъди, а когато вече не се налагало да тичат след храната си, започнали да се застояват на едно място. Започнали да оставят следи - сгради, гробища и сметища. Първите цивилизации.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.