Търговия и бизнес по български или защо свободния пазар на ток няма да се случи

Неведнъж съм казвал, че българите са безобразно слаби търговци и в случая с предстоящата либерализация на пазара на електрическия ток положението не е по-различно, но нека вие сами си прецените.

Известно е, че от следващата година започва свободното търгуване на електроенергията за битови нужди. За това се говори от много време и най-накрая изглежда ще стане. Но изглежда, че само изглежда - защо?
Защото по нищо не личи, че свободния пазар на електричество ще се случи в действителност. Наистина по нищо. Като изключим говоренето по телевизията, нищо друго не подсказва, че предстои появата на такъв вид пазар. Пак от телевизията успях да науча, че и в момента на пазара съществували 160 търговски дружества, които продават ток. Признавам си, че проучване за количеството, сртуктурата и разпределението на фирмите не съм правил, защото не ми е и работа аз да ги търся, но изглежда те не го знаят и ме чакат да им ида на крак, да подам една молбичка и нищо чудно, като се има предвид, че това са предимно кадри на някогашното енерго, да очакват и шише ракия да им занеса, за да благоволят да ме направят свой клиент. Последното изречение е сарказъм.

Казано е, всъщност е популярна либертарианска максима, ако трябва да съм докрай честен (не, че трябва), та либертарианците казват следното: свободен пазар - свободни хора. И са прави. Аз обаче, като не чак толкова затънал в либертарианството, ще добава и обратното - само свободните хора могат да имат свободен пазар.

Представете си, че подобен процес се случи някъде в развития капиталистически свят. Някъде там в продължение на години е имало строго регулиран квазипазарен механизъм за търгуването с електрическа енергия и един ден става ясно, че от следващата година пазарът се отваря. Просто си го представете. Представете си, че на този пазар вече има 160 съществуващи компании. Какво би станало. Ще предположа, че куцо, кьораво и сакато ще бъде заливано постоянно с реклами отвсякъде. Така правят хората в развитите капиталистически общества - борят се за пазарен дял. Тук да виждате подобно нещо?

!

Швейцарски странности и абсурди

Наскоро четох разказа на някаква жена за швейцарските нрави. Три от случките ме впечатлиха и първоначално ми се сториха доста странни, да не казвам идиотски. После помислих малко и всичко се дойде на мястото. Историите са за културните "шоци" на българин, румънец и американка. Ще ги преразкажа с няколко думи. Българинът правил джумбуш и когато швейцарския му съсед дошъл да недоволства, той му обяснил, че правят семейно тържество и го поканил. Онзи влязъл после яли, пили и се веселили, а когато станало 22:00 часа си отишъл и се обадил. След пет минути дошли полицаите и закрили вечеринката. Румънецът возил швейцарския си съсед и жена му към болницата, понеже на онзи му била счупена колата, а жената тръгнала да ражда. След някой друг ден румънеца получил честитка от тамошния КАТ - глобили го, защото минал на жълто същата нощ. Казал на швейцареца, като се срещнали, а онзи му отговорил, че знае и че той го е обадил, понеже минавайки на жълто е застрашил живота на жена му. Американката пък я нацепили с глоба, защото децата й ходили да погребват роднина в Щатите и отсъствали седмица от училище, а според правилата за подобно събитие се полагат два дни отсъствие. Така е в Швейцария. Може да изглежда гестаповско и дори да е, но за друго ми е мисълта. На няколкото човека тук, на които разказах прочетената история, това им се видя направо нелепо, абсурдно и трудно намирам думи да опиша израженията на лицата им. Имаше коментари, че хората са кофти, че се топят пред властите, дори и когато си нарушил правилата, докато им правиш услуга, че там не се живее, че ако тук ни натряскат подобни правила никой няма да ги спазва. За последното са прави, напълно прави. Вероятно и в Швейцария никой нямаше да ги спазва, ако някой им ги беше натресъл, НО - сега внимавайте - както и да ни изглеждат тези правила и нрави, те не само, че не са натресени за принудително изпълнение, а нещо повече - вероятно някой обикновен човечец ги е измислял, а след това всички са ги приели с гласуване на референдум. С други думи това са си техните правила, които отговарят на техните разбирания и мироглед, затова ги и спазват. Съвсем нормално е тези правила да бъдат сгазени на мига, ако някой се опита да ги натрапи на българите в България, защото това не нашите правила. Ние не знаем какви са нашите правила, защото не ние ги създаваме и в резултат често се случва да ги нарушаваме. Да вземем за пример забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Тази забрана беше натресена, докато в Швейцария правиха референдум по този въпрос и отхвърлиха предложението, като неприемливо. Едва ли някой се съмнява, че ако бяха решили обратното и бяха забранили пушенето по кръчми и здравни инспекции, някой щеше да си позволи да пуши или че никой нямаше да го натопи на момента. Аз нямам такива съмнения. Изобщо цялата им организация следва принципа, че не законите правят хората, а хората - законите. И че не хората трябва да служат на законите, а точно обратното. И им се получва. Също като на онзи прочут или измислен ландшафтен архитект, чиито градини и паркове никога не били огазени и всички вървели по направените пътеки и алеи, защото човека преди да прави първо гледал, откъде минават хората.

2-ри юни

Утре е първи юни - ден на детето, а вечерта за кулминация на празника, различни знатни и анонимни хорица, ще се изпъчат на площада във Враца в подготовка за следващия празник от календара. Ще има големи думи с малко съдържание, а после заря за радост на децата. Гражданството и народа ще почетат Ботев и други герои, но главно Ботев и главно заради добрите му намерения. Често се сещам за Пишурка, когато стане дума за Ботев. Пишурка, Кръстьо Пишурка е един от ботевите "любимци", така да се каже. Не знам, защо му е бил такъв трън в задника, но знам, че на 2-ри юни ще почетем Ботев, както споменах - предимно за добрите му намерения, а Пишурката.... под общия знаменател на Будителите, някак между другото, когато и ако. Къв е тоя, ще кажете, та ще му обръщаме внимание. Какъв да е. Правил читалище и други просветни неща. Не просто е имал добри намерения, но и ги е реализирал. Толкова по въпроса.

Вчерашни прозрения

Днешните избори произведоха значим резултат, въпреки неблагоприятните като цяло резултати. На първо място е това, че населението(обществото, народа) лустрира онези партии, които трябваше да осигурят прехода, но не го направиха добре. Лошата новина е, че дори и онези, които са гласували и избраните от тях партии са влезли, отново на практика си остават непредставени и без никакви възможности за контрол над избраниците си.

***

Другарите от прокуратурата и полицията преебаха другарите от милицията. Хванаха част от "помощните им средства" и ги наплашиха достатъчно, за да не използват предварително изнесените.

Най-голямото българско достойнство

Случва се понякога, някой българаин да успее да се прослави. Един с едно, друг с друго, трети с трето. Като почнем от постиженията на Асен Йорданов и още двайсетина българи по-известни по света, отколкото у нас и свършим с новоизпечените печенки, шампиони по канадска, пърдене с уста или панаирджийски спортове, всеки един от тези хора е успял да постигне, каквото е постигнал - вън от страната. Именно признанието извън страната е онова, което прави постиженията им значими, тъй като, каквото и да успее човек в България, първо - то е максимум за местна консумация и второ - винаги остава да се прокрадва едно съмнение, че работата е била нагласена и така нататък. Знаем си процедурите все пак, знаем си и навиците. Общо-взето, ако човек иска нещо повече, ще се наложи да го търси, намира и постига някъде в странство.
Та, в този ред на мисли най-голямото достойнство на българина се явява не друго, а задграничният му паспорт.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

ИЗМАМНИЦИ

"Всичките са маскари" не е никак пресилено, когато стане дума за български политици, политически активисти и симпатизанти. Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за споменатите, но вече в интернет. Достатъчно е човек да погледне, която и да е произволно избрана политическа анкета, в който и да е сайт, на който и да е собственик, за да се убеди във верността на това, което казвам по адрес на въпросните, не знам как да ги нарека. Няма да намерите и едно онлайн допитване, което да не е опорочено. Иначе всички искат честни избори.
На нормалния човек е някак трудно да си представи, че хората, които лъжат (кого лъжат и те не знаят) манипулирайки едни нищо и никакви анкетки в разни мижави сайтчета, не биха фалшифицирали по най-бруталния начин всички избори, до които се докоснат.
Е, има и изключения, ако трябва да съм докрай честен. Не, че трябва на тоя фон.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Когато се уповаваме на Европа

Когато се уповаваме на Европа, не бива да забравяме, че по-голямата част от народите й изкараха десетилетия от 20 век, в условия на диктаторски, фашистки или комунистически тоталитарни режими. Упражняването на граждански и политически права свободно и без много-много ограничения, е ново за голяма част от хората на континента, така че са възможни грешки.





the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Великите мисли на великите хора

Днес четох извадката с цитати на Марк Твен в уикипедия и все едно четях себе си.
Знаете, че по принцип не си падам по "великите" мисли на "великите" хора. Не, че прочетеното днес не ми допада - напротив. Проблемът е в друго и това съм го изпитал няколко пъти със стопроцентов успех. Случвало ми се е да искам да кажа нещо и то непременно да бъде чуто, да му се обърне внимание. Аз съм никой - бай Хуй, обаче като кажа, каквото имам за казване и добавя, че го е казал някой важен за слушащия ме, например - Исус, Буда, Сун Дзъ, Хитлер, Чърчил, Джеймс Мадисън или някой друг - магията се получава.
А сега и аз да ви открехна на нещо мъдро - Хората са олигофрени.

Ескалиращ олигофренизъм

Постъпката на президента е може би най-смисленото действие от този политически цикъл, изпълнен с толкова много олигофренски прояви. След неуспеха на натрапчивите му намеци, че Марковска още има време да вземе (правилното) решение, единственото смислено действие беше това, въпреки че стана в разрез с добрия тон и конституцията, за което е много вероятно отново да си платим.
Още от сега изглежда, че България за пореден път ще бъде съдена и осъдена да плаща, този път на несъстоялата се конституционна съдийка Марковска. За олигофренията се плаща по един или друг начин.
Случилото се днес е нищо друго, освен естествен резултат от ескалиращия олигофренизъм, започнал през лятото на 2009 година. Ако проследим събитията, ще видим, че нищо не е наред. По олигофренското предложение на "независими" депутати и с олигофренските гласове на представители на няколко политически партии, беше избрано едно меко казано съмнително попълнение на конституционния съд. Фактът, че изборът беше направен с олигофренските гласове на представители на няколко политически сили, идва да покаже, че олигофренията е всеобхватна. От друга страна, зад олигофренските гласове на тези депутати стои олигофренския вот на повече от половината гласували преди три години и половина. Този политически цикъл спокойно може да се определи, като участие в конкурс по олигофренизъм, защото никой не е виновен за нищо.
Този политически цикъл тръгна на принципа - олигофренията напред и аз след нея - и така продължава. На всеки следващ етап от "конкурса" се класират, все по-способни лица и хора (по Цветанов), които показват небивали възможности в проявата на олигофренизъм. В резултат се стигна до положение, в което нацията успя да извади най-доброто от себе си във въпросния жанр - Бойко, Цецка, Цецко, Дянче, а за капак и избора на конституционен съдия. Но, ето че президента счупи шаблона. Пак казвам, че това беше единственото умно решение в случая, пък било то и в разрез с добрия тон и конституцията. Та нали всичко преди това беше сътворено според добрия тон и конституцията - и олигофренския вот на избирателя, и олигофренското издигане на въпросната съдийка, и олигофренското й избиране. Всяко от тези действия беше правено по правилата. Или ако не съвсем по правилата, поне близо до тях.
В тоя смисъл действието на Плевненлиев е напълно оправдано. Някой трябваше да опита да сложи край на олигофренията. По някое време идва момент, когато човек трябва да каже, че е дошло време да се престане и тогава оправданията, че е олигофренията е законна следва да отстъпят на заден план. Иначе в конкретния случай, ако съдя от показаното до момента поведение от страна на Марковска, няма да се учудя, ако утре дойде новина, че тя ще съди България за нарушените й намкви права. Ще съди и България, българския бюджет и българските граждани ще си платят за олигофренията. По-добре да си платим в брой, отколкото да се правим на принципни и да продължаваме с олигофренията, като я оставим на поста. И дано накрая си извадим някакъв полезен извод от упражнението.

Селската лига

Едно селянче ми разказа преди време за обичаите при провеждане на футболен мач от селската лига. Казва - той (местния бабаит и компания) пребива агитката на другия отбор или футболистите, ако няма агитка. После - казва - бият нас, като идем на мач в другото село.
В селската лига е така, а в градската, ако някой обича да убива - ние плащаме за кефа му.

Че к'во му има на Хелуина

Гледам продължава хейтенето на хелуина. Здраво и от сърце. Щото не бил български, ама на лапетата им дреме на гъза чий е :D и се радват. Та тези хейтърите - не бил български казват. Патриоти. Да го забранят не казват, щото кой ли обича да го псуват, но то сещам се и без уточнения. Така преди време забраняваха рокендрола - не бил български и бил... Хейтъри. Днес ми честитят будителите, но сърце юнашко не трае и пак не моа минат без захейтване - мрън, мрън, мрън, немало будители, много упадъчни сме били. Алоуууу, говорете си за вазе. И ти ГОШО, най-вече ти (смех). Много будителско е да запираш другите от нещо и да им натрапваш собствените си ограничения.

Забранено, разрешено, задължително - познай липсващата дума

Може и в обратен ред, но признаците са на лице, когато се избяга от златната среда даваща право на избор.
Отношението към Вероучението и Пушенето са добри нагледни примери за наличието на някой от видовете. Пламен ще ме извинява, но видовете са повече от един. В това число влиза и либералния, нищо че не бил дефиниран. И без друго всичко извън класическия италиански не е дефинирано, а често се случва да се практикува и без идеологическа обосновка - това не го прави по-малко валиден.

Но да се върна на вероучението и пушенето.
Вероучението вече премина през първите две фази - беше забранено, сега е разрешено - който иска го ползва, но малко искат и това води до там, че и в този момент някакви, които не могат да попълнят паството си, поради очевадната нелепост на проповядваните от тях дивотии, искат да го направят задължително. Както е било едно време. Днес го раздават "по-либерлно" - щом има за нас, съгласни сме да има и за другите. Тоест някое еврейче няма да го карат да се кръсти, но под строй ще го карат да изпълнява някакви други заклинания. Така и арменския поп ще е доволен, и еврейския ще е доволен, и оджата, само за сектата на Муун дали ще се навият да отпуснат квота, щото не е традиционна, квото и да значи това. Принципно дивотията си е традиционна отвсякъде, но да не отварям друга тема.

По подобен начин пушенето и отношението на държавата към него премина през няколко фази и вече е близо до крайния си етап - да се превърне в престъпление. Първо беше разрешено, след това ограничено, а отскоро е забранено. В това число и на собствена зема.


Характерни и в двата случая са две неща. Акцентът върху полезността и/или вредността, като аргумент за забрана или задължение е първото. Второто е грижата за някой друг, да го наречем ближния.
Примерно, ти си ми ближен и всеки ден страдам за теб, когато те видя да пушиш и те чуя да богохулиш. Ближен си ми, мило ми е за теб и за твое добро ще ти забраня да пушиш и ще те задължа да ходиш на курс по исусаджийство за начинаещи. Аааа да, всъщост дядо ти е бил мюсюлманин - отиваш за обработка при Настрадин Ходжа, извинявай за недоразумението.

От отношението на населението към въпросните (и всички други) запрещения и задължения, личи що за стока са хората в качеството им на общност.

за Pussy Riot и някои нашенски особености

К'ъв е смисъла? Кой ще го чете? На кого му дреме? - Отказах се от първоначалната идея за цялостен пост. Но пък вече казах някои неща и що да не ги покажа. Ей така, насипно. В обратна хронология.


Това че няма подкрепа за руските политзатворнички го разбирам. Проблемът от една страна си е техен, от друга е руски. Ние сме далече, няма да лежим, Путин не ни тероризира. Казвам го честно - и аз съм така, не ми е проблем, затова какво има да ги подкрепям.
Онова, което ми е трудно да разбера, е настръхването срещу осъдените пусита и "заставането на страната на закона"... Пак по същите причини - далече е, не ни засяга и т.н.
Нещо не е съвсем наред.

Никой не казва, че Pussy Riot са осъдени на каторга. Не на затвор, а на две години в концлагер.

Тези "Pussy Riot" мязат на нашенския Васко Кръпката, но по-глупави. Васко изчека комунизма да падне и тогава даде израз на бунтарската си муза, а тия ше ги смелят от побоища по занданите. (не е смех)

Историческата обремененост

Народното недоволство в арабския свят накара мнозина наблюдатели да направят аналогия със събитията в Източна Европа от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Други на свой ред побързаха да отбележат големите различия между източноевропейските и арабските процеси. В действителност обаче, големите разлики са в подробностите, докато в по-общ план сходствата доминират, тъй като и в двата случая говорим общества подложени на някакъв вид диктатура. Именно диктатурата е онзи фактор, който обуславя проявите на историческата обремененост. Диктатурата и нейната продължителност.
Времетраенето на диктаторския режим, на който е било подложено обществото, се оказва определящо за способността му за справяне след това, след падането на диктатурата. Видът на самата диктатура не е толкова важен. За потърпевшите в лицето на обикновения човек, това дали е налице режим подчинен на волята на един конкретен узурпатор и тесния приятелски кръг около него или пък става дума за идеологически подплътена диктаттура, е все тая, защото терорът и репресията са нещо обичайно и в двата случая. В условията на диктатура е нормално противниците да бъдат преследвани и систематично унищожавани. Именно тук се явява фактора време. Ако продължи дълго, диктатурата става въпрос на навик, нещо нормално и хората свикват, че нямат право на мнение, че изразяването на мнение е опасно. Свикват с това някой друг да решава вместо тях и когато режимът се срине и премине първоначлната еуфория, нещата се връщат в нормалното си русло - търсене на единствено познатото, на онзи, който да поеме нещата и със здрава ръка да управлява, както трябва. Търсене на следващия диктатор.

Ислямският свят
Иран остана някак встрани от събития в арабския свят и опит за промяна не се случи там, ако изключим безредиците няколко години по-рано. И все пак Иран е добър пример в подкрепа на тезата, че обществата подложени дълго на диктатура, са способни единствено на подмяната й с друга подобна. Иран никога не е бил свободна държава със свободни хора. Преди ислямаската революция да доведе на власт ислямската диктатура, там е имало друга диктатура, която е била предшествана от още по-друга диктатура. Свободни не са били и е някак нормално в момента, когато успяват да се отърват от поредния диктатор в лицето на шаха, иранците да заменят режима му с нов. Смениха едноличната диктатура с идеологически обоснована, но това не ги направи по-свободни.
В арабските държави е абсолютно същото. Без изключение народите на тези страни са познали само и единствено диктатурата. В продължение на стотици поколения се живели в условия, в които изразяването на мнение е водело до тежки репресии, преследване и смърт. Няма нищо случайно, че живели прекалено дълго в такива условия, хората там правят онова, което преди години направиха иранците - опитват се да заменят едноличния диктаторски режим с религиозна диктатура. Египет, Тунис, сега е наред Сирия да мине по-този път и положението няма да стане по-добро. Преди това беше Афганистан.
Хората не са виновни, че правят така - те друго не познават, а когато го видят им е чуждо, непонятно и трудно. Страхът от взимането на решение е така дълбоко втъкан в съзнанието им, че цялото им битие се подчинява на него.

Източна Европа
Близо четвърт век след краха на комунистическите диктатрски режими в тази част на Европа, анализаторите все още се лутат в търсене на обяснение за различния път, по който поеха отделните държави и различната скорост, с която се движат в развитието си. А обяснението е просто.
Народите в отделните държави са били подложени на различна по продължителност и степен на натиск диктатура. Що се отнася до времето на Студената война, там навсякъде е било еднакво. Или почти. В по-далечен исторически порядък, това обаче не е така и степента на историческата обремененост е различна при отделните народи. Затова посоката и скоростта на всяка държава са различни. Различната по продължителност диктатура се оказва определяща. За част от страните на Източна Европа периода е от порядъка на половин век, докато за други животът в условия на постоянен страх е от незапомнени времена.
Страни като Полша, Чехия, Словакия и Балтийските бивши съветски републики тръгнаха или поне се опитват да вървят по пътя към свободата, докато в Беларус, Русия и България хората търсят онова, което познават най-добре. Наистина не навсякъде процесите се движат еднакво, но разликата в посоката е очевидна.
В Беларус, където хората никога не са били свободни, на диктатурата се гледа съвсем нормално. Диктаторът не дава друго, а хората го приемат. В Русия е същото. А в България...
В България историческа обремененост има в изобилие и не само в резултат на комунистическия диктатрски режим доскоро. Още с освобождението нашите предшественици много бързо връщат реката в староро й корито, което се опитва да продължава до днес. Да не би да е плод на някаква случайност, това че един от най-хвалените е диктаторът Стамболов? Не, в това няма нищо случайно. Българинът е бил подлаган на терор и репресия откак се помни и подобно на иранците или арабите си търси онова, познантото положение, в което има някой по-горе, който знае. И не само това, ами се и страхува да има мнение, а повече от това се страхува единствено да го каже.
Дългото живуркане в условия на диктатура прави дълъг и труден прехода към нещо различно. Дори днес, когато има известни гаранции за свободата и правото на изразяване, мнозина сред нас се страхуват да имат мнение и продължават да търсят онзи по-горе от тях, който знае и може.
Но да не се заблуждаваме - положението е много по-розово, отколкото изглежда на пръв поглед.
След няколко години експерименти и опити да се намери правилната посока, българите си го получиха в лицето на Жан Виденов. Като, че ли разбраха, че така няма да стане и се върнаха към познатото - потърсиха за пореден път онзи, който знае и може вместо тях. Но не го търпяха дълго и при първата възможност го поставиха на мястото му. За Иван Костов говоря. Този политик е първата жертва на вътрешното противоречие на българина, който от една страна в синхрон с историческата си обремененост иска здравата ръка, но от друга страна не я иска прекалено. Иска някой, който да го води, но не и да го кара насила. В мномента обществото ни е в някакво средно положение между два стола - този на явната диктатура и онзи на свободата и демокрацията. Затова посотянно дава властта на разни кандидат-диктатори, но и много бързо ги слага на мястото им, когато започнат да се изявяват. Иван Костов не падна от власт, защото управлява лошо - напротив, тогава страната вървеше все още нагоре. Той си отиде, заради проявите на отвратителност, която демонстрираше непрекъснато. Заради това ще си отиде и Борисов. Менторстването, постоянното поучаване и размахването на пръст са сигурна гаранциа за провал на всеки политик в днешните обществени условия.

Нашето общество се развива по-добре отколкото има дадености за развитие, като се има предвид на какво е бил подлаган народа ни в продължение на хилядолетия. Надживяваме историческата обремененост нелошо. Изобщо не се справяме лошо, но можем и по-добре.

Има горичка, няма горичка

Уикенда горя самораслата горичка в двора на някогашното дезесе. Подпалиха я земеделци, а пожарникарите откибичиха няколко дни в опити да се ограничат щетите. Горичката не беше нищо особено - широколистни местни видове, подивели овошки, храсталаци, различни видове треви. За горичката с площ от няколко десетки декара ще говоря в минало време, защото не остана много. Тази горичка се намираше точно до пътя и минаващите можеха да видят лисици, зайци, таралежи, фазани и всякакви други по-дребни гадинки. Вече ги няма, земеделците им разказаха играта.
В последното десетилетие държавата се опита да спре палежите, но успехът е частичен. Големите глоби успяха да постреснат подпалвачите и броя на горящите ниви значително намаля в сравнение с преди, но паленето на стърнища все още продължава. Да кажа, че горичката не беше подпалена директно, просто обитателите й нямаха късмет и огъня се прехвърли от горящите ниви. Онези с нивите били казали, че не са те, но...
Очевидно е, че само с глоби и заплаха със затвор процесът не може да бъде спрян. Земеделският смисъл на подпалването е прост - корените и тревите пречат на обработката, забират се по плуговете и орането става невъзможно. По принцип има технология, която позволява обработването и без да се пали, но пък трябва скоро да е валяло, защото първичното разбиване на коренищата не става, когато земята се е нацепила от суша. Те са му намерили лесното - палят и влизат направо с тежката техника, а държавата стои и гледа...
На теория има решение на престъпното земеделско поведение и би било добре, ако на законодателно ниво се вземат съответните мерки. Една едномесечна карантина за обработка на опожарени земи, в добавка към вече предвидените санкции, би могла да сведе броя на палежите до минимум. Едва ли ще ги спре напълно, но ще ги намали значително. Естествено, ако законодателят реши да предприеме подобен род законови промени, трябва да има предвид и още нещо.
Седмица преди въпросния пожар, някой беше подпалил житото на някого. Нивата беше спасена, но можеше и да не бъде. Точно в този смисъл трябва да се внимава и евентуалната забрана за обработка, да се отнася само за опожарените ожънати ниви. В противен случай вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи.

Не бъдете глупави, не ставайте смешни! (151)

Скандалите с премиите в НЗОК и за цените на платените от същата институция лекарства, тръгнаха почти едновременно. Причина и за двата са обществените пари, които са се харчили за едно или друго. В случая с бонусите става дума за малко пари, ако съпоставим сумата с онази разходвана за плащане на лекарства, но като че ли бонусите предизвикаха по-голямо обществено напрежение.
От една страна причината е в дълбоко залегналата завист или страх на българина - страх от чуждото материално благополучие, както и от солидните дози политически популизъм, които се леят от страна на премиера и от опозиционните политици. От друга страна е конфликтът, в който се оказа, че е попаднала шефката на НЗОК.
Казва тя "работила съм добре, заслужавам". Хубаво, права е да иска повече за труда си и е глупаво да си мислят, че ще я ограничат. Свалям й шапка, че има куража да го каже, за което си плати цената.
В същото време тя е наемен служител, макар и много на високо. Трудно ми е да си представя как някой наемник сам си определя премията. Това не е нормално. Точно тука е конфликта.

В същото положение попадна и друга шефка на държавна агенция - тази на вписванията. Била си писала по 4000 на месец над заплатата. Мисля, че горе-долу толкова е нормалната заплата за такава висока длъжност с такива големи възможности.
Народа нема да иска, така че не може. И хората (шефовете на агенции) си ги взимат сами.

Истината е, че шеф на държавна агенция (каквато и да е) да се подписва срещу 1500 лева е смешно, когато управлява десетки милиони.
Заплатата е малка за нормално битуване в София, а възможностите за злоуопотреба са големи.
Ама нали знаем, че никой не може да получава повече от Него (премиера Борисов).


Това е положението около големия скандал с малкото пари. В резултат на популистките брожения от страна на управляващи и опозиция, се очертава да бъдат правени законови промени, които да регламентират раздаването на премии. Президентът Плевнелиев също се включи в публичното говорене с някак половинчата позиция за "прозрачност при ясни критерии".
Предстои замазване на очите - първо ще съчинят поредния неработещ закон, а след това критериите...



При по-малкия от двата скандала, този за разходването на обществени средства за плащане на медикаменти, положението върви при далеч по-малка яснота. Липсва политическа категоричност и всички са се концентрирали около идеята за повече регулация, което е поредния глух коловоз.
Народа масово иска регулация. Искат я и от опозицията, и от властта, и от неправителствените и пациентските организации.
Държавата да казва на каква цена да се продава, на каква цена да се купува, колко да е печалбата. Най-вече народа го е страх някой да не спечели (смех)
И е готов за сбора.

Точно това ще стане с допълнителните регулации - нищо. Ще се пошуми до следващата "тема" и край. Накрая пак всичко ще се намести, както си е било. Някой да е чул случайно, да е казано нещо по същество - няма такива работи. Иначе е правилно всеки продавач/производител да иска да продава с повече печалба, както е нормално и купувача да иска ниска цяна, но ме съмнява, че с регулация, на което и да било, би могло да се постигне ефект. То пазар на лекарствата няма. Основните количества се доплащат от касата. Сигурно са 5-600 милиона на година само за това перо, може и повече да са.
Известно е, че пазарът е добър регулатор и няма капчица милост към продавач или купувач - където се засече цената, това е и край. В момента какво е? Някакви търгове, някакви конкурси, поръчки - цената зависи от един или десетина човека в комисия. Когато има пазар, тогава цената зависи от няколко милиона потребители. Мисля, че втората система е много по-трудна за корумпиране. В момента обществените настроения са в обратната посока - към повече регулация и доубиване на пазара, вместо да се иска обратното. Ако държавата следи качествените показатели на лекарствата, това би било съвсем достатъчно при наличието на работещ пазар.


Вземайки под внимание всички обстоятелства, както и житейската, политическата и търговската логика смятам, че двата казуса ще се рашават по начина, по който обществото иска и ще доведат до резултати различни от онези, които същото това общество желае.

К'во, да ви ръкопляскам ли бе!? (150)

Кажеш, че не правят нещата като хората - ахаа, значи ти си от бесепето. Айде, почнете да ги правите като хората и ще стана от вас.

Това не е наред, онова не е наред, като не си доволен си от бесепето. Вчера стана дума - това, това, това не е направено. Няма кой да го свърши от години. Ама видите ли, онези предишните били виновни.
Боли ме мене фара кой е виновен - работата не е свършена и трябва да се свърши. Нищо не е като хората и никой не ебава да се запусне. За какво седят там. Ясно е за какво, за заплата и некой лев от ходатайстване. Добре де, ама мене това хич не ме устройва. От бесепето съм бил.
К'во, да ви ръкопляскам ли бе!?

Лятото или беше миналото лято, бяха хванали някакви проститутки край Варна и ги глобили по член некой си за безделничество. Законодателството е от 68-ма и само се докърпва. То вярно, че на някои хора още им се насълзяват очите, като се сетят как е било едно време - срещне те милиционера, дай си паспорта и като не види в полето месторабота - бам-бам някалко шута с колена в хълбоците и те завлече в некое ТПК. По тоя същия член за безделничеството.
А така и нямаме наказателен кодекс със света. Няма кой да го направи. Шест-седем събрания се смениха и нищо, що така? За безделничество ги прибрали, че то половината държава е от безделници - изгонили го от работа, шляе се - безделник. За какво говорим? Срамота.

Къде управляващите се издъниха най-много (149)

Българските управляващи са се дънили най-много по отношение на три от сферите с голяма обществена значимост - здравна, социална и пазар/цена/ на труда. В останалите не е много различно, но българите обичат да се самообразоват и така компенсират слабото образование, знаят, че полицията трябва да бие и са свикнали на беззаконие, което води до лекото приемане на липсата на адекватно правосъдие.

По отношение на здравето, социалната сфера и пазара/цената/ на труда не е така обаче. Свиква се трудно, защото негативите се усещат веднага. Човек веднага усеща, че не му стигат парите и веднага усеща, че няма добро здравеопазване, а така също бързо разбира и че социалната система не работи, когато опре до нея.

По тези три направления не беше направено нищо от цяла поредица български правителства (те затова и си отидоха). Малко и некачествено се работи и от сегашното правителство. Вероятно и то ще си отиде поради същата причина.

Здравната и лекарствената политика са обект на общественото внимание от няколко дни и какво от това. Какво от това? Нищо. Специално в здравния сектор през половината време след промените се наблюдава засилващо се ограничаване на достъпа до медицинска помощ и петнайсетократно нарастване на административното и експертно обслужване за периода от 1989 година до наши дни. В момента здравния сектор - министерство и каса, надхвърлят 3000 души чиновници, което не е довело до количествени или качествения подобрения за ползвателите на медицински услуги. В същото време цената, която се плаща от всеки нараства непрекъснато.
Това не е нито от днес, нито ще приключи скоро, ако системата не бъде подложена на цялостна ревизия. Изглежда малко вероятно сега съществуващата система на здравеопазване да е възможно да се реформира, по-скоро е нужно да се направи изцяло нова.

Подобно нещо прави ли се - НЕ. Същото е положението при социалния сектор и пазара/цената/ на труда. Пълна приемственост без значение кой е на власт и колко честни са били изборите. Явно нещо не достига.

На какво ми приличат гърците (144)

Знаете ли на какво ми приличат гърците? На некой, на когото не му стигат парите и оправя нещата, като си изпотрошва мебелите.