Голямата придобивка

Голямата придобивка за българите от присъединяването на страната в ЕС, несъмнено е правото на свободно движение в рамките на съюза, което беше добито в едно с членството. Онези, които не обичат много да пътуват, или иначе казано противниците на българското членство в съюза, казват: "Ама, къде да пътуваме, като нямаме пари?". Ай, сиктер.
Важното е, че днес имаме право, а и винаги ще се намерят услужливи люде, които да уредят нямащите пари, я с бране на боровинки в Швеция, я с бране на смокини в Лапландия. То и без друго слабоумието е нелечимо.

007

Първото напиване на повечето хора се е случило или на някой ученически лагер, или по време на годишната екскурзия. Най-хубавото време беше в края на май, когато идваше ходенето на екскурзия. Правят го и сегашните седмокласници. На една екскурзия в Стара Загора отидохме в нещо средно между ресторант една звезда и столова. Беше на самообслужване. На касата стана засечка: "Къде си мислите, че отивате с тия бири?". Предната вечер бяхме в Казанлък и нямаше проблем. Беше няколко дни преди световното в Италия. Бяхме в седми клас и за нас беше нещо нормално.
Чиста проба алкохолен туризъм.
Не сме рипали от терасите в басейна. Сигурно сме щели и това да правим, но къде ти басейни в ония години. Днешните са по-облагодетелтвани откъм възможности за дивеене. В последно време често се говори за така наречените балконинг и пиянинг. От някаква крайморска община казали, че не могат да вземат отношение. Не можели да искат документите на хлапетата, щото онези били чужденци. Как ли разбират кой е малолетен и кой е чужденец. Сигурно минават специално обучение, да речем по ясновидство. Когато го спирал някой милиционер да му се скара, че ходи с дънки, Стефан Данаилов му проговарял на френски и се спасявал. Изглежда някогашните милиционери са минавали същия курс. Традициите са хубаво нещо.