Развитието на "случаят Лукарски" показва доста дефекти на българската политическа култура

Случаят Лукарски
Случаят се състои, предполагам вече всички са чули, в това, че Лукарски бил казал нещо по време на кампанията, пък после казал на някакъв вестик, че казаното по-рано било трик за мамене на електората, пък още по-после казал, че не е казвал "трик", пък още по-по-после вестника го изпорти, пък най-после Лукарски почна да се обяснява, че било на шега, а след това изглежда почитателите му са му размахвали пръст във фейсбук и за финал Лукарски направи обръщение към въпросните почитатели, което бе прочетено, като "абе, я си...".
Накратко това е случаят.

Развитието на случаят Лукарски ще покаже доста дефекти на българската политическа култура. В това число - партийната, електоралната и коалиционната. Може би не в този ред, но ще видим всичко. То ще обясни, на който се е чудил защо не искам да гласувам за РБ, въпреки че теоритично сме в един отбор.


В какво се изразяват дефектите
Най-общо ще ги разделя на две основни групи - частни и общи. Частните засягат конкретно Реформаторския блок, а общите организацията и дейността в повечето български партии, както и някои грешни схващания на партийните симпатизанти и електората в цялост.
Ще започна с общите.


Дефекти от електорално естество

Първи дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии му дължат представителство по презумпция (и конституция).
Това е дефект, защото инициатор на политическото представителство е електоратът. Властта произлиза от народа и се осъществява от негово име, за негова сметка и с избраните от него представители - основен принцип на съвременната демокрация. Тоест, политическият представител представлява, ако това е било поискано от него, посредством избирането му от страна на електората. И го прави - поради дефектите, за които ще стане дума по-долу, обикновено това става по негова лична преценка или следвайки нечии указания.

Втори дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии могат да отгатват желанията му.
Това е дефект, защото чисто и просто отгатването не е възможно. Методи от сорта на социологическите изследвания биха могли да дадат известна насока на политическите представители, но пак е ходене на сляпо, тъй като едно такова изследване може да даде представа за обществените очаквания и желания по даден въпрос, но в никой случай не може да гарантира припокриване на общото желание, с желанието на избирателите на точно определен представител или група представители. С други думи, това е пряк път към популизма.

Трети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическото представителство се осъществява, само с пускане на бюлетина през определен период от време.
Това е дефект, защото се губи обратната връзка във времето между две ходения до урната.

Четвърти дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политиката е нещо лошо.
Това е дефект, защото политиката е система, начин за прокарване и защита на интереси - интересите на електората, на всеки един.

Пети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че възникналите проблеми от лично естество се решават, чрез личен контакт или познанство с политическия представител.
Това е дефект, защото личните проблеми се решават от институциите, а политическите представители правят законите и контролират тяхното спазване. Накратко - търсенето на личен контакт с политическо лице е по-скоро тип отношения "патрон-клиент".

Шести дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че е безполезно да се участва лично в политическите партии, да се участва лично в изработването на тяхната политика, да се участва лично в излъчването и избора на кандидатите за политически представители.

Под значителна част имам предвид повече от половината българи с избирателни права.


Дефекти на партиите

Първи дефект - Партийните елити старателно ограничават възможностите на хората в партиите да вземат решения. Това се отнася, както до кадровите въпроси, така и до определяне на политиката на партиите, а също и за отношението им към другите партии, коалиционните партньорства и така нататък. За целта нерядко използват различни методи за убеждаване, като се почне с баламосвания от сорта на това, че имат нужда от повече оперативна свобода, мине се през това, че всичко е прекалено сложно за всеки и се свърши с най-разнообразни форми на преки заплахи.

Втори дефект - Партиите изграждат феодално структуриране по вертикалата. Партийните елити разполагат с прекалено голяма вътрешнопартийна власт. Понякога тя е нормативно подплътена с текстове в партийните устави, а друг път се изземва с процедурни трикове. Не са редки случаите, когато партийните елити си позволяват преки вмешателства в дейсността и решенията на първичните или низови партийни организации. Натрупаната двадесет и пет годишна практика на българските партии показва нескритата готовност от страна на партийното ръководство да прави кадрови чистки, в това число и по отношение на пряко избрани партийни функционери. Например - партийният шеф или даден висш колективен орган решават да отстранят някой регионален ръководител, въпреки факта, че последния се ползва с подкрепата на партийния актив в съответния район. Това е практика във всички български партии.

Този дефект заедно с първия, накрая изражда партийния живот в дадената партия до състояние, в което членовете чисто формално легитимират взетите "горе" решения с иначе демократичната процедура на гласуването.

Трети дефект - Партиите често са твърде пестеливи откъм разходване на средства за експертно обезпечаване. Вместо да плащат с пари за услугите, те нерядко се отплащат с раздаване на места в листите по време на избори. Това води до фактическа промяна на волята на партийните членове. Често им се казва, че първите места не се полагат на тях и волята им да посочат кандидати, а са за хора със заслуги. Този подход може би изглежда рентабилен краткосрочно, поради спестяването на някой друг лев, но деформира целия политически процес и действа демотивиращо в дългосрочен период. Такива партии постепенно губят живата си основа и с скоро след това престават да съществуват или го правят формално. Последното може да се види добре в изборните резултати на всеки едни национални избори.

Четвърти дефект - Пасивност от страна на партийните членове-"редници". Те нито имат думата да решават, нито искат да я вземат. Единствено са там, защото разглеждат тези субекти, като вид бюра по труда. Това е действителното положение.

Пети дефект - Не са редки случаите, в които партийната и политическата работа е спомагателна за партийните елити. Това ще рече, че те пребивават в политиката и полагат всички споменати по-рано усилия за обезличаване на партийния актив и овладяване на партийната власт, само и единствено да могат да използват положението си за подпомагане на някакъв друг свой бизнес.


Дефектите на коалиционната култура и на Реформаторския блок в частност (Следва)

ВЕИ ни правят на маймуни

И не само, че ни правят на маймуни, а ни свалят по две, по три маймунски козини от гърбовете. Разправят ни нещо, че само три процента от сметките ни били за ВЕИ. Разправят и че данък от двадесет процента се равнява на 160 милиона лева. При положение, че данъка е 160 милиона лева излиза, че целия обем на ВЕИ е 800 милиона лева, а това е над един процент от брутния вътрешен продукт (БВП).

Въпросите са следните:
1. На колко възлиза цялата електроенергетика, като дял от БВП, ако само 3% от сметките ни са за такава енергия?
2. Колко процента от сметките ни са за ВЕИ, ако целия обем на тези източници е 800 милиона лева?

Въпросите са по-скоро риторични, отколкото реални.

Колко струва армейският керосин?

Боко летял час и половина с хеликоптер, а разходът само за горивото бил 7200 лева (според репортаж по Нова телевизия).
Е, мама му деба, ама на какви цени армията си купува керосина, той златен да е, пак нямаше да е толкова скъп.

Някой да сезира прокуратурата.

И гражданите, така - се поогледаха, поогледаха...

"Десните партии в Европа неслучайно се наричат народни. Те имат много силни структури по места, с много силни лидери и много голяма свобода на действие. Сами си избират лидерите, участват във взимането на национални решения. А тук какво се случи всъщност - по време на изборите тичахме, убеждавахме хората, снимахме се с тях, прегръщахме се. И дойде време да се прави партия, и хората, гражданите бяха събрани в един салон и им беше казано: "Ето, това са ви лидерите, ето с тоя ще се коалираме, с тоя няма да се коалираме" - и гражданите така се поогледаха, поогледаха..."

Думите са на Валентин Василев - бивш седесар, министър, депутат и са по повод начина на създаване на партията на Меглена Кунева.

Ако се абстрахираме от този тъй конкретен случай и се вгледаме в цялата партийна палитра у нас, няма как да не забележим, че няма нито едно изключение - нито едно изключение няма. Винаги е едно и също, едно и също е винаги - и при дясната партия е така, при лявата, при капиталистическата, при социалистическата, при либералната, при консервативната, при зелената, навсякъде е едно и също. И гражданите, така - се поогледаха, поогледаха...

Пооглеждат се и след това си тръгват, защото не искат да ги ползват за донори на средства и електорална мощ. Партиите са му намерили колая и я от Аденауер, я от някоя мутра си намират пари и решават проблема с финансирането. А след това със същите пари си купуват медийно присъствие и социологически резултати, купуват гласове и мамят селяните, че ще им подобрят живота - че знаят как да им го подобрят. И онези гласуват за тях. След това солидарно духаме супата.

127

Много обичам да виждам как някой търговец фалира, заради раздаване на стока на вересия. Слушам някой магазинер да разказва, как има да взима толкова и толкова пари от раздадени вересии, а след това мрън-мрън - се примирява с това, че никога няма да си ги получи.
Има много такива пишман търговци.
Интересна е мотивацията на тези бизнесмени. Най-често на вересия раздават селските и малките квартални магазини. Обяснението винаги е, че им дават на вересия, иначе ще останат без клиенти (смех).
Отношенията търговец-клиент са ясни и включват плащане, а когато няма плащане...

За клиентелата ползата е очевидна. Взима си храна, цигарки и биричка с уговорката, че ще плати когато има пари. Естествено, когато има пари не плаща, а ходи да пазарува в Кауфланд, където е по-евтино. Най-сигурният начин да бъде загубен един клиент е, като му се даде стока без пари. Когато има пари ще ходи, където без пари не дават, а когато няма ще се връща за още от безплатното (смех).
След половин година сметката е набъбнала до няколко стотака (смех).

Обикновено малките магазинчета фалират и на тяхното място се появяват нови, след което кололото се завърта отново - същите "клиенти", същата процедура и така до следващия фалит.

096

Стават странни неща в транспортното и някакви хора вършат нередности, но не можеш да им хванеш края.
Нормално и очаквано е синдикалистите да вършат глупости, обаче няма никакво обяснение за твърденията на жепейския началник пред Нова телевизия, че за един ден стачка БДЖ ще понесе еди-какви си загуби. С тоя административен капацитет няма да я бъде. Или компанията е печеливша и търпи загуби при неработене, или е губеща и няма как да губи по време на стачка.
И ако горните недоразумения може да се обяснят с капацитета в транспортния сектор, то изказвания, че "Български пощи" ще последват съдбата на БДЖ, само дни преди облигациите на компанията да бъдат пуснати на фондовата борса, изглеждат като престъпление.

074

Доста народ се чуди какво точно правят пиарите (PR), а то е много просто. Напредналите пиари имат в указателите си телефоните на всички по-известни журналисти, телевизионни водещи и продуценти.
Някой е решил, че трябва да разкаже за проваленото си семейно празненство, но му се вижда скъпо да се изръси с петдесет хилки за двайсет минути ефирно време и дава пет на някой пиар. Мераклията за популярност е получил желаното и си е спестил 45 хилки. Пиар и журналист си делкат петте бона и всички са доволни, а медията го духа.

Някой може да се зачуди, що му е на журналиста да ползва посредник, а не си вземе всичките пари сам. Или пък, за какво му е на клиента да плаща на пиар, като може да мине още по-евтино, ако плати директно на журналиста. Да, ама никой журналист няма да се върже на директен контакт с клиент, щото го снимат със скрита камера и му развяват кирливите ризи, както направиха с Васа. Е, почти никой, както се видя.
Отделно може да го избацат по някой архаичен член, за злоупотреба със служебно положение, корупция или вземане на подкуп. Включването на посредник в схемата гарантира липсата на неприятности.
Общо взето това работят пиарите. Правят далавери, а после нека някой каже, че от частното не можело да се краде (смех).


смехът ми е безлихвен заем от Кръстьо.