Харесват им нещата ми

Въпреки че не съм някой големец и не се показвам по вестници и телевизии, хората харесват нещата ми. Харесват онова, което мисля и казвам. Не преувеличавам, но за това след малко. Разбира се, харесват ги, когато имат възможност да ги видят. Мога да кажа какво мисля, имам блог, имам профил във фейсбук. Абе, готино си е, но по принцип, като са малко хората и реакциите са малко. Вчера например четох някакъв материал в "Дневник", посветен на коментарите в интернет. Честно казано не схванах съвсем смисъла, но и не съм се старал, обаче някои от констатациите съвпадат със собствените ми наблюдения. Както и да е, за разлика от споделянето на мнения в блога или във фейсбук, специално в "Дневник" казаното може да бъде видяно от много повече хора. Там не се налага някой да ти каже "така е, съгласен съм с теб" или "грешиш, не си прав", или пък "я си еби майката бе, боклук". Не, такива работи няма. Е, не, че не се случват, но не се налага по принцип - там има +/-. Има значение дали ще кажеш нещо пред петдесетте читатели на блога си, трийсетте приятели, с които реално общуваш във фейсбук или ще споделиш с много повече хора. Ако хората са повече, съответно реакциите са много повече. Идва ти нещо на ум, решаваш да го разкажеш на всички и веднага ти става ясно, какво мислят другите. Като казах, че ми харесват нещата, наистина е така. Онзи ден ме зачовърка да проверя как се приема онова, което казвам - над седемдесет процента от всичко постнато във вид на коментар е с положителен баланс.
Да се върна на тоя материал за коментарите в интернет - там се казва, че малко са хората, които изказват мнения за написаното в дадена публикация. Коментира се и качеството на изказаните мнения. Човек, ако се замисли, по начало са малко хората, които изобщо имат мнение. Повечето са тапири и нямат, к'во да изказват при това положение. Отношение иди-дойди, но така, мнение в класическия смисъл, особено такова с позиция е трудно да се чака в голям обем. Малко хора имат и още по-малко са склонни да го изказват публично. Особено, ако трябва да се подходи задълбочено или става въпрос за някаква сериозна тема. Причините за това стечение са различни, но няма да се спирам на тях, щото слабо ме засягат - аз си имам мнение, имам свободата и куража да го казвам на глас или в случая през клавиатурата.
Ако трябва да съм докрай честен - не, че трябва, но и не виждам причина да не съм - за собствените ми неща, особено ония във вид на кратки коментари в "Дневник", бих ги определил повече като вербални карикатури, отколкото като сериозно задълбаване.

Не е да нямам какво да кажа, но не съм много сигурен, че някой го интересува. В крайна сметка, ако можеш да удариш центъра с три реда, не е нужно да се разтягаш на три страници, нали? Като стана дума за карикатури, де да можех да рисувам :)
За мен е важно, а предполагам, че и за всички е така, да знам как останалите хора приемат онова, което казвам. Обратната връзка е важна за ориентацията в общественото пространство. Както се казва и в самата статия, около един е процентът на склонните да изкажат мнение, така че тук или във фейсбук ще разбера какво мислят останалите, но на кукуво лято. Имам щастието и късмета, онова което говоря/пиша да бъде харесвано и да се радва на одобрение в голямата си част. Е, има и изключения, но няма как, това е в реда на нещата. За мен е така, а вероятно и за останалите е важно да знаят, че и някой друг е на тяхното за нещата, които ги интересуват. Малко хора биха го казали направо, но знам, че е така. Давам си сметка за значимостта на интернет по отношение комуникацията и контактите с други живи хора. С голямо количество и разнообразие от хора, многократно повече, с отколкото човек би могъл да осъществи обмен на майпапи или да поговори за някакви важни и сериозни неща. Много е важно човек да има свободата и възможността да каже онова, което иска и да разбере какво мислят другите. Пък, ако не зависи от това дали харесват казаното е още по-важно.
И все пак, да ти харесват нещата е яко, няма какво да се лъжем ;)