Инвестиционният климат в България, 2012 (160)

Инвестиционният климат е точен индикатор за състоянието на една икономика.

В България се говори за чакания благоприятен ефект от чуждите инвестиции, но е факт, че те не идват или поне не идват в нужния обем, което да даде качествено изменение на средата. Изглежда инвестиционният климат в България не се възприема като здравословен. През 2012 година се запазва тенденцията за застой в икономиката, процес започнал с началото на световната криза и продължаващ към този момент, а в разгара на кризата инвестициите секнаха. Както чуждите, така и местните инвеститори се оттеглиха успоредно със свиването на пазара и няма изгледи скоро да се завърнат.

Причините за случилото се са в нездравословния инвестиционен климат, като водещо място заемат: допусканите с години грешки при стратегическото планиране по отношение на вида инвеститори; лошата макроикономическа среда; липсата на пазар; тромавата бюрокрация, множеството регулаторни и разрешителни режими; бавното правосъдие, когато става дума за междуфирмени спорове; високите нива на корупция; произвол от всякакво естество.

Въпреки всичко изброено България все пак попада в групата на така наречените "бели" държави, поне на хартия и в бъдеще ще е все по-малко привлекателна за спекулативния тип инвеститори. Най-малкото, заради нормативната уреденост на доста спорни и неясни в миналото моменти, като ОВОС например. Независимо от корупцията, некомпетентността и мудното търговско правосъдие, наличието на нормативна уредба прави скъпо спекулативното инвестиране. Съществуването на законодателство вдига цената на подкупите. Други важни елементи, като цена на транспорт и на енергия също слагат страната в групата на белите държави. Единствено по цена на трудовата сила се наблюдава драстична разлика с развитите държави, но цената на труда не е достатъчна причина да доведе инвеститор тук. Ниската цена на труда по-скоро се явява възпиращ фактор пред чужденстранните, а и пред местните инвеститори, тъй като това се отразява върху обема и качеството на пазара. Липсата на пазар лишава от смисъл развиването на производствена дейност. Това е и причината десетки милиарди лева да стоят заключени в банките и да няма желаещи, които да ги вземат за правене на бизнес.
На този фон всякакви усилия за привличане на сто или двеста арабски милиона изглеждат направо жалки.
В тази обстановка на България й остава да бъде притегателен център за инвестиции от рода на шивашките манифактури, които наистина работят за износ, но единствената причина да са тук е високия дял на ръчния труд в това производство.

Първокласните инвеститори търсят едно-единствено нещо - разширяване на обема си, посредством стъпване на нови пазари или изграждането им, когато съществува потенциал. В България не липсват такива висококачествени инвеститори и те могат да се видят в различни сектори на икономиката.
В производството на храни - Нестле, Якобс, Делта(вече не съществува), Макдоналдс и други. В производството на напитки - Кока-кола, Пепси и почти всички пивоварни. Във фармацията - Актавис. В призводството и търговия с горива - Лукойл. В електроенергийния сектор - ЧЕЗ, EVN.
А общото между всички тях е, че са инвестирали, след като са установили, че има пазар за техния продукт. Това са наистина първокачествени инвеститори, които създават продукт, добавена стойност, работни места и като цяло влияят изключително положително върху макроикономическата среда, но те все пак не са вездесъщи и не биха могли да заменят държавата, чиято е отговорността и задължението да създава условия и подходяща среда за развитие. Няколко компании, колкото и велики да са, не биха могли да попълнят съществуващите дефицити.
Друг важен момент е, че тези компании реализират продукцията си на местния пазар почти изцяло, което не кореспондира добре с очакванията и надеждите от страна на държавата за повече износ, като панацея за родната икономика.


По неизвестна причина в България битува схващането, че икономимката може да върви напред, само ако има производство, чиято продукция да бъде изнасяна зад граница. От тук следва и стратегията за привличане на инвестиции - големи, стратегически инвеститори, които да изнесат производството си в България и по този начин да създават работни места. В същия дух е изказването пред Панорама на новия икономически министър: "Ние трябва да търсим икономика, в която да произвеждаме и изнасяме"
Самият подход предполага отлив на първокласните компании и привличане на спекуланти от различен калибър. През годините не липсват примери, като най-емблематични си остават БГА "Балкан" и "Кремиковци".


Изводите се натрапват от самосебе си.
Държавата не разполага с ресурс да търси и намира външни пазари за потенциалните инвеститори от типа, който очаква. Не й е и работа да се занимава с търсене на пазари. Онова, което държавата би могла да направи е по отношение на инвестиционнния климат и макроикономическата среда, по отношение на корупцията, търговското право и правосъдие, дейността на администрацията. Мерки и дейности за създаването на работещи и платежоспособни пазари в рамките на страната също не биха навредили. Има много за правене и като начало ще е добре усилията да бъдат насочени към усвояване на съществуващите потенциали тук, преди да се гледа към онзи износ, който ще реши проблемите.
Известно е, че частните компании имат много по-адекватно управление на ресурсите си, от която и да е държава, независимо колко добре функционира тя. В този ред на мисли би било добре, ако се вземат под внимание издържаните в логическа последователност действия на компаниите.
Какво правят те всъщност? - следват най-късия път между ресурсно обезпечаване, производство и пазар. Това е и причината добрите инвеститори, за които стана дума, да са тук.

Държавата има много несвършено, над което да се потруди преди да започне да бере някакви плодове. Дейности несвързани пряко с икономиката, но имащи косвено въздействие върху нея и върху инвестиционния климат. За корупцията и мудността на държавните институции стана дума. А какво да кажем за произвола. Никоя свястна компания не би се съблазнила да инвестира парите си в държава, в която при възникване на спор трябва да търси протекция вместо правосъдие. За съжаление примерите на произвол по отношение на бизнеса се увеличават в последните няколко години. Като започнем с ненавременното и в непълен размер плащане от страна на държавата към компаниите реализиращи дейности по обществените поръчки и свършим с натрапчивия пример от тази година, когато висш държавен служител отиде и принуди бизнесмен да спонсорира футболен клуб.
Има какво да се желае, има какво да се направи.