МАКЕДОНИЯ (вече) НЕ Е БЪЛГАРСКА

За няколко дни един американски политик и един британски дипломат повдигат въпроса за подялбата на Македония.

Това ме плаши.

Плаши ме, защото са прави донякъде и защото знаем какво се случва, когато България започне да гледа към Македония с онзи мазен поглед.
Хората са видели, че на Балканите има проблем. Само албанците от всички балкански народи, все още не са постигнали националното си обединение и поради това ще продължават да го искат, докато не се случи. То може да стане по начините на 19 век или с ум и мъдрост.
Днес американец предлага подялбата на Македония, като едно възможно решение, предлага и размяната на територии между Сърбия и Косово. Днес сърбите няма да искат, така предполагам. Те ще искат подобно нещо след 20 години, когато сръбските общини в Косово ще бъдат заселени преобладаващо от албанци и на практика няма да има предмет за сделка.

Но повече ме притесняват българите. Честно, тревожно ми е, че някой патриот-шкембетист ще реши да ни "саможертва" в името на мечтата си да има къща на Охридското езеро.
Простичката истина е, че днес в македония няма какво да дирим. Там днес нама българско мнозинство. Имало е, вече няма. Това е положението.

Турция и Еврипа, Европа и Турция

Няколко седмици назад откъм Турция се чу, че щели да преразгледат желанието си да влизат в Европа, разбирай ЕС. Преди два дни, пак откъм Турция се чу някакво заплашително изявление, че са чакали повече от половин век и вече трябва да ги приемаме. И така наистина, те са кандидати за ЕС много отдавна, още от времето, когато ние бяхме в СИВ и Варшавския договор. Както и да е, това няма значение, защото, след като толкова време не искат да ги приемат, значи има някакъв проблем.

Турция няма да влезе скоро в Европа, ако изобщо някога влезе. Причината е много проста. Те - турците, имат общо-взето ограничението на обстоятелствата, което се изразява в избор между двете възможни неща - живот под чехъла на Ататюрк или да бъдат смели и да живеят, както искат. И в двата случая не покриват критериите за членство в ЕС.

Първият избор предполага силно подкастрена форма на демокрация или имитация на демокрация, при която иска-неискат, турците са принудени да живеят светски, да признават всякакви права на всеки и всичко. Да, обаче това е неприемливо за ЕС. Държава, която затиска религиозните и верски нагласи, не се вписва в концепцията за ЕС. Така беше в Турция до не много отдавна - светско управление, под заплахата танковете да дойдат при най-лекия опит за излизане от този шаблон. В резултат на този начин на правене на политика, Турция се превърна в най-развитата от мюсюлманските държави. Това е валидно във всяко отношение - и икономически, и социално, и по отношение равенството на половете, и всякак. Те имаха жена от етнически друг произход за премиер. Всичко това насила, според разбирането на Ататюрк и очевидно в разрез с масовите разбирания за нещата от страна на населението. Именно това беше пречка Турция да влезе в ЕС.

Втората им възможност е демокрацията, което означава в общи линии, че ще се следва волята на народа, която се разминава с шаблона на Ататюрк. Накратко казано, това е, което виждаме по телевизията в момента.

Изводът е, че при това положение или при предишното, Турция няма да бъде приета от Европа.

"Паметникът"

В "Дневник" са публикували снимка на непостроената болница в Монтана. По-точно, това е частта, в която читателите изпращат разни материали. Хората гледат и се чудят, а в Монтана никой не се впечатлява особено. Тая болница са я почнали още през 80-те и откак се помня е така. В началото на 90-те доктор Костов искаше да я превърне в изследователски СПИН-център. Спомням си, че искаха да го линчуват. С доктора сме говорили няколко пъти по този въпрос. Беше намерил финансиране, специалисти, технологии и оставаше само община и държава да кажат "ДА". Мисля, че парите бяха по линия на СЗО и някакви швейцарски фондове, а няколко френски професори, специалисти в областта на СПИН-а и инфекциозните болести се бяха ангажирали да съдействат.
Нищо не се получи. Местните власти дадоха заден. Вървеше слух, че щяло да се напълни със "спинясали" и всички ще се заразим. На доктора му беше криво и казваше, че не друго, а невежеството ще затрие тоя град и че хората изпускат много добра, а може би и единствeнаta възможност града да се развие и да имат достъп до една напреднала медицина. Честно казано и аз се бях стъписал, когато за пръв път чух, че в града ще правят болница за спинясали. После си говорихме и се усетих, че всъщност няма място за притеснения, все пак това не е проказа. Както и да е, всичко приключи. Вече подобни изследователски боници има достатъчно в Европа и никой не проявява интерес да прави подобно нещо в българския Северозапад, а недовършената болница ще продължи да стърчи, като паметник на невежеството. Малко вероятно е някога да бъде довършена, било като болница, било с някакво друго предназначение. Все пак демографската прогноза е, че към 2050 година населението на областта ще бъде, колкото е било на Монтана, когато е започната въпросната сграда.

Какво е бъдещето на Европа?

Отдавна не съм сядал да пиша задълбочено, но последните събития ме карат да го направя. Ще запиша мислите си, но може да надникнете. Още една гледна точка, както се казва.
Един мъдър човек е казал, че бъдещето не може да бъде предсказано. И все пак някакви развития могат да бъдат забелязани, поне на ниво възможности, а как ще стане... това никой не знае. Всичко зависи от хората. От прекалено много хора, с прекалено много различни разбирания, представи и фикции. Сложно е. Или пък не?
Това което днес мога да кажа със сигурност е, че този ужас ще свърши. Ще му бъде сложен край. Кога ще стане, как ще стане - възможностите са доста. Сигурно е, че подобни неща не могат да продължават до безкрай. Единствено ме притеснява изборът, който ще бъде направен. Общо взето, не мога да предскажа бъдещето, но много добре си представям възможностите за избор, които ще го определят. При всеки един от тези избори ще се случи различно развитие. Не съм голям оптимист, че ще бъде направено най-доброто, както почти винаги се е случвало преди. Има известна повторяемост на глупостта и доколкото мога да се облегна на натрупаните знания и житейски опит, този път няма да е по-различно.
Какво имам предвид, като казвам добро решение. Ясно е, че няма как да се намери добро решение за всички, но ако се избере подход, при който ще бъдат засегнати възможно най-миналния брой хора, това ще може да се отчете за сериозен успех, защото в дългосрочен план, това да бъде сложен край на тероризма по правилния начин е по-важно, от това просто да бъде сложен някакъв край. Въпросът - ще се справим ли с тероризма - не стои на дневен ред, но въпросът - на какво ще приличаме след това - е фундаментален.

Струва си да мислим за начините, по които проблемите могат да бъдат решени, така че да създадат възможно най-малко допълнителни главоболия. Както казах, възможностите са доста. Някои са реалистични, а други не, като тази да очакваме, че лошите хора с бомбите ще се събудят една сутрин и вече няма да са лоши, няма да има бомби, няма да има убити и осакатени. На теория е възможно. Възможно е и самите мюсюлмани от белгийските гета да заемат активна позиция срещу тероризма, като започнат да търсят властите и да предават съмнителните сред тях. Подобно нещо се е случвало вече, но като цяло не е много вероятно да стане масово и навреме, а би било най-доброто решение от всички възможни. Иначе решения на проблема с тероризма и без участието на мюсюлманите в Европа е възможно, но остава проблема с баланса. Има варианти държавата, в случая е Белгия, но и държавата по принцип, да вземе сериозно тази работа, но има и варианти, при които самото население поема инициативата за решаване на проблема. И докато, ако държавата се заеме, възможностите са разнообразни, то в случая, в който действието се предприема от народните маси възможността е само една. Това би било възможно най-лошото развитие от гледна точка на броя на засегнатите по най-брутален начин, без оглед на участие, съучастие, вина и прочие подробности.
На този етап всяко развитие изглежда възможно и вероятно, което не дава основание за спокойствие. Засега, като че ли всички са заели изчаквателна позиция. Не е ясно какво чакат, може би е от шока, но време за чакане няма. Колкото повече се отлага решението на проблема, толкова по тежко ще е то. Белгийската държава е в позицията на заек пред фаровете на приближаващ автомобил. Просто чака. Брюксел от месеци прилича на Тел Авив с тези въоръжени индивиди по улиците, но е ясно, че това по никакъв начин не повишава сигурността. Напротив, тормози цивилното население, а бомбите продължават да избухват. Досегашните действия на белгийската държава не пораждат оптимизим, че е възможно да се предприемат адекватни мерки. След бездействието може би ще последва също толкова неадекватна хиперактивност. Напълно е възможно и такива индикации има от страна на Франция и на кандидат-президента Тръмп, да се преминат всички граници. Ще е жалко, ако след десетилетията опити за налагане на либерален фашизъм, изведнъж белгийците се насочат към "тарадиционните ценности" на обикновения такъв.
При всички положения решението на терористичния проблем няма да мине безболезнено. Остане ли работата да се върши от хората, то сигурен съм, че ще бъде пълна леш. От друга страна, ако властите трябва да решават проблема - пак е много вероятно да има изстъпления в нечувани от доста време по тия ширини размери. Това което говорят и искат да правят (или вече правят) французите с отнемането на гражданство, това което Тръмп казва - да се избиват семействата на терористите, това въобще не е най-лошото, което може да се направи. Може повече и ще, ако веднъж се почне. Съвсем реална е възможността големи групи от хора да бъдат лишени от граждански и други права; да бъдат депортирани някъде; да бъдат избити; да бъде вменена колективна отговорност. И това не е най-лошото. Най-лошото ще бъде, ако населението бъде измамено да подкрепи едно или повече от изброените неща и те да бъдат записани, като законни, но в същото време им бъде обяснено, че поради определени принципи не може да се запише, че това се отнася само до мюсюлманите, затова рябва да е общовалидно, но иначе "ние ще си знаем за кого е", а след това да се приложи поголовно към всички противници на режима, който неминуемо ще се установи при такива условия.

Какво е бъдещето на Европа не е съвсем ясно, но е ясно, че то ще бъде определено от пътя, който бъде избран при решаването на проблема с тероризма. От нас зависи, колкото и условно да звучи, в каква Европа ще живеем.

Власт - ПРАВОТО ДА УПРАЖНЯВАШ НАСИЛИЕ

Власт - ПРАВОТО ДА УПРАЖНЯВАШ НАСИЛИЕ

След вчерашната "антитерористична" тренировка, едва ли има някой, който да оспори тази кратка дефиниция.

РОБСТВО или ...?

Ще пропусна лалането за предисторията на "дебата". Ще пропусна и искането за задължителни мозъчни промивки в училище. Ще направя нещо по-простичко.
Нали сте чували за различни възрожденски големци с имена, като: Хаджи-тоя, Хаджи-оня и Хаджи-така нататък. Патриоти сте, значи сте чували. Тия хора са ходили до Йерусалим, купили са си една от ония дъсчици и каквото друго се прави съгласно процедурата, а после са добавили по едно "хаджи" пред името си.
А сега, обръщам се към любителите на робството в учебниците, намерете някакво минимално логично обяснение на факта, че такива хаджии са съществували. Можели са да съберат пари, можели са да пътуват цяла година към Йерусалим и обратно.
Горките роби!

Следващата жертва на ИД ще бъде Саудитска арабия

Много анализатори (двама български "чукове" - дори няма да ги назова по име - защото у нас на практика липсва експертен коментар на по-сносно ниво) упорито твърдят, че зад ИД стои не друг, а Саудитска арабия. И обясняват защо - теологичната основа на Саудитска арабия и ИД била еднаква. В същото време - продължават теориите си - Саудтска арабия била направила анти ИД коалицията, само за да замаже очите на Запада и всъщност целта й не била да се бори с ИД, а да осъществи пакт срещу Иран.

Скромното ми виждане за горе споменатите тези е, че те са елементарна смесица от полуистини и лъжи. Някои факти са верни, но са преднамерено насадени в грешен контекст. Например за съюза срещу Иран - вярно е, но е съвпадение. Защо го правят ли - нямам никаква представа и не ме интересува, важното е, че лъжат и мамят, дето сварят.

В действителност Саудитска арабия действа пост фактум. Кралството е потенциална мишена на ИД и действието по създаване на антиислямистката коалиция е резултат от това фактическо положение. Саудитска арабия е обект на интерес за ИД, не защото е създала съюз срещу нея, а по съвсем обективни причини. Вярна е тезата на споментатите по-горе спецове, че теологичнта основа на двата субекта - Саудитска арабия и ИД съвпада, но да се прави съпоставка помежду им и да се търси някаква близост на тази база, е все едно да се каже, че националсоциализма и комунизма са си близки, следователно са съюзници. Това не е така. Определящи са разликите, а не приликите, особено в случаите, когато става дума за отношения между войнстващи субекти. Фактът, че ИД и Саудитска арабия действат на основата на ислямското право и управляват, чрез терор, изобщо не е достатъчен да ги направи съюзници, а още по-малко приятели.
Теологичната им основа е еднаква или много близка, но политическата и/или идеологическата е коренно противоположна. На практика идеологическото измерение на ИД извън тясно религиозната обосновка, е съпоставимо с комунизма. От другата страна има крал с разширения кръг на неговото семейство - общо няколко хиляди души и техните домакинства, които обират каймака, а за останалото население е каквото има. До сега имаше много петродолари, но в бъдеще ще има все по-малко, което в комбинация с религиозната съвместимост между ИД и населението в Саудитска арабия...

Прогнозата ми е, че ИД ще нападне Саудитска арабия при първа възможност, което най-вероятно ще стане още тази година. Логично е ИД да се опита да завладее Мека и Медина, за да сложи ръка на финансовите потоци идващи с богомолците и в същото време да попълни редиците си с нови попълнения, именно от тях.

Защо в Германия няма атентати

Немците са му намерили цаката. Подобно на приказните герои, които давали по една девица на ламята, за да не ги напада, немците решили случая по доста сходен начин. Дават на арабите по деветдесет девици (или зрели жени) на нощ и не се разправят със строене на дюнерджийници. Какъв домакин си, ако не позволиш на госта си да изрита кучето ти, да зашие два шамара на детето ти и да оправи жена ти. Нали така (смех).

Не жалете за Местан

Отишъл бил човекът да дири помощ в турското посолство. Може и при арменския поп да е ходил, но да не се е разчуло. Може и трябва - там да ходи да се жали, защото няма да преувелича, като кажа, че Местан е жертва на собствената си политическа въртоглавост. Иначе казано, ако в продължение на години не се беше занимавал с дълго отработвани словоблудства, а си беше дал зор да съдейства за наличието на работещо и справедливо правосъдие, нямаше сега да му се налага да хлопа по вратите на това или онова посолство, а можеше да поиска и да получи защита от съда.

Който / Когото

Преди няколко години "когото" беше дума непозната и рядко използвана. Масово се използваше "който", в това число и там където е по-удачно да се каже или напише "когото". От няколко месеца се наблюдава точно обратната тенденция. "Когото" се ползва за щяло и нещяло, в това число и по отношение на неодушевени предмети, например - "Авиопревозвачът, когото остави пътниците..." или "Съдът, когото пусна обвиняемия...".
Това се чува всеки ден в новинарските емисии на Он еър и БНТ, а за по-непретенциозните им конкуренти... мога само да предполагам.

Търговия и бизнес по български или защо свободния пазар на ток няма да се случи

Неведнъж съм казвал, че българите са безобразно слаби търговци и в случая с предстоящата либерализация на пазара на електрическия ток положението не е по-различно, но нека вие сами си прецените.

Известно е, че от следващата година започва свободното търгуване на електроенергията за битови нужди. За това се говори от много време и най-накрая изглежда ще стане. Но изглежда, че само изглежда - защо?
Защото по нищо не личи, че свободния пазар на електричество ще се случи в действителност. Наистина по нищо. Като изключим говоренето по телевизията, нищо друго не подсказва, че предстои появата на такъв вид пазар. Пак от телевизията успях да науча, че и в момента на пазара съществували 160 търговски дружества, които продават ток. Признавам си, че проучване за количеството, сртуктурата и разпределението на фирмите не съм правил, защото не ми е и работа аз да ги търся, но изглежда те не го знаят и ме чакат да им ида на крак, да подам една молбичка и нищо чудно, като се има предвид, че това са предимно кадри на някогашното енерго, да очакват и шише ракия да им занеса, за да благоволят да ме направят свой клиент. Последното изречение е сарказъм.

Казано е, всъщност е популярна либертарианска максима, ако трябва да съм докрай честен (не, че трябва), та либертарианците казват следното: свободен пазар - свободни хора. И са прави. Аз обаче, като не чак толкова затънал в либертарианството, ще добава и обратното - само свободните хора могат да имат свободен пазар.

Представете си, че подобен процес се случи някъде в развития капиталистически свят. Някъде там в продължение на години е имало строго регулиран квазипазарен механизъм за търгуването с електрическа енергия и един ден става ясно, че от следващата година пазарът се отваря. Просто си го представете. Представете си, че на този пазар вече има 160 съществуващи компании. Какво би станало. Ще предположа, че куцо, кьораво и сакато ще бъде заливано постоянно с реклами отвсякъде. Така правят хората в развитите капиталистически общества - борят се за пазарен дял. Тук да виждате подобно нещо?

Повест за два свята

Значи, когато бял човек иде в, да речем държавата Талибанистан, той знае, че там не му дават да пие, да яде пържоли и други неща. Ако този човек е жена, е още по-спечено. Общо-взето човека знае, че ако прави от забранените му за правене неща, онези ще му строшат главата. Знае и се съобразява. Някой се съобразява, поради личната си деликатност, а друг, поради страх от боя, но всички се съобразяват, когато са на такова място.

Когато някой от държавата Талибанистан иде в държавата на белия човек, него не го интересува кое е неудобно, неприятно и неприемливо за белия човек и си прави квартал-кенеф в центъра на столицата му. В Брюксел или около женския пазар - все тая, това прави. Той се сърди, ако му кажат, че е неприемливо да ходи маскиран, като нинджа и си ходи, щото така му е кеф. Така учи и децата си.

Тогава белият човек започва да разсъждава за братство, толерантност, интеграция и любов между хората, а онзи си казва: "ебаси балъка". Белият човек умува за правото на свободно движение, но не си дава сметка, че това право е за жителите на неговата държава или ЕС, които признават определени правила и стандарти и се съобразяват с тях повече или по-малко. Какво би казал белият човек, ако друг бял човек се върне от Китай утре и му каже, че се е съгласил да даде гражданство на 5 милиона китайци, след което с паспорт и лична карта те ще могат да джиткат навсякъде???
Хипотетично просто.

Белият човек е все в дилема - всички ли хора са братя? трябва ли да се съобразява с някого, който не го бръсне за слива? да го интегрира ли? какво е интеграцията?

По последното белият човек не е единодушен със себе си.
Източният бял човек разбира интеграцията по-скоро, като асимилация или претопяване - ако искаш да живееш тук, ще ти се наложи да спазваш нашите правила и ако не ги спазваш, ние ще ти правим едни неща, както е нормално да бъде и както ние правим, когато идем в Талибанистан. Изглежда гадно, но в крайна сметка другият е дошъл сам, знае къде е дошъл и т.н.

Западният бял човек.... Е, не знам как точно разбира интеграцията. Не съм сигурен, че и той самият знае.

Гражданско общество със здрави корени на село

Градското и гражданското са неразривно свързани, независимо от вербалните еквилибристики, че не били едно и също. Може да не са едно и също, но от стотици години гражданското се формира в града, а не на село. Казано е - градският въздух прави човека свободен.

Тъпаците се познават по преференциите или "феноменът 15/15" за пореден път

Покрай неуредиците със сайтовете на няколко държавни институции, натоварени с организацията на изборите и "волните" изстъпления в изборната нощ, някак убягна на анализатори, медии и прочие специалисти "феноменът 15/15". Това налага ние, наблюдателите-аматьори да се включим с някои пояснения.
Нали помните конфузната случка с избора на депутата Неков, добил популярност, като 15/15. Това беше в самото начало на избирането с преференция. След това имаше и други случаи на случайно избрани представители, около които много се шумя за известно време. Имаше и скандали по партиите по този повод. Изсипаха се и много основателни подигравки с избирателите на някои партии, а на други им се размина, поради добрия шанс да им се падне по-заден номер, който не се покрива с номерата в преференциалната листа. Много се говори за този проблем. Какви ли не специалисти взеха отношение, но уви - не улазя, както казва един фейсбук-приятел.

Тези избори не правят изключение, дори напротив - затвърждават правилото, че тъпаците са тъпаци, защото са тъпаци или иначе казано, от тъпота или страх да не сбъркат, мнозина или към десетина процента от народонаселението, особено електората на някои масови партии, направо се оливат.
В действителност почти няма изключение. Някои са пожалени от късмета и им се разминало на места, други са били с листи, по-къси от номера, който им се е паднал, трети трето ги е спасило от срама, обаче явлението е повсеместно и посъвместно. Други, като ГЕРБ не са имали този късмет и в 23 от 27-те областни града са направили въпросния феномен, а именно 15/15. Тук е мястото да отбележим, че към този момент все още не са публикувани така наречените ОИК протоколи на Благоевград, Бургас и София, така че е много вероятно бройката да достигне 26 областни града.

А ето как изглежда преференциалното гласуване конкретно за ГЕРБ по градове:

Видин - 4/4 392/4649
Враца - 14/14 625/8086
Плевен - 10/10 806/10429
Ловеч - 6/6 631/5766
Габрово - 12/12 938/11135
Велико Търново - 8/8 859/13190
Русе 1/1 - 2553/18729
Търговище - 13/13 524/6352
Разград - 6/6 425/5052
Силистра - 5/5 681/6847
Шумен - 3/3 866/10535
Добрич-град - 4/4 1044/10368
Варна - 40/40 2635/44225
Ямбол - 10/10 844/10194
Сливен - 8/8 1046/11402
Хасково - 13/13 1113/13213
Стара Загора - 10/10 2225/28363
Кърджали - 23/23 435/6620
Смолян - 14/14 431/5996
Пловдив - 3/3 2724/36057
Пазарджик - 6/6 421/7344
Кюстендил - 15/15 729/9783
Перник - 14/14 788/9470


При БСП, АБВ, ДПС, разните patroti и други фъшкии, положението е сходно, но не чак толкова. При РБ е малко по-добре, но малко.

Детски спомени от зрелия социализъм - На почивка с покупка на телевизор

Лятото. Ваканция. Годината е 1989-а. Отишли сме на почивка на Сандански. На гости сме у роднини, защото не сме успели да се вредим за карта, а квартира да се намери през лятото е немислимо. Два дни преди да си тръгнем виждаме огромна опашка. Тогава, когато човек видеше опашка, първо се нареждаше, а после питаше останалите "Какво са пуснали?". Някак естествено се подразбираше, че ще да е нещо ценно и дефицитно. Оказа се, че опашката е за телевизори "Велико Търново". И се почна - търчане до ДСК, теглене на пари, спане по тротоарите. Нещо, като онова, което виждаме по телевизията, когато в Америка пуснат нова видео игра, но тук беше за телевизори. На всеки час или два часа се правеха списъци с присъстващите и който го няма точно в този момент, губи реда си и почва от края на опашката. Всичко това се случваше по някакъв странен самоорганизиран начин, в който хората сами си измисляха правилата и чинно всеки ги спазваше. Два дни след началото на одисеята част от нас си тръгнахме с влака, а баща ми остана да спи на тротоара, за да вземе цветния телевизор. Няколко дни след останалите баща ми се прибра с телевизор на задната седалка на ладата. Висенето на опашката беше дало резултат. В други случаи нещата се развиваха неблагоприятно и неведнъж се е стигало до ситуация, в която някой е висял два дни и тъкмо да му дойде реда, стоката вземе, че свърши. Случвало се е много пъти за всякакви неща. То тогава, както споменах и в разказа за плетенето на мрежата, се чакаше за всякакви битови и домакнски вещи, за строителни материали, за мебели, за автомобилите и мотоциклетите да не говорим. А и честно казано повечето от тези дефицитни изделия бяха скъпи, каквото и да разправят, че едно време имало мног и било евтино. Например телевизорът "Велико Търново" се продаваше за скромните 1050 лева, което си беше четири-пет месечни заплати или шест на начинаещ лекар, учител или инженер. Примерно днес един 20-инчов телевизор да струва от порядъка на три бона, нещо такова.
Така беше тогава. Май с това ще запомня последното ми социалистическо лято. После нещата станаха други.

Ние и бежанския наплив

В обществото няма консенсус по въпроса. Това е странно, тъй като бежанци тук никога не са липсвали и би следвало народ и държава да са изградили някаква стратегия към процеса, но не са. За последните стотина години е имало цяла поредица от бежански вълни към страната ни и би трябвало да приемаме това за нормално или поне човешки, доколкото ни е възможно. Ще припомня, че тук са идвали всякакви - арменци от Турция, българи от Турция, Гърция и Югославия, гърци след гражданската война, сърби през втората световна, българи от Румъния. Повечето от тези хора са останали тук за постоянно и повечето от тях са били посрещани остро, дори и онези от тях, които са българи, въпреки всеобщия плакатен патриотизъм. Основанията са били различни - ще ни вземат мястото, ще ни вземат работата, ще ни претопят и така нататък. Което виждаме днес, като отношение към бежанци и имигранти, е вече било. Общо-взето няма нищо ново под родното слънце, но има и добри примери, колкото и да са редки.

В селото на бабите и дядовците ми в северозападната част на България има един такъв добър пример. Странно, нали - добър пример от северозапада. Обаче има. Част от селото носи неформалното име "бежанците", така му казват местните. Преди там е било общинска мера или някаква пустееща земя, но когато по време на войната дошли сърбите, бягайки от неволите си с немските окупатори, тук ги посрещнали подобаващо. Не зная дали е имало някаква държавна политика по въпроса през ония години, но селяните са решили нещата на общинско ниво. Дали им място да си построят домове, където да живеят, записали децата им на училище, дали им и по 30 или 35 декара от общинската земя, за да могат да се препитават. Било е в началото на 40-те. Ония хора тогава избягали от немците за малко, но в последствие някои от тях останали тук за постоянно. Днес те са наши съседи, приятели и дори роднини. Така се е случило, колкото и невероятно да изглежда.

Частният случай, за който разказах, ми дава основание да мисля, че ЕС и в частност България може да се справи с проблема, при това по най-високите стандарти за хуманност и т.н.. Оптимист не съм, но знам, че е възможно. Смятам, че щом едно село от най-пропадналия район на ЕС е могло преди седемдесет и пет години, то е по силите на всички останали. Примерът го има.

Не искам някой да ме разбере погрешно. Изобщо не си затварям очите пред потенциалните рискове и проблеми. Лошите хипотези са съвсем реални, но са само хипотези в крайна сметка. Смятам, че от казаното до момента е станало ясно отношението ми към въпроса. Честно да си призная, много се дразня от експлоатирането на хорските страхове - от ислямизация, от тероризъм, от болести, от какво ли не. Да, има рискове. Дразнят ме и спекулациите с вида и качеството на бежанците и имигрантите. Вчера видях някаква публикация, която схематично показваше, че ако правилно помня, някъде към 75% от мигриращите на запад са мъже. И се почва едно - терористи са, къде са им жените и децата и така нататък. Моля ви, не злоупотребявайте. Тия хора са живели някъде, имали са дом, работа, семейство и не са тръгнали за кеф. Няма как сред тях да няма и гнили ябълки, но общия случай не е такъв. А относно жените и децата им, те са в околните на Сирия държави - Ливан, Йордания и Турция, където чакат или войната да свърши, за да се върнат по домовете си, или мъжете им да уредят заселване на друго място. Нормално е мъжете им да са първите, които отиват на запад, където да изкарват пари и да издържат семействата си или да опитат да се установят, ако войната се проточи. Това са нормални неща.

Моля ви да мислите. Мислете за това, как вие бихте постъпили в подобно положение и ще разберете за какво говоря.

Детски спомени от зрелия социализъм - Когато се плетеше мрежата

Лятото. Ваканция. Както винаги се отърваха от мен, като ме изритаха да вървя на село. Беше 1987 година. На село беше тъпо. Гледат на криво, че спиш до късно, юркат те да ходиш до магазина, да носиш вода на стоката или да правиш нещо в градината. Онова лято не правеше изключение и всичко си вървеше по обичайния банален начин, докато един ден оградата ни със съседния двор напълно се разпадна. Беше стара дървена тарба, от тънки и не особено качествени дъсчици, но си стоеше там, откакто се помнех. Е, дойде й времето. Просто рухна. Съседното място граничеше с улицата по дългата си част и не беше заградено. Още същият ден из двора ни започнаха да се разхождат селските псета и решихме, че спешно трябва да вдигнем нова ограда. С дедо се качихме на колелетата и отидохме до магазина в горната част на селото - на три-четири километра от нас. Идеята беше да купуваме мрежа. Да видим колко струва и има ли изобщо. Оказа се, че няма. След седмица отидохме пак - пак нямаше. Тогава артикулът "Няма" беше много разпространен. И дъски нямаше. После по телефона търсиха в града и в други градове, но мрежа все така нямаше. Стана ни ясно, че работата няма да стане, а кучетата все така упорито влизаха и газеха градината. Тогава с дедо мислихме, мислихме и отидохме до дедо Първан, който беше железар в стопанството. От него взехме някакъв примитивен уред, който се оказа навивачка за правене на мрежа. Ръчна, разбира се, още от времето, когато са заграждали ТКЗС-то. Машинката беше кофти, а шаблона за квадратите на мрежата - тесен, което значеше, че доста щяхме да си поиграем. Естествено мрежата се прави от тел и пак опряхме до процедурата с ходенето до магазина, въртенето на телефона и т.н.. Този път всичко приключи бързо. Като разбра, че ще купи тел, ама друг път, дедо се принуди да посегне на дълбоките резерви. От гредите на сушината измъкнахме две топчета тел, която се оказа, че е купувана някъде през 70-те. Беше леко поръждавяла отгоре, иначе си беше годна. Малко тънка, но ставаше. Питах защо са я купували, като не им е трябвала. Дедо каза, че я е купил, щото е видял, че има и не се знаело кога може да му потрябва. По онова време си спомням, че моите често купуваха разни неща, без да им трябват и ги складираха по шкафове, ъгли и килери. Така беше и върху гредите на старата сушина. Какво ли нямаше там - стари капли за колелета, верно с по някоя скъсана спица, но при нужда ще свършат работа. Имаше какво ли още не. Все неща, които не се намират, когато ти трябват. Както и да е, оправихме уреда за плетене на мрежа и се започна. Сутрин станем, оправим това-онова и въртим, докато стане време за обед. Следобед пак така два-три часа. Беше мъчна работа. Хем мудна, хем изморителна, хем мръсна. Понеже телчицата ни беше хванала ръжда по повърхността, се налагаше да я мажем с машинно масло, за да не качи. И така ден след ден. Отне ни към две седмици да оплетем трийсет метра. Така почти месец, след като старата дървена ограда падна, ние успяхме да сложим новата. А беше нормално да го направим още същия ден, но така ставаха нещата тогава.

Детски спомени от зрелия социализъм

От много време се каня да напиша/разкажа няколко истории от "онова време", но все се случваше по някаква причина да се разколебая. Дано и този път не стане така, но поне засега съм твърдо решен да го направя. Минаха седем-осем години, откакто за пръв път седнах зад клавиатурата и написах нещо от себе си в интернет. От тогава изтече много вода, а междувременно все по-рядко се случва да седна и да разкажа нещо. Хващам се и че с времето съм загубил част от умението да го правя, както трябва. Куца ми наратива, както е модерно да се казва напоследък. И все пак ще се понапъна, колкото е нужно, ако не брилянтно, то поне да не е отвратително за четене.
Преди пишех/разказвах главно за себе си, имам предви времето много преди този блог да съществува, но сега причината е малко по-друга. Този път сядам не за себе си, а за Пламен, за Гошко и за останалите тридесет годишни, които щедро обясняват на околните, колко хубаво е било някога или ако не е било прекалено хубаво, то поне е било по-добре от сега. За подобен род сравнения съм се изказал отдавна (виж в главата на блога). Нелепо е да се сравняват две епохи, но това е предмет на цяла философска дискусия, а не си падам и ще пропусна. Затова нямам никакво намерение да сравнявам как е било, олко хубаво или не хубаво е било, а просто ще разкажа нещата така, както са се запечатали в спомените ми. Иначе оценката ми "за тогава" е пределно ясна за ония, които малко от малко ме познават, но няма да ви занимавам с нея.
Щях да забравя - пиша и за да не забравя (смех), защото времето си минава и така полека-лека спомените започват да избледняват.

Историите, които към този момент ми идват на ум, са следните:
- две в едно - почивка с телевизор;
- когато се плетеше мрежата;
- слушане на радио;
- членство в Партията майка ръководителка.

Първите три са конкретни преживявания и случки от моето детство, а последното е по-скоро обобщение и извод за пороците на онова време и онази система. За геноцидът след Чернобил е излишно да отварям дума.

GREXIT-a хипотетично

Единственото категорично ясно нещо по гръцкия въпрос е това, че взетите заеми не могат да се върнат. Тук не става дума нито за желание, нито за почтеност, а за фактическата невъзможност парите да бъдат върнати. Това е ясно и за гърците, и за техните кредитори, и за доминаторите в европейската политика. И тук възниква въпросът - Защо при това положение сме свидетели на всички случващи се драми?
След като дългът не може да бъде върнат, независимо от разположението на Гърция във или извън еврозоната, за какво са всичките тези упражнения.
Целият проблем произлиза не от Гърция, а от Германия и по-точно от Меркел. Попарата вече е надробена. Ясно е, че плащането е невъзможно. От тук нататък възможностите са няколко. За Гърция - да излезе или остане в еврозоната. За Германия - да разкара Меркел.
Уловката е именно в битието на Меркел на позиция много над нейните възможности. Цялата драма в ЕС и в еврозоната е продукт на личната драма на Меркел, която изхвърча, ако не накара Гърция да плати, което е невъзможно. Естествено Меркел е малко вероятно да се оттегли доброволно или пък да признае, че не владее положението, или нещо от тоя сорт. По подобен начин стоят нещата и за други, по-малко влиятелни европейски политици. Иначе самият дълг на гърция е незначителен на фона БВП на страните от еврозоната, който възлиза на 13,4 трилиона долара. При положение, че е ясно, че това е един несъбираем дълг и от разправиите около него произлизат само неприятности, е много по-логично и изгодно той да бъде отписан. Още повече, че много голяма част от емитирането му е ставало под надзора на ЕЦБ и де факто банката е гарант. За съжаление драмата няма да приключи скоро, именно поради споменатите вече причини, отнасящи се до Меркел и Германия.
За Германия има и друг голям проблем. От една страна, ако се стигне до отписване на дълга или изкарването на Гърция от еврозоната, Германия ще понесе голяма част от финансовата тежест. От друга страна присъствитето на Гърция в еврозоната и постоянното сриване на еврото около драмите с дълга, са грубо казано голяма далавера за Германия, чиято икономика печели много пари от конкурентната слаба позиция на еврото спрямо долара. Едно отърваване от Гърция ще се отрази на курса на еврото. То ще бъде по-стабилно и по-скъпо, което буквално ще вкара германската икономика в рецесия.
Най-изгодното развитие е отписването на несъбираемия гръцки дълг и оставане на Гърция в еврозоната, което ще бъде край на драмата, няма да навреди на немската и европейската икономика, ще закрепи еврото на сегашните му нива или на близки до паритетните спрямо долара и Меркел ще трябва да изхвърчи. Въпрос на време е немците да загреят, че не е добра идея да подаряват бъдещето си в ръцете на кадри от изтока, особено на такива родени преди 1973 година.
Колкото до гръцкия референдум, той не беше за парите. Както казах и както на всички е ясно, тези пари са несъбираеми.