137

Като се возиш с колата в ледените коловози и в същото време гледаш как пешаците се опитват да се набутат под гумите, си казваш, че тия нямат капчица акъл, че са самоубийци. Да, ама няма къде да се ходи пеша. Тротоари няма, не са почистени. После се сещаш, че и да няма сняг, тези пак ходят по пътя. То сняг и да няма, тротоарите пак липсват. В централните части върху тях се паркира, а извън центъра се и паркира, и се ползват за склад на строителни и инертни материали, дърва, кюмур и всякакви други лични притежания. В нашия град има всичко на всичко четири улици, които имат някакви почти проходими тротоари в топлия сезон. Почти проходими, защото, ако си майка с количка, ако си сакат или ако недовиждаш, със сигурност ще ти е проблем да се движиш по тях и айде пак на пътя.

136

Месец назад се подигравахме на ония репи в Беларус, защото техния "демократично избран" Лукашенко ги оборудва с ново, по-модерно интернет законодателство. Нарочно споменавам демократичния избор на Лукашенко, тъй като в Дневник се гъбаркахме с един от неговите застъпници, който убеждаваше българската публика, че в Беларус всичко е тип-топ и демокрация има, докато в Италия Берлускони бил сменен недемократично, защото не били проведени избори.
Е, у нас проблем с демокрацията няма. Народа ходи да гласува и избира. Свъвсем друг въпрос е това, че значителна част от населението си иска едното време, а друга не по-малка по численост група е напълно незаинтересована, не участва по никакъв начин във формирането на политиката и така дава допълнителна тежест на онези първите. Но това не е проблем на демократичната система, това си е проблем на суверена. Междувременно останалите, които нито искат "едно време", нито са лишени от интерес към обществените дела, са поставени в позицията на малцинство. И аз май попадам в тази групичка, но това е друга тема.
Ако към всичко споменато прибавим и крайно налудничавия "избор" между свободата и салама, който ни беше пробутван доста дълго, нищо чудно, че днес я докарахме до там, съда да си позволява да иска цензура в медиите. Изборът да бъдем или свободни, или гладни не е никакъв избор. Мелодията на свободата звучи фалшиво на гладен стомах и както винското е добра добавка към свинското, но не го заменя и не върви на гладно, така свободата може да бъде подправка на салама, но не и да го замени.
Преди месец се подигравахме на онези в Беларус за жалкото положение, в което се намират и търпят, а днес говорим за АКТА, СОПА, ГЕГА, ДРЕНОВИЦА, ПИПА. Оказа се, че Лукашенко се явява нещо, като новатор в областта на контрола над интернета. Подигравахме се на онези в Беларус, че полицията ги изтезава, а после съда ги осъжда, защото вече са си признали, а днес...
Днес най-горното на закона - съда, казва на медиите какво могат и какво не могат да съобщават. Днес онези, които са призвани да пазят закона казват - пикаем ви и на законите, и на принципите, и на свободата.
Това е чиста проба тоталитаризъм, засега само на думи, като непремерено изказано желание.
Тоталитаризъм, който не идва от партии или политици, откъдето можеше да се очаква, а от мястото, от което най не бива.
Какво ли ще последва утре?