Няколко седмици назад откъм Турция се чу, че щели да преразгледат желанието си да влизат в Европа, разбирай ЕС. Преди два дни, пак откъм Турция се чу някакво заплашително изявление, че са чакали повече от половин век и вече трябва да ги приемаме. И така наистина, те са кандидати за ЕС много отдавна, още от времето, когато ние бяхме в СИВ и Варшавския договор. Както и да е, това няма значение, защото, след като толкова време не искат да ги приемат, значи има някакъв проблем.
Турция няма да влезе скоро в Европа, ако изобщо някога влезе. Причината е много проста. Те - турците, имат общо-взето ограничението на обстоятелствата, което се изразява в избор между двете възможни неща - живот под чехъла на Ататюрк или да бъдат смели и да живеят, както искат. И в двата случая не покриват критериите за членство в ЕС.
Първият избор предполага силно подкастрена форма на демокрация или имитация на демокрация, при която иска-неискат, турците са принудени да живеят светски, да признават всякакви права на всеки и всичко. Да, обаче това е неприемливо за ЕС. Държава, която затиска религиозните и верски нагласи, не се вписва в концепцията за ЕС. Така беше в Турция до не много отдавна - светско управление, под заплахата танковете да дойдат при най-лекия опит за излизане от този шаблон. В резултат на този начин на правене на политика, Турция се превърна в най-развитата от мюсюлманските държави. Това е валидно във всяко отношение - и икономически, и социално, и по отношение равенството на половете, и всякак. Те имаха жена от етнически друг произход за премиер. Всичко това насила, според разбирането на Ататюрк и очевидно в разрез с масовите разбирания за нещата от страна на населението. Именно това беше пречка Турция да влезе в ЕС.
Втората им възможност е демокрацията, което означава в общи линии, че ще се следва волята на народа, която се разминава с шаблона на Ататюрк. Накратко казано, това е, което виждаме по телевизията в момента.
Изводът е, че при това положение или при предишното, Турция няма да бъде приета от Европа.
вторник, 4 октомври 2016 г.
петък, 17 юни 2016 г.
"Паметникът"
В "Дневник" са публикували снимка на непостроената болница в Монтана. По-точно, това е частта, в която читателите изпращат разни материали. Хората гледат и се чудят, а в Монтана никой не се впечатлява особено. Тая болница са я почнали още през 80-те и откак се помня е така. В началото на 90-те доктор Костов искаше да я превърне в изследователски СПИН-център. Спомням си, че искаха да го линчуват. С доктора сме говорили няколко пъти по този въпрос. Беше намерил финансиране, специалисти, технологии и оставаше само община и държава да кажат "ДА". Мисля, че парите бяха по линия на СЗО и някакви швейцарски фондове, а няколко френски професори, специалисти в областта на СПИН-а и инфекциозните болести се бяха ангажирали да съдействат.
Нищо не се получи. Местните власти дадоха заден. Вървеше слух, че щяло да се напълни със "спинясали" и всички ще се заразим. На доктора му беше криво и казваше, че не друго, а невежеството ще затрие тоя град и че хората изпускат много добра, а може би и единствeнаta възможност града да се развие и да имат достъп до една напреднала медицина. Честно казано и аз се бях стъписал, когато за пръв път чух, че в града ще правят болница за спинясали. После си говорихме и се усетих, че всъщност няма място за притеснения, все пак това не е проказа. Както и да е, всичко приключи. Вече подобни изследователски боници има достатъчно в Европа и никой не проявява интерес да прави подобно нещо в българския Северозапад, а недовършената болница ще продължи да стърчи, като паметник на невежеството. Малко вероятно е някога да бъде довършена, било като болница, било с някакво друго предназначение. Все пак демографската прогноза е, че към 2050 година населението на областта ще бъде, колкото е било на Монтана, когато е започната въпросната сграда.
Абонамент за:
Публикации (Atom)