Детски спомени от зрелия социализъм

От много време се каня да напиша/разкажа няколко истории от "онова време", но все се случваше по някаква причина да се разколебая. Дано и този път не стане така, но поне засега съм твърдо решен да го направя. Минаха седем-осем години, откакто за пръв път седнах зад клавиатурата и написах нещо от себе си в интернет. От тогава изтече много вода, а междувременно все по-рядко се случва да седна и да разкажа нещо. Хващам се и че с времето съм загубил част от умението да го правя, както трябва. Куца ми наратива, както е модерно да се казва напоследък. И все пак ще се понапъна, колкото е нужно, ако не брилянтно, то поне да не е отвратително за четене.
Преди пишех/разказвах главно за себе си, имам предви времето много преди този блог да съществува, но сега причината е малко по-друга. Този път сядам не за себе си, а за Пламен, за Гошко и за останалите тридесет годишни, които щедро обясняват на околните, колко хубаво е било някога или ако не е било прекалено хубаво, то поне е било по-добре от сега. За подобен род сравнения съм се изказал отдавна (виж в главата на блога). Нелепо е да се сравняват две епохи, но това е предмет на цяла философска дискусия, а не си падам и ще пропусна. Затова нямам никакво намерение да сравнявам как е било, олко хубаво или не хубаво е било, а просто ще разкажа нещата така, както са се запечатали в спомените ми. Иначе оценката ми "за тогава" е пределно ясна за ония, които малко от малко ме познават, но няма да ви занимавам с нея.
Щях да забравя - пиша и за да не забравя (смех), защото времето си минава и така полека-лека спомените започват да избледняват.

Историите, които към този момент ми идват на ум, са следните:
- две в едно - почивка с телевизор;
- когато се плетеше мрежата;
- слушане на радио;
- членство в Партията майка ръководителка.

Първите три са конкретни преживявания и случки от моето детство, а последното е по-скоро обобщение и извод за пороците на онова време и онази система. За геноцидът след Чернобил е излишно да отварям дума.

GREXIT-a хипотетично

Единственото категорично ясно нещо по гръцкия въпрос е това, че взетите заеми не могат да се върнат. Тук не става дума нито за желание, нито за почтеност, а за фактическата невъзможност парите да бъдат върнати. Това е ясно и за гърците, и за техните кредитори, и за доминаторите в европейската политика. И тук възниква въпросът - Защо при това положение сме свидетели на всички случващи се драми?
След като дългът не може да бъде върнат, независимо от разположението на Гърция във или извън еврозоната, за какво са всичките тези упражнения.
Целият проблем произлиза не от Гърция, а от Германия и по-точно от Меркел. Попарата вече е надробена. Ясно е, че плащането е невъзможно. От тук нататък възможностите са няколко. За Гърция - да излезе или остане в еврозоната. За Германия - да разкара Меркел.
Уловката е именно в битието на Меркел на позиция много над нейните възможности. Цялата драма в ЕС и в еврозоната е продукт на личната драма на Меркел, която изхвърча, ако не накара Гърция да плати, което е невъзможно. Естествено Меркел е малко вероятно да се оттегли доброволно или пък да признае, че не владее положението, или нещо от тоя сорт. По подобен начин стоят нещата и за други, по-малко влиятелни европейски политици. Иначе самият дълг на гърция е незначителен на фона БВП на страните от еврозоната, който възлиза на 13,4 трилиона долара. При положение, че е ясно, че това е един несъбираем дълг и от разправиите около него произлизат само неприятности, е много по-логично и изгодно той да бъде отписан. Още повече, че много голяма част от емитирането му е ставало под надзора на ЕЦБ и де факто банката е гарант. За съжаление драмата няма да приключи скоро, именно поради споменатите вече причини, отнасящи се до Меркел и Германия.
За Германия има и друг голям проблем. От една страна, ако се стигне до отписване на дълга или изкарването на Гърция от еврозоната, Германия ще понесе голяма част от финансовата тежест. От друга страна присъствитето на Гърция в еврозоната и постоянното сриване на еврото около драмите с дълга, са грубо казано голяма далавера за Германия, чиято икономика печели много пари от конкурентната слаба позиция на еврото спрямо долара. Едно отърваване от Гърция ще се отрази на курса на еврото. То ще бъде по-стабилно и по-скъпо, което буквално ще вкара германската икономика в рецесия.
Най-изгодното развитие е отписването на несъбираемия гръцки дълг и оставане на Гърция в еврозоната, което ще бъде край на драмата, няма да навреди на немската и европейската икономика, ще закрепи еврото на сегашните му нива или на близки до паритетните спрямо долара и Меркел ще трябва да изхвърчи. Въпрос на време е немците да загреят, че не е добра идея да подаряват бъдещето си в ръцете на кадри от изтока, особено на такива родени преди 1973 година.
Колкото до гръцкия референдум, той не беше за парите. Както казах и както на всички е ясно, тези пари са несъбираеми.