115

Този текст (както и всички останали) е сто процента частна собственост (без цитата от БНТ)


Русия има проблем. Проблем не с отвратителните хора, които са се хванали за властта и по-скоро ще се опитат да я отнесат в гроба, отколкото да се разделят с нея, а проблем със самата Русия и отношението й към света. Проблем, който ни е до болка познат.

Между България и Русия съществуват нетипични прилики. Общи черти, които носят негативи. Проявяват се по различен начин, но крайния резултат не е добър. В много отношения двете държави са коренно различни. В някои отношения те са по-напред, в други ние ги изпреварваме. В Русия имат значително по-качествено здравеопазване и образование. И по-достъпно, което не е никак маловажно. Стандартът им е малко по-висок, а цените на основни неща, като различните видове енергия, храна, лекарства и транспорт са по-ниски. Мъжете се пенсионират на 60, а жените на 55 години - това тук отдавна е минало. В България тези неща не са в същото качество, но за сметка на това имаме повече свобода, която може би не сме се научили да използваме.
Да, свободата я имаме. Това, че "няма кой", това не е грешка на системата, но да го оставим засега.
За свободата и най-вече за политическата свобода, която ние тук имаме, руснаците могат само да мечтаят. За разлика от нас, те никога не са имали истинска демокрация. Дори истинска полудемокрация не са имали. Обаче искат да имат, а ние, като че ли се поуморихме от нея, но и това да го оставим засега.

Само преди дни в Москва и Санкт Петербург руската опозиция проведе митинги с искане за честни избори. По същество исканията на протестиращите бяха много повече граждански, отколкото политически. Те не поискаха някаква точно определена политика, а само правото да определят политиката и бъдещето си. Демонстрациите протекоха мирно, но въпреки това отвратителните хора от Кремъл изпратиха полицията да бие. Точно защото митингите бяха граждански, там се бяха събрали представители на иначе ненавиждащи се помежду си политически организации и идеологии - комунисти, либерали и националисти. Всички заедно, с едно искане - правото да избират бъдещето си и да правят политика със средствата на политиката, а не с революции, както сме свикнали да виждаме в Русия. Протестиращите проявиха изключителна гражданска и политическа зрялост, като се разграничиха от призивите за революции. Това е ново за Русия, където светът е свикнал да вижда как се появява някой богатир и повежда тълпата на живот или смърт. Този път руснаците показаха, че не искат да умират, а да живеят и да определят сами правилата. Това не означава, че няма да направят революция, но очевидно желанието е този вариант да бъде избегнат. След няколко дни пак ще има митинг, а през следващата година предстоят избори за президент, но за това след малко.

Почти паралелно с опозицията и властта организира митинг, с който да демонстрира наличието на обществена подкрепа. Официалните власти съобщиха за участие на 25000 митингуващи, което съответства на официалните данни за присъствието по време на опозиционните прояви. Бройката в случая е без голямо значение, тъй като по-важното е онова, което беше цитирано след проправителствения митинг - целите и идеалите на отвратителните хора в Кремъл. Целите и идеалите, как звучи само.
Докато опозицията в Русия искаше едни нищо и никакви честни избори, отвратителните хора в Кремъл дефинираха и изказаха на глас далеч по-велики амбиции:

"Русия с Путин е единствената страна, която може да се противопостави на Съединените щати"

източник: (БНТ)

Това е общия проблем на България и Русия, нетипичната прилика, с която започнах. И в двете държави, и като че ли това е водещо от край време, се наблюдава някак прекомерна зависимост от външни фактори, която зависимост гълта огромна част от националната енергия. За Русия това се изразява в постоянното търсене на враг, с когото да влезе в пряка или непряка конфронтация, докато при нас е търсенето на големия брат, покровителя, приятеля, който да ни похвали и на когото да се харесаме. За съжаление тези наклонности доминират и там, и тук при нас. Онези имат мания за величие, ние - комплекс за малоценност.
Иронията е, че нито те са толкова велики, нито ние сме толкова жалки.

Ако ги слуша човек, би казал, че Щатите са най-големия проблем на Русия. Да, ама друг път. Русия наистина е огромна държава с огромен потенциал. Само потенциал, който така и не успяват да разгърнат и затова Русия си остава една изостанала държава. Разбира се, руската изостаналост не трябва да се възприема буквално, но е факт, че руската икономика е съизмерима с тази на Канада - не с онази на големия враг, на когото искат да се противопоставят. Маниакалната обремененост им пречи да се развиват и по това си приличаме повече, отколкото мнозина биха признали дори и само на ум.
Днес Русия има много по-функционална икономика в сравнение с онази от времето на СССР, но в същото време е много далеч от оптималното. Споменах вече, че руската икономика е съизмерима с канадската. Двете държави произвеждат приблизително еднакво, брутният им продукт е почти равен.
Големият проблем на Русия е, че има два пъти по-голяма територия и е с четири пъти повече население от Канада, а произвежда толкова. Или иначе казано, Русия е поне четири пъти по-неефектива в икономическо отношение от Канада. Веднъж загубиха от САЩ по икономически причини, когато бяха врагове. Сега търсят конфронтация, където реално такава не съществува.
Според степента на икономическото си развитие, Русия има много голям потенциал и страшно много работа за вършене по вътрешните си дела, докато успее да се разгърне до степен, че някоя от истински големите държави да представлява реален проблем. Независимо от измислените амбиции на отвратителните хора в Кремъл, страната им не е в категорията на САЩ. И в тази на Канада трудно се вписва.

Досущ като руснаците и у нас битува схващането, че трябва да се занимаваме с неща, за които не сме готови. По това България и Русия си приличат много. По степен на развитие българската икономика е на нивото на руската - пропорционално. Както в Русия, така и у нас има много работа да се свърши, преди страните ни да се мерят за добро или лошо с други, привидно съразмерни държави.
На първо място е икономическото развитие, защото това дава парите, с които се прави всичко останало. Има показатели, по които Русия и България си приличат много. Това са: - ниската цена на труда; високото ниво на корупцията; слабо развитите пазари - резултат от ниската цена на труда и високото ниво на корупцията; технологичната изостаналост в производствения сектор - поради ниската цена на труда; ниската производителност - поради технологичната изостаналост, косвено следствие от ниската цена на труда; лошата инфраструктура - заради липсата на пари в резултат на ниския общ обем на икономиката, поради слабата производителност, заради технологичната изостаналост, която пък е следствие от ниската цена на труда. И така до безкрай - всичко заради вторачването навън в търсене на враг или покровител.

Жалко е, когато виждаш как се пилее националната енергия и нищо не можеш да направиш, няма на кого да кажеш, няма кой да те чуе, но така е по тия ширини. Приликите между България и Русия може да не са кой знае колко, но за сметка на това са все в негативен порядък.

За президентските избори в Русия, за корупцията и структуро определящото й значение за икономиката, както и за политическото измерение на нещата - е, не остана време.



Този текст (както и всички останали) е сто процента частна собственост (без цитата от БНТ)