Има ли изход?

Комбинацията от застаряващо население, ниска производителност, технологична изостаналост и евтина работна ръка не вещае много светло бъдеще. България не е изключение по отношение на демографията. Страни като Япония, Германия и Италия са изправени пред същите проблеми, като България. Разликата е, че всяка от тези държави е значително по-развита от нашата и има много по-големи резерви. Това не решава задаващите се проблеми, но поне им дава известна отсрочка и време за реакция. Време, което ние българите нямаме.
Всички са единодушни, че социалната система на страната е пред колапс и предстои време, в което икономиката няма да е в състояние да издържа изпадналите от нея хора, поради старост. В същото време, отново всички са единодушни, че българската икономика е със слаба производителност и ниска конкурентноспособност.
И тук идва момента, в който следва да си зададем въпроса - има ли изход?
Отговорът е, че изход има, но най-големия ни проблем си остава в това, че ние българите не сме новатори. Ние, като общност от хора не сме склонни на решения, които преди това не са били прилагани другаде. Това ни обрича винаги да вървим след останалите. Падаме си традиционалисти в лошия смисъл на думата.
Ето какво можем да направим, накратко.
На първо време, би било добре държавата да създаде среда, която да повиши драстично цената на труда. Такава среда, в която бизнесът да има един простичък избор между две възможности - да плаща тази висока цена на голям брой ръчно трудещи се хора или да плаща за технологии.
Следващото, което би било добре да се направи е, да бъде дадена абсолютна свобода на бизнеса, когато става дума за наемане или уволняване на хора.
Прилагането на тези две мерки - създаване на подходяща среда и даване на свобода на бизнеса - са напълно достатъчни да решат проблемите със слабата производителност, ниската конкурентноспособност и технологичната изостаналост. Това са двете неща, които в момента липсват в българската икономика. Средата е лоша и предполага предпочитане на евтиния ръчен труд, пред високотехнологичния такъв, което води до ниски обем и качество на продукцията. В същото време над бизнеса тегнат един куп ограничения, които така или иначе биват заобикаляни с различни средства, от което не следва нищо добро.
Много е важно да се отбележи, че двете трябва да се направят едновременно, в противен случай би настъпил хаос с различни последици, в зависимост на кое от двете бъде даден превес. Това са масови фалити за бизнеса или тотален произвол по отношение на наетите. И в двата случая ефекта би бил обратен на желания.
По отношение на осигурителна система също може да се направи немалко. За начало би било добре, ако фактори от рода на възраст и трудов стаж престанат да бъдат определящи за начина на пенсиониране и размера на пенсиите. Този вид социални плащания не се осъществяват с време, а с пари, така че е съвсем логично парите да станат водещи, а не нещо друго.


Забележка: Този текст е свободен за препечатване и друг вид ползване, достъчно е да има връзка към него и да бъде споменато името ми, като негов автор.