Делото на Левски е недовършено

Има нужда това да бъде казано точно днес, на националния ни празник, а след това да бъде повтаряно, докато работата не бъде свършена до самия й край.
Делото на Левски е недовършено.
От всичко, пред което се прекланяме демонстративно в дни като днешния, от всичко, за което се гордеем с този велик наш човек, само и единствено носещата нашето име държава е постигнато. Всичко останало не е. Работата не е довършена. Само и единствено имаме наша държава, но е наша само по име и на думи.
За това ли умря човека?
Това ли е нашата България?
Такава държава ли искаме?
Убеден съм, че Левски не е търгнал да умира за това, в собствената ни българска държава слабият, бедният, болният и старият да са оставени сами, когато не бива да бъдат сами в страданията си. Нали всички знаем кой е Левски и за какво се е борил. Точно за тази държава?
Той в такава точно е живял и е тръгнал да я прави друга - по-добра. Ние много го зачитаме, знаем - прав е бил, но каква държава сме направили...
Можем и в сегашната да си живеем. Очевидно можем, но можем и на по-добро. Можем и никак не е трудно. Дори не се налага да бъдем изключителни. Достатъчно е да бъдем егоисти и единственото повече е да погледнем от друга перспектива. Само да погледнем на неизбежното и възможното - старост, бедност, болест, слабост. Само да погледнем и за миг да си представим, дали искаме държавата на наша страна, ако и когато ни се случи. Само това. Просто е и резултатите сами ще дойдат.
Когато постигнем държава, в която човекът в нужда знае, че не е сам, чак тогава делото на Апостола ще бъде приключено. Когато го направим, тогава пъченето ни пред паметника няма да е лицемерно.