"Десните партии в Европа неслучайно се наричат народни. Те имат много силни структури по места, с много силни лидери и много голяма свобода на действие. Сами си избират лидерите, участват във взимането на национални решения. А тук какво се случи всъщност - по време на изборите тичахме, убеждавахме хората, снимахме се с тях, прегръщахме се. И дойде време да се прави партия, и хората, гражданите бяха събрани в един салон и им беше казано: "Ето, това са ви лидерите, ето с тоя ще се коалираме, с тоя няма да се коалираме" - и гражданите така се поогледаха, поогледаха..."Думите са на Валентин Василев - бивш седесар, министър, депутат и са по повод начина на създаване на партията на Меглена Кунева.
Ако се абстрахираме от този тъй конкретен случай и се вгледаме в цялата партийна палитра у нас, няма как да не забележим, че няма нито едно изключение - нито едно изключение няма. Винаги е едно и също, едно и също е винаги - и при дясната партия е така, при лявата, при капиталистическата, при социалистическата, при либералната, при консервативната, при зелената, навсякъде е едно и също. И гражданите, така - се поогледаха, поогледаха...
Пооглеждат се и след това си тръгват, защото не искат да ги ползват за донори на средства и електорална мощ. Партиите са му намерили колая и я от Аденауер, я от някоя мутра си намират пари и решават проблема с финансирането. А след това със същите пари си купуват медийно присъствие и социологически резултати, купуват гласове и мамят селяните, че ще им подобрят живота - че знаят как да им го подобрят. И онези гласуват за тях. След това солидарно духаме супата.
