Свестните хора, които познавам не са чак толкова много. Още по-малко са онези, които са успяли да сбъднат детските си мечти, които стават за пример - човек да може да ги погледне и да си каже, че е възможно с упоритост и здраво бачкане да се постигне нещо в тоя живот. Тия хора наистина не са много сред нас и е жалко, когато ги сполети някакво нещастие. За по-малко от година два пъти ставам свидетел на подобно нещо. Гадно е.
Още по-гадно е, когато личната трагедия се появи по първите страници на вестниците, по телевизията и във всички знайни и незнайни сайтове. Драскането и клюкарстването само тормози и без това притеснените близки. Левкимията не е шега работа, нито за болния, нито за хората около него. Оставете ги на мира, тия хора не заслужават това. Това не са някакви душмани и изедници, които си търсят да им дрънкаш кокалите. Всичко постигнато е с цената на много и честен труд. Пожалете ги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар